Какво е SERAPHIM – митично същество, лирически герой, магия, усещане, сбъдване…Не! SERAPHIM е модна инсталация, която ни предизвиква. Предизвиква ни просто да затворим очи… и да чувстваме. Да събудим в себе си онази фина чувствителност и сензитивност, която сякаш вече сме изгубили. SERAPHIM e лабиринт от дрехи, който скоро ще ни разкрие своите тайни.
Днес ви срещаме с Вилияна и Калина, двете момичета, които стоят зад създването на проекта, за да ни разкажат повече:
– Кои са Вилияна и Калина? Разкажете малко за себе си и общия си творчески път.
И ние самите не спираме да си задаваме същите въпроси: кои сме, какво правим, понякога добавяме и защо. Вярваме, че в търсенето на отговори откриваме все повече себе си..
Калина и Вилияна са две момичета, които градът среща, а идеите събират.
Дизайнер и създател на бранда SEDDUM, Вилияна Карушкова работи за това у нас понятието „бавна мода“ да бъде по-добре разбрано като философия на потреблението. Често стои и зад костюмите в различни танцови, театрални и филмови продукции.
Калина Павлова се занимава със съвременен танц през целия си живот. Преди 6 години решава да слезе от професионалната сцена и да поеме по пътя на културния мениджмънт и PR-a, а днес е двигател на музикална платформа и няколко други проекта.
Открихме се в Gifted Urban Culture Hub и някак естествено се разпознахме като партньори, стартирахме SERAPHIM.
– А какво е SERAPHIM?
Най-простичко казано SERAPHIM е инсталация, в която силно присъстващите визуални елементи се наблюдават предимно със… затворени очи.
Искахме да изградим едно пространство, в което зрението прави крачка назад и дава път на всички останали сетива. Да събудим фината сетивност, да се водим от едно по-деликатно усещане за света и да се настроим на по-различна честота е нашият начин да поставим начало на темата за бавната мода.
Вече си признахме, че обичаме въпросите и от 12.06 до 19.06 в КО–ОП ще задаваме доста от тях. Сигурни сме, че хората ще ни напомнят, че за всеки въпрос има безброй отговори и всички те могат да бъдат верни, бидейки нечия истина. Засега няма да издаваме повече от тайните на SERAPHIM.
– Как узря идеята и какво ви вдъхнови?
Йовков, неговият Серафим и палтото му, покрито с кръпки… Кратичък reminder за това колко сме свързани, как страховете ни отдалечават, защо преследването на материалното щастие никога няма да завърши с удовлетворение и вътрешен мир.
Забравили сме какво е задължителен списък с книги за четене, но в лятото на онази странна 2020-та някак случайно се върнахме към йовковия урок по добруване. Разказът за Серафим беше вдъхновение в началото, но в последствие до такава степен се припознахме, че си стана check list за това дали ценностната система, която проповядваме, е разпознаваема в това, което правим.
SERAPHIM е и плод на безкрайните ни разговори за свръхконсумацията, отношението към околната среда, малките ежедневни решения и опитите да водим природосъобразен начин на живот. Разбира се стигнахме и до темата за щетите, които модната индустрия нанася и за това колко малко знаем потребителите като цяло.
Тук идва моментът да отдадем признание на един кашон пълен с отпадъчни парчета плат. Противно на всякаква логика на минимализма, този миш-маш от никому ненужни изрезки грижливо се пази от Вилияна и пораства след изработката на всяка дреха от втората ѝ година в Академията до сега. Именно тези парчета сглобиха пъзела на дрехите – скулптури в инсталацията.
Не можем да не споменем Национален фонд „Култура“, с чиято подкрепа се реализира проекта и е важно да отбележим, че финансирането е само част от тази подкрепа. Вероятно нямаше да се престрашим да подредим в главите си идеята и тя никога нямаше да види бял свят, ако не бяха напътствията на експертите от фонда и изключително бързите и адекватни отговори на всяко наше чудене.
Памела Андерсън и ролята на живота ѝ
Ан Хатауей на 42 и голямата мода
Деми Мур на 62 и Субстанцията
– Какво представлява инсталацията?
