Когато извадих розовата си пайетена пола от куфара, две несвързани помежду си мисли обсебиха съзнанието ми. Първата беше – как изобщо се озова в гардероба ми, освен генетично заложеното ми желание за екстравагантност и привличане на погледи. Отговорът се крие в едно крайбрежно градче на Баския бряг.
Биариц, Франция, краят на април. И, разбира се, круизната колекция на Chanel за 2027. За завършек на впечатляващото шоу, Матю Блази изпрати на модния подиум две рокли, които, убедена съм, намериха място в сърцето и скрийншотите на всяка жена, чиято детска мечта е била да се превърне в русалка. Рокли, покрити с люспи от оранжеви и аквамаринови пайети, улавящи светлината като отражение на слънчев залез сред морето.
Няколко часа по-късно добавих в шопинг количката си ефирна пола с миди дължина и внушително обемисти розови пайети. Е, не е Chanel, но върши работа.
После морското видение на Матю Блази беше изместено от една друга мисъл, много по-лична и човешка. Ако критиците наричаха онзи момент „финалът на приказка“, моят прочит бе няколко идеи по-различен. За мен бе напомняне, че вълшебството в живота съществува там, където го създаваме самите ние. Блази се справя с тази задача чудесно.
Аз – не толкова.
През последните месеци бях забравила да създавам вълшебство. И това си проличава особено силно там, където си себе си – в начина, по който се обличаш. Дрехите, които средностатистическият човек би описал като „малко екстра“, стояха на закачалките, малко самотни, малко ненужни. До тази вечер, в която облякох розовата пола с пайети с текстура на рибешки люспи, бяла риза с перлени копчета и металически Mary Jane с две каишки. Поводът беше символичен – вечеря с бивши колеги. И за първи път от много месеци почувствах, че мога да нося тази визия не като броня, а като своя кожа.
ЛИЧЕН ДРЕШНИК е новата седмична рубрика на Илияна Дадарова за Fashion Inside. Тръгва от конкретен аутфит и стига до преживяване или прозрение на жената, която го е облякла. Защото историята на жената е историята на модата. А историята на модата е историята на жената.
Текст: Илияна Дадарова
Снимки: Chanel/ Личен архив
