Наскоро последвах Филипин Льороа Болийо в Instagram. Някой познат бе прикачил снимка от нейна фотосесия за нидерландското издание на Numéro. Заинтригувах се, разгледах профила й, харесах няколко поста и проверих в Google как точно се произнася името й, защото – признавам си – нямах представа. А и надали ще го използвам, ако искам да разкажа нещо за нея. Силви от Emily in Paris върши по-добра работа, събеседниците се досещат по-бързо.
Въпросната фотосесия, привлякла вниманието ми, илюстрираше Филипин, редом до френския художник и модел Макс Рафаел в сцена, до голяма степен кореспондираща с образа на актрисата в хитовата продукция на Netflix. Нюанси на романтика, еротична меланхолия и свобода.
View this post on Instagram
Emily in Paris, от своя страна, не се слави с особена дълбочина. Още от самото появяване на сериала през 2020 г. критиците не го оцениха високо.
The New Yorker публикуваха статия, определяща сериала като Ambient TV – толкова интересно, колкото и игнорируемо. Съдържание, което не се създава, за да ангажира вниманието ти напълно, а за да е фон на скролването в Tik Tok или подреждането на кухненските шкафове.
Това обаче не трябва да е обида за създателите на такъв тип сериали или филми. Това е бъдещето. А ако не бъдещето, то поне настоящето. Vogue споделиха анализ, озаглавен Това ли е лятото на Ambient TV? преди по-малко от седмица.
В свят, в който прекалено много неща се опитват да отнемат спокойствието и мира ни, екранът често е убежище на ескейпизма. Sorry not sorry – след цял ден в действителността, не желая да споделям чашата си розе с 4-часова сага за преоткриването на вътрешния свят.
Предпочитам Emily in Paris. И Силви – най-вече Силви.
View this post on Instagram
Персонажът на Филипин Льороа Болийо, Силви Грато – жена около петдесетте; първоначално директор, а после и собственик на маркетинг агенция; с объркан любовен живот; с малко френски разкош от вино по обяд и цигара по всяко време – няма как да не се утвърди като любим за феновете. Силви е далеч по-интригуваща от 20-годишната американка Емили, постоянно ръсеща някакъв маркетингов професиолект, влюбена в съседа си готвач.
Образът на мадам Грато е трибуна за зрялата жена, която не се извинява за това, което е. Пример за онези привидно повърхностни роли, които предават посланията си без да крещят и само на правилните хора.
View this post on Instagram
Сериалът е по идея на Дарън Стар – създателят на Сексът и градът. Самата Филипин споделя, че Силви Грато и Саманта Джоунс са като братовчедки. Иначе казано: обслужват един и същ архетип, появяващ се в работата на Стар. Зрялата жена, отказваща да предаде младежкия си дух, която обаче не се вкопчва гротескно за младостта си.
Често при роли, добили подобен мащаб на разпознаваемост, персонажът започва да се слива с имиджа на актьора в популярната култура. И тук случаят не е различен.
Публичният образ на Филипин се гради около увереността. Израснала в супер артистично домакинство с баща актьор и майка модел и дизайнер на бижута и аксесоари за Dior, актрисата има способността да материализира послания в ДНК-то си. И Силви, и Филипин отказват да приемат факта, че възрастта им трябва да ги смирява, възпира или поставя в пеньоар.
View this post on Instagram
Може да звучи гръмко, но създаването на такива образи и фактът, че публиката ги харесва толкова много е истинска (р)еволюция в огромната машина на развлекателната индустрия.
Неотдавна кариерата на актрисите, моделите и въобще на жените, част от индустрията, приключваше значително по-рано от тази на мъжете.
WSJ определи Мерил Стрийп като Отделна лига, защото зрелите жени твърде дълго време нямаха място в боксофиса, а тя все още е там – на 75 години.
Миналата година Марта Стюарт бе на корицата на Sports Illustrated Swimsuit на 81 години.
Наоми Кембъл е на 54 и все още е THE Наоми Кембъл.
Крайно време е за промяна и те са доказателство.
View this post on Instagram
В културен контекст множество бизнеси и социални норми се стараят да поддържат твърдението, че стареенето е грях, а не привилегия.
Козметичната и модната индустрия са страхотен пример за това. От anti-age кремове за стотици левове до козметични операции за хиляди, суетата е най-естественият механизъм за човека. Всеки иска да се харесва и да бъде харесван.
А що се отнася до жените, погледнато в социален и биологичен аспект, тяхното изконно предназначение за обществото – да създават живот – също изчезва по-рано от това на мъжете. Колкото и неприятно да звучи, от векове насам репродуктивните способности на жената са правопропорционални на стойността й за социума. Когато ги загуби, какво й остава освен да се попилее в суета?
View this post on Instagram
Да речем, че не желаят да опъват бръчки. В какво ще се обличат?
Ако преди векове класата е била инструментът за разграничаване на вкуса, то сега младежта е истинският двигател на модата. Прочетете, която и да е било статия от секция МОДА и ще откриете поне едно изречение, описващо силата на модните Gen Z диктатори. На каква мисъл ни навежда това? Колкото повече се отдалечаваш от младостта, толкова повече се отдалечаваш от модерността. Ако погледнем нещата от статистическа перспектива, дължината на живота или т.нар. life expectancy rate се покачва все повече, така че старото и новото младо са две съвсем различни понятия. Стандартите, които трябва да покриваш като млад човек удължават срока си на годност и в случай, че ни ги посрещаш подобаващо, обществото може спокойно да те заклейми като неподдържан, старомоден или занемарен…
View this post on Instagram
Абсурдно е как капитализираме съвсем закономерни процеси от човешкото развитие, но това са норми, внедрени в психиката и представите ни за нормално, които трудно бихме могли да изкореним.
Появата и еуфорията около образи като Силви в Emily in Paris обаче сигнализират, че сетивността ни като общество започва да се изостря и да регистрира, че нещо трябва да се преосмисли.
Примерът, разбира се, е силно индуктивен, но все пак достатъчно адекватен, за да подчертае необходимостта от уверени, блестящи, зрели жени, способни да реформират пейзажа. Те заслужават кориците, екранното време и най-вече вниманието ни, защото очевидно знаят къде е изходът от заобикалящия ни vanity fair. Дори и криткарите да не им го признават.
Текст: Наско Фотев
Снимки: Instagram
