Водовъртеж от емоции на 72-рия филмов фестивал в Кан

x

Всяка година има едни 12 дни през месец май, в които погледите са насочени към Френската ривиера и по-специално към кинофестивала в Кан, който щедро предлага както много филми, така и много емоции.

Тази година не беше изключение – имаше очакване, вълнение, музика, номинации, петиции, скандали, блясък… имаше всичко! Ние избрахме да ви разкажем за вече завършващия 72-ри филмов фестивал не чрез пищните рокли и елегантните костюми от червения килим, а за хората… и за техните емоции. Защото именно емоциите ще са това, което след време ще си спомняме…



„Бабата на френското кино” и нейната слънчева приказка

Тазгодишният филмов фестивал протече без известния  филмов режисьор Анес Варда, която почина в края на март. Организаторите обаче бяха избрали да почетат 90-годишната белгийка, наричана „бабата на френското кино”, като използват нейна снимка за официалния постер на 72-ото издание на събитието. Благодарение на това решение сякаш Варда и светлината, която излъчваше, присъстваха във всички киносалони и по всички приеми.



Снимката, използвана за плаката, е от 1954 г., когато Анес Варда е била едва 26-годишна и вече е режисирала първия си филм „La Pointe Courte”. Кадърът е уловил как тя стои върху раменете на техник, докато гледа през камерата в посока към плажа на Сет, Франция, а всичко около тях е окъпано в цветовете на залеза.

Анес Варда е жена, оставила своя ярък отпечатък както във френското кино, така и в самия фестивал. Нейни филми са прожектирани общо 13 пъти в официалната фестивална селекция. През 2005 година тя е член на основното жури в Кан, а през 2013 е част от съдиите, присъждащи  „Златна камера”, която и тя самата притежава. Става и първата жена носител на почетната „Златна палма“ през 2015 г. Определено отсъствието й е осезаемо и тепърва ще продължава да бъде…



Имало едно време в… Кан

Точно четвърт век след като Куентин Тарантино спечели „Златна палма” за „Криминале” и буквално пренаписа историята на независимото кино, сега се завърна в Кан и то с един от най-очакваните филми за годината. „Имало едно време в Холивуд” събира на едно място Леонардо ди Каприо, Куентин Тарантино и Брад Пит. И да, дори и само по този екип може да се прецени колко велик всъщност е този филм! Толкова велик, че след финалните надписи публиката се изправи на крака и повече от 5 минути изразяваше вълнението си чрез непрекъснати овации.  Тарантино пък в отговор на тези искрени емоции даде на публиката това, което тя очакваше – жест с два пръста пред очите, който става популярен след танца на Ума Търман и Джон Траволта в „Криминале“.



Интересен факт е, че, когато през април излезе първата програма за фестивала, лентата още не бе завършена, което накара много почитатели на филмовото изкуство да предположат, че тази година няма да видим Тарантино в Кан. Благодарение на много усилен труд от страна на режисьора обаче филмът се е качил на влака към всеизвестния фестивал буквално в последния момент. Какво друго да кажем освен – благодарим ти, Куентин!



Двама Елтън и една ракета

Пристигането на самия Елтън Джон в Кан за премиерата на музикалната му биография „Рокетмен” бе още едно изключително под всякаква форма събитие. Певецът леко накуцваше, вероятно заради болка, но въпреки това не отказа да позира за фотосесия на прочутия фестивален червен килим, където станахме свидетели и на още един вълнуващ момент. Тарън Еджъртън, който играе главната роля в „Рокетмен”, коленичи до своя идол, за да му завърже обувката.



Стилът на Елтън си бе все така неподражаем – сако с пайети на гърба, брошка на ревера под формата на ракета и слънчеви очила със сърцевидна форма… Какво друго можем да очакваме от него освен блясък и пайети? А, да – пера, нямаше пера, но във филма има! Гарантираме ви!



И като стана дума за филма – той съвсем очаквано развълнува както публиката, така и самия Елтън Джон. Известният певец успяваше да сдържи сълзите си, докато феновете откликваха с огромен заряд на лентата, но след като британският актьор Тарън Еджъртън – изиграл сър Елтън във филма, сподели емоциите си, които е породил у него снимачния процес, то сълзите бяха най-естественият отговор на този така сантиментален момент.

Афтър партито след премиерата, разбира се, също беше запомнящо се. За това се погрижиха Елтън Джон, Тарън Еджъртън и едно пиано, като изпълниха дует на саундтрака от филма… Има само една дума, която описва всичко това – „неповторимо”. Неповторимо!



(не)Очаквано за фестивала

Трудно може да бъде посочен пример за проведен фестивал в Кан, който да е завършил без скандал под някаква форма. Тази година повод за това стана режисьорът от Тунис Абделатиф Кешиш или по-точно филмът му „Мектуб, моя любов: Интермецо“, който освен най-дългият филм в програмата – цели 3 часа и 28 минути, бе обявен и за най-скандалният.

Зрителите, присъствали на официалната прожекция на филма, шокирани са напуснали киносалона, а поводът за това е прекалено дългата сцена, показваща нескрито сексуално съдържание.

Подобен тип сцени не са изненада за творчеството на Кешиш, тъй като преди шест години той бе награден със „Златна палма” за своя филм „Живота на Адел”, който предизвика не по-малко полемики сред кинообществото.



„Тръгвам си от киното и… живота“

Всичко около тазгодишния филмов фестивал в Кан бе емоционално, но безспорно най-силната вълна с емоции беше присъждането  на „Почетната палма” на Ален Делон.

Отличието бе връчено на великия актьор от дъщеря му Анушка, която го нарече „боец”, а развълнуваният до сълзи Делон, на свой ред помоли публиката за прошка. Той обясни, че колкото и да му е трудно да си тръгне, ще си тръгне, но не и без да благодари. И благодари… по начин, който дълго ще се помни!



Ако решите, че поне това събитие е протекло без скандал, то съвсем не е така. Преди церемонията организаторите трябваше да преодолеят възникналата ситуация с американска петиция против Делон, събрала 20 000 подписа и обвиняваща го, че е „расист, хомофоб и женомразец”.

Ние не можем да отречем, нито да потвърдим това до колко противоречива фигура е в личния си живот извън филмите Ален Делон, можем обаче да се възхитим на това, че не се страхува да обръща поглед към миналото, да показва емоциите си, да прави равносметки и да иска прошка… не от кой друг да е, а от неговия най-голям съдник – публиката. Същата, която не просто го помни, но и силно го обича. А за останалото, както артистичният директор на Кан – Фемон заяви: „Фестивалът просто дава „Почетна палма” на един актьор, а не го предлага за Нобелов лауреат за мир!” И е вярно… просто награда за заслуги! Многократно и достойно заслужена!


Текст: Ани Георгиева 

Снимки: Pinterest 

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Макси рокля от REBECCA VALLANCE

Макси рокля от REBECCA VALLANCE Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Шапка от MAISON MICHEL

Шапка от MAISON MICHEL Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Ленен панталон от NICHOLAS

Ленен панталон от NICHOLAS Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Къс дънков панталон от KSUBI

Къс дънков панталон от KSUBI Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Петък води със себе си  дълъг уикенд, но и доза есенно лошо време. Първото все пак още…

Ако сте пропуснали
Най-четени