„5+5 / art+fashion“ е една от най-любопитните изложби, които може да видите в София, през май и юни. Зад нея стоят Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (в лицето на д-р Надежда Джакова) и Фондация „ИВАН АСЕН 22“ (в лицето на Нели Митева).
До 21 юни 2026 г. в пространството на САМСИ (бул. „Черни връх“ 2) петима художници и петима модни дизайнери влизат в диалог, който изисква изместване от установените им практики и методологии. Дизайнерът превежда художествения образ в структура, материя и движение; художникът мисли формата като носима, като продължение и активиране на тялото в пространството. Резултатът са произведения, които функционират едновременно като обекти, облекло и пространствени намеси…
Макар и да пропуснахме откриването (за което всички говореха дни след това), успяхме да разгледаме страхотната работа на артистите по време на ексклузивен кураторски тур заедно с посланиците на Индонезия, Ливан, Мароко и Алжир. В компанията на четири несъмнено впечатляващи дами и пет страхотни артистични колаборации, имахме възможността да погледнем „зад кулисите“ на „5+5 / art+fashion“ и да поговорим с кураторите д-р Надежда Джакова и Нели Митева за подбора на артистите, концепцията, предизвикателствата и цялата добавена стойност, идваща от проект на подобно равнище…
д-р Надежда Джакова и Нели Митева
Как избрахте формата на колаборация между художници и дизайнери, вместо по-класически модел на съпоставяне между произведения?
д-р Надежда Джакова: Изложбата е само рамка, която задава мястото – в случая пространството на Софийски арсенал – Музея за съвременно изкуство и времето, в което се развива действието. Това, което трябваше да направим като куратори с Нели Митева, беше да организираме цялото случване и участието в един по-голям процес – от идеята за съвместна колаборация между дизайнер-художник, до реалните участници и произведения, на които да се спрем.
Пространството на музея изискваше от нас да предложим нещо специално, правено и мислено именно за това място – зала, която носи характерните си специфики, но и история на представяния през годините. Времето е още по-рестриктивно понятие – срокът за подготовката на изложбата беше около една година – достатъчно време за създаване на нови произведения, но и крайно недостатъчно, когато се навлезе в по-сложните взаимоотношения автор–куратор–институция.
Това, за което ме питате, предполага друг вид контекст и действия, а именно – по-скоро когато кураторът иска да обърне погледа назад и да види какво е правено до момента, може да извади готови произведения от депата или ателиетата и да ги съпостави. Нашата цел беше точно обратното – задвижване на процес, при който дизайнер и художник работят заедно.
Нели Митева: Във времена на изолация и доминация на дигиталното общуване, нуждата от реален обмен между автори става все по-необходима. Творческият импулс се измества от формата към отношенията – между автори, дисциплини, обект и тяло, идея и материал.
„5+5 / art+fashion“ предлага именно такъв обмен между петима художници и петима модни дизайнери, които излизат от собствените си „зони на комфорт“ и практики и навлизат в територията на другия. Колаборациите се развиват в различни посоки: Дизайнерът интерпретира художествена творба чрез силует, плат, десен и я надгражда с потенциала за движение. Художникът мисли обекта като носим, като продължение на тялото. Създават се съвместни инсталации, водени от обща тема, в които дрехата престава да бъде функция и се превръща в носима пространствена инсталация. Индивидуалните произведения се групират в тематични композиции, изграждащи общ визуален разказ.
Как подбрахте артистите?
Нели Митева: Всичко започна на откриването на самостоятелна изложба на художника Камен Старчев в САМСИ, на което присъствахме с дизайнерите Диляна Иванова и Георги Флоров. Тогава усетихме „текстилното“ внушение на творбите и започнахме да си мечтаем как биха ни вдъхновили за разработка на десени и иновативни форми за облекла. Д.р Надежда Джакова, директор на Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, веднага хареса идеята и така се роди и първото предложение за „тандем“ – между Камен Старчев и дизайнера Георги Флоров. След това с Надя буквално започнахме да си „подхвърляме топката“, като аз поканих едни от най-концептуално мислещите и работещи дизайнери от екипа на ИВАН АСЕН 22, а тя предложи съответния им художник-партньор. Образувахме тандемите Надежда Кутева+Диляна Иванова, Миряна Тодорова+Мая Каранешева, Ангелика Радева+Нели Митева. Александра Георгиева и Александър Гергинов пък вече се бяха „намерили“ и решили да колаборират.
Избраните художници са представители на различни поколения и различни видове на изобразителното изкуство. Общото е любопитството и откритостта им към колаборацията с автор от друга дисциплина – модния дизайн, и желанието за експериментиране в търсенето на допирни точки.
Говорите за „хибриден визуален език“ – смятате ли, че той вече съществува като разпознаваема естетика, или тепърва се формира чрез подобни проекти?
