По традиция най-старият международен кинофорум – филмовият фестивал във Венеция започва в края на август. Тазгодишното издание бе 76-тото подред и продължи в периода от 28-ми август до 7-ми септември, а мястото му на провеждане, както обикновено бе Palazzo del Cinema на остров Лидо. Целта на кинофестивала е да привлече вниманието на публиката, промотирайки интернационални кинопродукции във всичките им форми като изкуството, което са, и да представи индустрията в добрата светлина на свобода и диалогичност. И успява, при това доста успешно, вече години наред! През 2019-та в основната конкурсна програма бяха включени 21 заглавия, сред които историческа драма, трилър за комиксов злодей, няколко дебюта и пътешествие отвъд границите на Земята. При кого отиде „Златния лъв” и как протекоха тези вълнуващи фестивални дни ви разказваме сега:
Вижте тази публикация в Instagram.
5 идеи за допълнителни доходи, точно навреме за празниците
Памела Андерсън и ролята на живота ѝ
Виненият образ на България: идентичност и послания
Всичко започва с „Истината“
В първата вечер, съпътстваща откриването на фестивала зрителите се насладиха на първия европейски филм на японския режисьор Хирокадзу Корееда – „Истината“ („The Truth“). Филмът е с участието на Катрин Деньов, Жулиет Бинош и Итън Хоук и се състезаваше в основната конкурсна програма. „Истината” разказва историята на вече остарялата, но все още заобиколена от фенове и почитатели френска актриса на име Катрин, която публикува мемоарите си. Скоро след това дъщеря й Лумир се завръща от Ню Йорк в Париж със своя съпруг и малкото им дете. Събирането между майка и дъщеря обаче не е обгърнато с розов балон от спомени и бързо се превръща в конфронтация.
Режисьорът Хирокадзу Корееда не за първи път участва в кинофестивала във Венеция. През 1995-та година той печели наградата за операторско майсторство с филма „Илюзия“. А миналата година бе и лауреат на също толкова престижната награда „Златна палма“ от кинофестивала в Кан с филма „Джебчии“.
Вижте тази публикация в Instagram.
Една приказка по Холивудски
Един от филмите, които определено предизвикаха вълни, простиращи се, отвъд остров Лидо бе холивудската продукция на Тод Филипс – дългоочакваният психологически трилър „Жокера”. Лентата с Хоакин Финикс в главната роля, разказва историята на комика Артър Флек, който преминавайки през огромен психически срив, се превръща в Жокера – вечния съперник на Батман и един от най-разпознаваемите злодеи в киното.
А ако се чудите как човек, пък макар и добър актьор се превъплащава в ролята на злодей, то отговорът е – трудно. За да влезе в ролята на Артър Флек, Хоакин Финикс е преминал през драстично отслабване. Следващата стъпка, след загубата на тегло била четенето на определен тип литература, чрез която да опита да „влезе в обувките” на Жокера. И определено се справя повече от добре! Макар някои критици да твърдят, че филмът вероятно няма да постигне внушителния касов успех на други подобни комиксови продукции, зрителите бяха на напълно различно мнение – след премиерата те приветстваха „Жокера” с осемминутни бурни овации. Може би просто публиката се е пренаситила от супергерои!
Вижте тази публикация в Instagram.
Най-трудната роля
След като преди три месеца, в компанията на Куентин Тарантино се разходи по небезизвестния булевард Кроазет в Кан, сега чаровният Брад Пит бе избрал да завладее и Венеция. Всъщност бе го избрал режисьорът Джеймс Грей, за главната роля на неговия филм „Към звездите” (Ad Astra).
„Към звездите” разказва историята на астронавта Рой Макбрайд (Брад Пит), който пътува до границите на слънчевата система, с главната цел – да намери своя баща (Томи Лий Дожунс). Там обаче Рой се натъква на мистерия, която заплашва оцеляването на планетата ни. Оттам насетне неговото пътешествие поставя на изпитания човешкото съществуване и мястото ни във Вселената. Както и задава въпроса – Дали мъжествеността се изразява в това да бъдеш силен и непоклатим пред слабостите, или да си искрен, но и уязвим? Какъв е отговорът вероятно всеки ще открие сам за себе си, след като изгледа филма. Самият Брад Пит, по време на кинофестивала в италианския град, разказа, че да бъде астронавт и да участва в най-реалистичното пътуване в космоса, правено в киноиндустрията до този момент, всъщност е била и най-трудната му роля в кариерата досега. Да, и ние не вярвахме, че за Брад Пит има трудности! А това може да означава само едно – филмът е много добър! Трябва да бъде добър!
Вижте тази публикация в Instagram.
