Този път решихме да си спестим жалването от работната събота и публикуването на тъжни статуси във Facebook. Вместо това стегнаме по една раница с багаж от сутринта и щом стрелките милостиво отбелязаха 18:00, дружно се стрелнахме по колите. Намислихме си кратък трип и се отправихме към Велико Търново за 24 часа приключения.
Малкия Интер
Трафик очаквано нямаше и пристигнахме тъкмо навреме за късна вечеря. Часът ни убеди да не си правим експерименти и още по пътя запазихме маса на място, което всеки път ни пренася в приказките – Малкия Интер. Преживяването и този път си струваше. Посрещна ни тих джаз, познатият интериор – 1001 антики, подредени в уют, и меню, за което винаги сме спокойни. Въпреки че заведението беше пълно догоре с местни, чужденци и пришълци като нас, всичко поръчано долетя до масата неусетно бързо. Хубаво вино, салата с херинга, домашни картофи и още семпли, но истински вкусни ястия. Мисията да си набавим енергия за предстоящата дълга нощ беше изпълнена успешно.
ТАМ
С бодра стъпка се спуснахме от Стария към Новия град. Понесохме се към клуб ТАМ и официалното му откриване за парти сезона след дългата лятна ваканция. Знаехме, че мястото се радва на по-алтернативната публика в града и предлага чудна музика на нейното внимание. Като атмосфера ни напомни на софийския Жул Верн. Явно силно беше залипсвало на феновете си, защото хората извираха отвсякъде. Пъстри, усмихнати и готови да танцуват, докато краката ги държат. А те ги държаха до 7 сутринта. И докато не изпиха и последната капка от съдържанието на бара. Беше доста приятно да сменим парти декора за уикенда и да се забавляваме до съмване с търновци. Бива си ги тези щури глави!
ЖП гарата
Натрупаният адреналин си каза думата, събудихме се бодри-бодри само след няколко часа сън. Закусихме на крак, за да не губим време и се отправихме на дълга разходка. Пуснахме се по реката и през парка около паметника „Асеневци“. Там винаги успяваме да видим града с нови очи и да се изпълним с нямо щастие. Отправихме съм към ЖП гарата, водени от желанието да видим как графити артистите Виктория Георгиева и Николай Божинов са я нашарили по време на месеца на испаноезичната култура във Велико Търново, който се случи по-рано тази година.
Разходката си струваше и сме сигурни, че гарата вече е част от арт маршрута за всеки турист, който прекрачва Търново. Здраво захрани въображението ни и изпълни уикенда ни с цвят и настроение. На връщане решихме да минем през прочутата улица „Гурко“ и да се потопим в атмосферата на Стария град за последно преди тръгване.
Нещо ни подсказва, че есента ни замисля още уикенди във Велико Търново.
Текст: Александра Тошева
Снимки: Press