На 17 януари по стар обичай честваме паметта на един необикновен светец – преподобний Антоний Велики. Може да се каже, че историята около неговото житие не е толкова популярна в информационното пространство, но едно е важно да се отбележи – той е признат за основател на монашеския аскетизъм и абсолютно отшелничество. Цели 20 години от живота му преминават в пост и молитва, след като е имал възможността да отрасне в семейство на заможни родители и не е познавал бедността и лишенията. Когато майка му и баща му умират, Антоний раздава наследените богатства и имоти на бедните и се отдава на усамотение в пустинята, където посреща множество страдащи и болни хора. След като доказал колко е силна вярата му в Бога, общувайки с него през цялото време, вярващият успява да присъедини много езичници към християнската религия. Той изповядва твърдението, че единствено любовта към ближния може да победи демоните в нас. С това вярване си отива от този свят на 105-годишна възраст. Днес мощите му се намират във Виена.
Народното поверие на този ден гласи, че този празник е свързан с премахването на болестите и най-вече на чумата. Затова не бива жените да докосват вълна, защото съществува вярване, че там спи чумата. Другото, което трябва да избягваме, е да готвим с бобови култури – не е позволено да се варят леща, царевица, боб и варива, за да не се разболеят децата. Вместо това се пекат содена питка, тутманик и пълнена кокошка, които са сред задължителните ястия на традиционната празнична трапеза. Приготвянето на свинско месо се смята за строго неприемливо, защото според вярванията събужда демоните и болестите.
Текст: Звезделина Георгиева
Снимки: Press
Вижте още:
ИВАНОВДЕН – ДЕНЯТ НА КУМОВЕТЕ И ПРЕЧИСТВАЩАТА СИЛА НА ВОДАТА
ЙОРДАНОВДЕН- ТРАДИЦИЯТА ПОВЕЛЯВА…