д-р Надежда Джакова: В процеса на подготовката на изложбата имах усещането, че изкуството доминира и това беше най-вече поради факта, че при някои от тандемите избрахме първо художествените творби и дизайнерите трябваше да работят по тях. Разбира се, още при инсталирането на изложбата и при съпоставянето в залата, на изкуство и мода се създаде реално равностойно партньорство.
Диляна Иванова сътвори три модела, вдъхновени от творбите на Надежда Кутева, вследствие на разговорите с художничката и срещите в ателието ѝ. Миряна Тодорова също предложи готови творби, като в моделите на Мая Каранешева комуникацията помежду им се разгръща до общата представа за дрехата като нещо носимо, но и като предмет на пърформативност. Съвсем различен е подходът при работата между Александър Гергинов и Александра Георгиева-sashetu — тяхната текстилна инсталация обхваща илюстрациите на sashetu и модела на Александър. Нели Митева улавя същността на творбите на Ангелика Радева и това веднага проличава в динамичната структура и при двете. В общото експозиционно поле текстилните инсталации на Нели и тези на Ангелика се допълват и надслагват.
Нели Митева: От гледна точка на историческия контекст, „5+5 / art+fashion“ се вписва в една дълга традиция на взаимодействие: Още от началото на XX век модата и изкуството започват да се преплитат: Авангардните течения Кубизъм, Футуризъм, Баухаус разрушават границите между изкуство, архитектура и дизайн. Художници като Соня Делоне, Казимир Малевич и Марсел Дюшан създават костюми и текстилни дизайни, мислейки дрехата като част от пространствена композиция. Сюрреализмът и Дадаизмът отварят пътя на модата като концептуален жест – Елза Скиапарели например работи с Дали, Жан Кокто и Ман Рей, превръщайки облеклото в движеща се арт инсталация.
В края на 90-те първото издание на Флорентинското биенале „Il Tempo e la Moda“ (1996–97) предизвиква диалог между мода, изкуство, дизайн, архитектура, фотография, кино. Този нов културен формат разчупва традиционните рамки на модата и я представя като значима част от съвременната култура. Представени са работи на тандеми между художник и моден дизайнер: Gianni Versace / Roy Lichtenstein, Helmut Lang / Jenny Holzer, Azzedine Alaïa / Julian Schnabel, Jil Sander / Mario Merz, Miuccia Prada / Damien Hirst, Rei Kawakubo / Oliver Herring, Karl Lagerfeld / Tony Cragg.
В съвременното изкуство и дизайн артисти като Йозеф Бойс, Рей Кавакубо (Comme des Garçons) и Хюсеин Чалаян изследват дрехата като социален коментар и като обект, излизащ извън функционалното: облеклото се превръща от чисто утилитарен предмет в носима скулптура – носител на идеи.
Многобройни са през последните години изложбите по света, тематизиращи преплитането на изкуството и модата. То е например и в основата на проведената миналата година изложба „LOUVRE COUTURE – Art and Fashion: Statement Pieces“ в Парижкия Лувър. Във всички тези изложби обаче съвместяването на изкуство и моден обект са по-скоро кураторски жест – те не са мислени и създавани съвместно от авторите им. Разликата в нашата изложба е именно в курирането ѝ като единен наратив, а не като сбор от отделни творби. Постоянният обмен на авторите помежду си спомага за свързването им, независимо дали художественото произведение е било създадено преди това и интерпретирано от дизайнера, или пък става въпрос за тотално размиване на граници между дизайнер и художник. Хибридният визуален език като че ли се ражда и във възприятието на публиката, която – не на последно място и с помощта на обединяващия ги пространствен дизайн, ги възприема като цялостни съавторски композиции.
Изложбата поставя модата и изкуството като равностойни практики – имаше ли обаче моменти в процеса, в които една от двете дисциплини все пак доминираше над другата? Как балансирахте?
Нели Митева: Съвместната работа между силни творчески личности разбира се е предизвикателство. Първоначално всеки от авторите -експерт в своето творческо поле- изхожда от това, в което се чувства силен и сигурен. Важното е обаче да се намери пресечната точка, така, че всеки да се чувства като част от създаденото, влагайки максимално от своя авторски почерк и същевременно допускайки другия – като обоготяване, а не като „ограбване“ на собствената визия. Творческият процес беше несъмнено и процес на опознаване, обмен, понякога компромис, отхвърляне и приемане, но воден винаги от крайната цел за създаване на цялостен, съвместен краен резултат.
д-р Надежда Джакова: Може би тук е мястото да се отбележи и нещо друго — а именно, че по-голямата част от дизайнерите работят основно с мода. Това до известна степен е естествено, тъй като модният дизайн у нас е по-разпознаваем и видим. Същевременно изложбата показва, че модният дизайн може да съществува и отвъд утилитарното — като художествен жест, концепция и форма на изразяване.
Тази колаборация между художници и дизайнери не цели просто създаването на отделни обекти, а изграждането на общо поле за диалог. Именно в това взаимодействие между различните практики, езици и подходи се ражда най-интересното — възможността едно произведение да бъде едновременно визуален образ, пространство, дреха, действие и преживяване.