SERAPHIM е лабиринт от 7 дрехи-скулптури, вдъхновени от носии от различни краища на света и превърнали се в прост пример за устойчивост. Пространството е разделено на две части: изцяло тъмна зала, през която се преминава с помощта на незрящ водач и светла част, в която всеки остава сам в изследване на въпроси, отговори и визуални елементи. В тъмнината на залата посетителите могат да се докоснат до скулптурите, да усетят линията, материите, да опитат да разгадаят характера на всяка от седемте. В светлата част могат да се запознаят с тях по-детайлно, да разберат името, произхода, функцията на дрехата. През цялото време с въпроси искаме да провокираме посетителите да изследват отношението си към дрехите и модата като цяло. В края на инсталацията споделяме с тях фрагменти от нашето собствено изследване, през което преминахме с незрящите и хората от екипа в последните месеци.
– Инсталацията е адаптирана и за незрящи хора, но те също така взимат активно участие в нея. Разкажете повече за това.
Отдавна сме вдъхновени от възприятието на незрящите и начинът, по който усещат света, но когато влязохме в контакт с тях онова, което те ни показаха, надмина всичките ни очаквания. Още от самото начало разчитахме на тях не само като на водачи в тъмната част, но и като на наши учители в света на сетивността. Всъщност, идеята да адаптираме инсталацията за незрящи дойде доста по-късно, но Милена, Гюнер, Иван, Моника и Рали от Съюза на слепите бяха до нас от самото начало и разговорите с тях ни насочваха как да предадем идеите си. Визуални изкуства за незрящи почти не се правят в България, а рядко се правят и опити да се адаптират. Проектът е един повод да съберем хората и да отключим важни теми за разговор, да ги провокираме. Искаме да се поставим в обувките на другия и да разменим ролите си. Приемаме доста от нещата в живота си за даденост и това е повод да стъпим на земята и да забавим темпото.
Искахме да комуникираме философията за бавната мода сред публики, които рядко или никога не са имали възможност да погледнат нещата от тази страна в ежедневието си. В процеса на работа с незрящите и не само, разбрахме че отправната ни точка и ценностната ни система са споделени, но информацията и алтернативите не са достатъчно разпространени у нас.
– Какво да очаква един обикновен посетител, човек който в ежедневието си няма досег с различни форми на изкуство? – Защо смятате, че е важно инстлацията да бъде видяна точно от такива посетители?
Не искаме да се крием зад излишна претенция, не искаме да бъдем фалшиво концептуални и сложни за разбиране. В края на деня въпросите са прости: кой съм аз, в какво вярвам, щастлив ли съм с това, което съм…
В SERAPHIM изкуството е средство, инструмент, но темите са общочовешки и валидни за всички. Инсталацията говори на езика на сетивността, който е универсален и ни позволява да се вгледаме в това как се отнасяме към света около нас, към природата, един към друг. Свръхконсумацията е естествена за хората в забързания съвременен свят, които нямат много време да си задават въпроси и да се замислят за това какво оставят след себе си. Говорим за бавна мода, но тя в случая е пример за отношението, а процесът на осъзнаване и промени е дълъг и понякога, за да стартира имаме нужда от външна провокация. Да събудим любопитството и желанието са първите стъпки към промяната.
– С какво бихте ги привлекли?
Искаме привличането да се превърне във въвличане, като публиката се ангажира активно, а не като пасивен наблюдател.
Търсим форма на диалог с публиката и се потапяме в общо изследване на темата за бавната мода.
– Всичко в инсталацията се върти около дрехите. Колко e важно в днешно време да имаме правилно отношение към тях, имайки предвид, че текстилната индустрия е един от най-големите замърсители.
Къде се нарежда текстилната индустрия като замърсител е обект на много дискусии, но ние искаме да провокираме потребителите да взимат решенията си не на база страх и негативни статистики, а да събудим осъзнаването на всеки един за ролята му в общата картинка и мотивацията да подхожда по-отговорно в ежедневните си избори.
Пазаруването на дрехи е само едно от израженията на синдрома на свръхконсумация в съвременното общество, зад който стоят много по-дълбоки психологически проблеми.
– В това отношение, какво послание отправяте чрез SERAPHIM?
Бавната мода е пример за забавянето на темпото във всеки смисъл на думата.
Борбата за вниманието на потребителите е безмилостна и постоянно ни се „напомня“ от какво имаме нужда, какво искаме, какво трябва непременно да притежаваме. Искаме да провокираме хората да се замислят над това какво, защо и как пазаруват, да си подаряват времето да избират внимателно нещата, които купуват и да ценят, онова, което имат.
Всичко за събитието може да видите ТУК
Текст: Диана Захариева
Фотограф: Фелия Барих
Модел: Анастатсия Живтодид