Раздадени обвинения
Разбира се един кинофестивал, без значение от неговата локация, не може да премине и без конфликти. Някакви, под някаква форма! Главен герой в един от конфликтите на тазгодишния Венециански фестивал бе… Роман Полански. Лошата му репутация (свързана с движението #Me too) предизвика в мнозина вълна от недоволство, че негов филм е допуснат да се конкурира в кинофестивала. Незабравяйки обаче, че това все пак е кинофестивал, а не морален съд, филмът на Полански – „Аз обвинявам” („J’accuse“) бе излъчен пред публика. А всъщност след като официално стана ясно, че продукция на Полански ще участва, филмът, чието име вероятно съвсем не е двусмислено, бе и изключително очаквано от зрителите и критиците. От една страна, заради гледната точка на режисьора, целяща повдигането на темата за антисемитизма чрез възстановяването на моменти от трагично прочулия се в края на XIX век наказателен процес „Делото Драйфус.”, а от друга и заради самата фигура на Полански, признат за виновен по обвиненията за незаконни сексуални контакти.
Лентата „Аз обвинявам” триумфира без своя режисьор, тъй като Полански не се появи във Венеция. Въпреки това обаче зрителите харесаха филма и го аплодираха достатъчно дълго, за да засвидетелстват това. А за изненада (или може би не) „Аз обвинявам” бе характеризиран и като най-добрият филм на режисьора след всепризнатия му шедьовър „Пианистът“ (2002).
Вижте тази публикация в Instagram.
За жените и киното
Миналогодишното издание на кинофестивала във Венеция си навлече критики от феминистични групи и правозащитни организации заради липсата на жени режисьори в конкурсната програма. Именно тогава с неохота бе подписано споразумение за равенство между половите, но директорът на фестивала Алберто Барбера коментира, че по-скоро би подал оставка, отколкото да въведе квоти за равенство. Очаквано тази година същият спор възникна отново, при това още преди самия фестивал. В отговор Алберто Барбера каза, че тази година са включени „много филми за проблемите на жените в различни страни по света“, макар и „не всички от тях“ да са режисирани от жени. А режисирани от жени всъщност са само 2 филма, от общо 21. Състезаващите се в основната конкурсна програма са „Перфектният кандидат” на саудитката Хайфа ал Мансур и „Babyteeth“, който е режисьорски дебют на киноактрисата Шанън Мърфи.
За справка миналата година във Венеция филмът с жена-режисьор е бил само един, а тази година в Кан бяха четири. Дали при следващите кинофестивали ще видим още продукции, режисирани от жени? Надяваме се…
Вижте тази публикация в Instagram.
(с)Мисъл за утре
Докато споровете между режисьори, артисти, организатори и критици могат да се приемат за нещо, ако не нормално, то поне често случващо се, то този път във Венеция станахме свидетели и на нещо неочаквано. Eко Активисти, борещи се срещу климатичните промени, избраха мястото им на протест да бъде именно кинофестивалът във Венеция, като за целта окупираха червения килим в деня на церемонията по раздаването на наградите. Повече от 300 души, облечени в бели гащеризони, държаха знамена и плакати и превзеха пространството, където обикновено филмовите звезди позират пред фотографите. Част от протестите стана и венецианската група „Не на големите кораби”, която се противопоставя на влизането на големи круизни кораби в лагуната на града. Окупацията на червения килим продължи цели 7 часа, без какъвто и да официален отговор от организаторите на фестивала. И преди да решите, че те изобщо не са срещнали подкрепа от известните личности, то бързаме да ви предадем думите на легендарния вокалист на „Ролинг стоунс“ Мик Джагър, който участва в трилъра „The Burnt Orange Heresy“: „Радвам се, че правят това, защото те са тези, които ще наследят планетата, а сме в много трудна ситуация“
Вижте тази публикация в Instagram.
До скоро, Венеция!
След всички триумфи, блясък, спорове, протести, аплодисменти, възторг и разочарования… как завършва всеки кинофестивал? Ами с награди!
Най-голямото отличие на филмовия фестивал във Венеция – „Златен лъв“ отиде при филмът на Хоакин Финикс – „Жокер“. Голямата награда на журито със или без изненада бе присъдена на „Аз обвинявам“ на Роман Полански. Сребърният лъв за най-добър режисьор получи Рой Андершон (Швеция) за „Относно безкрайността“, а за носител на наградата „Озела”за най-добър сценарий бе избран „№ 7 Cherry Lane“ на Йонфан. Двете отличия „Волпи”, съответно за най-добър актьор и актриса се озоваха в ръцете на италианеца Лука Маринели и французойката Ариане Аскариде. Със „Златен лъв“ за цялостна кариера пък бяха отличени испанският режисьор Педро Алмодовар и британската актриса Джули Андрюс.
Така завърши 76-тото издание на най-стария филмов фестивал! За десет дни светът бе кино, а Венеция беше Вселена! Ще се видим догодина, остров Лидо!
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Instagram