Изложбата не дава окончателни отговори, а по-скоро поставя въпроси — за границите между изкуство и дизайн, за авторството, за процеса на създаване и за начина, по който различните творчески полета могат да съществуват заедно
Споменах, че изложбата е подготвяна близо една година. Един такъв проект всъщност е свързан с много повече време и енергия поради комплексността му. Тук имаме мода, която изначално предполага мимолетност, актуалност за един сезон и преходност, както и реалността, че много от събитията у нас “се следят” по-скоро онлайн. Въпросът е какво губим, когато не гледаме една изложба в средата й. Многото турове, които организирахме в изложбата, бяха именно с такава цел: зрителят да дойде на място, да се срещне с кураторите, авторите, произведенията и само така ще може да усети обема, материите, взаимовръзките.
Какво научиха художниците от дизайнерите – и обратното – в процеса на работа по изложбата?
д-р Надежда Джакова: С това започнахме нашия разговор — а именно какво „носи“ самото пространство като изискване от участниците му: историята на институцията, на проектите досега, опитът на кураторите — всичко това моделира самата изложба. За мене като куратор също е важно, че при представянето на петте тандема намерихме много точен баланс, като не допуснахме някой да доминира въпреки архитектурните особености на сградата и специфичните ѝ пропорции. Модата тук е музеен обект и това я институционализира. Вкарва я в определена рамка: превръща я в инсталация, тя губи от „носимата“ си същност. В тази проекция на материя и творчески идеи откривам именно институционализирането ѝ и включването ѝ в общия разказ на историята на изкуството, от който неминуемо част е и модата. Надявам се тези произведения да станат музейно притежание като естествено развитие на декоративно-приложната колекция на Националната галерия днес.
Нели Митева: Любопитен е изцяло „бавният“ процес на създаване при художниците и по-бързият при дизайнерите – това вероятно е и в характера на модата, която иска да предложи на света поредната иновация, в експресни темпове. Същевременно бавната и устойчива мода навлиза все-по осезаемо и в практиките на дизайнерите. Осмислянето на отрицателното влияние на „бързата“ мода върху околната среда води до по-осъзнато създаване и консумиране – тематичен комплекс, важен за съвремието ни и третиран и в контекста на изкуството.
При колаборациите е важно всеки да запази своята индивидуалност и същевременно да споделя. Да налага авторската си визия, но не на всяка цена, а да повярва, че тя може да стане още по-силна, взаимодействайки си с другия. Личното его отстъпва леко на заден план – затова пък се ражда нещо ново, което сам не би могъл да сътвориш.
Сара Алберт: „Сърцето е моят подпис – то е уязвимо, но и смело“
Новият лукс за дома: аналогова стая
Heimtextil 2026 представи текстила на бъдещето
Поставяте акцент върху бавния процес и физическото взаимодействие между артистите. Това може ли да се разглежда и като контрапункт на ултрабързата ни дигитална реалност?
Нели Митева: В днешния свят на разделения и противопоставяне, на замяна на реалното общуване чрез дигитална (псевдо-) комуникация създаването на общности и спечелването на съмишленици е правилната посока. А изкуственият интелект няма да замени създаденото с обич, сърце и ръце!
Как пространството на изложбата – САМСИ – влияе върху начина, по който я възприемаме?
Нели Митева: Пространството се превръща в среда за преживяване, в която зрителят не просто наблюдава, а съпреживява напрежението между форма, тяло и идея. Идеята за пространственото решение се роди в рамките на обсъжданията на концепцията на изложбата със сценографа Момчил Тасев. Тъй като става въпрос за многоцветния свят на модата и изкуството, от самото начало си представях много цвят, искрящи тонове, които да пробуждат сетивата. Искахме от една страна да покажем индивидуалността на всеки тандем, а от друга – да ги обединим в една цялостна съвместна среда, говореща за мисията, която споделяме. Така се роди идеята за обособяване на всяка от инсталациите чрез неин собствен „кът“ в определен цвят, характерен за произведенията в нея. Тези няколко цветни „стаи“ оформят общата – Музея на съвременното изкуство.
Смятате ли, че модата в България все още търси институционално признание като културна практика, равностойна на изобразителното изкуство?
Нели Митева: Не искам да мисля за модата като търсеща своето право на съществуване или равнопоставеност с други дисциплини. Искам да я създаваме такава, че да пресъздава визионерните ни идеи, полета на въображението ни отвъд всякакви рамки и ограничения, съдържаща потенциала за новаторство, бунт, израз на смели идеи.
Ако трябва да опишете изложбата с една дума извън „мода“ и „изкуство“, коя би била тя?
Нели Митева: Съавторство.
Текст: Наско Фотев
Снимки: Национална галерия/Борислав Чернев; ИВАН АСЕН 22; Личен архив
