Непрочетените страници на личната ми антибиблиотека

Какъв е смисълът на дрехите, които не обличаме? Това е изначалният въпрос, преминаващ като крехка нишка през пролетно-лятната колекция на Valentino. Алесандро Микеле взаимства концепцията за “антибиблиотека” – или съвкупността от всички наши непрочетени книги, въведена от философа Умберто Еко. А после я пренася на модния подиум във формата на осемдесет еклектично-романтични визии в своя отличителен максималистичен стил.

Ако купищата томове на нощното ни шкафче, до които се заричаме, че ще стигнем “някой ден”, крият потенциала на всичко, което още не знаем, то важи ли същото за облеклата, оставени да висят в гардероба? Може ли в тях да е скътано неразкрито знание – не практична функция, не житейски повод – за самите нас и за собственото ни разбиране за света и живота?

Преди години, дълбоко изморена от консуматорския си подход към модата – досещате се, онова познато чувство да имаш твърде много и същевременно като че да нямаш нищо, бях твърдо решена да въведа принципите на капсулното обличане в гардероба си. Може би, казвах си, това е моят кратък път към разпознаваемия личен стил. Може би цаката да имаш достатъчно, е да имаш прекалено малко. Когато изборът е лимитиран, струва ми се естествено “малкото” да се превърне в отличителното твое. Нужно е само да погледнем към гардероба на Каролин Бесет-Кенеди за доказателство на тази теорема. 

Колкото и да се опитвах да симплифицирам изборите си, да ги сведа до “есенцията”, до една цветова гама, до перфектно пасващи части на пъзел, без нито едно излишно парче – така и не достигах Смисъла. Моят гардероб винаги е бил територия на хаоса. Единственото разумно решение беше: да намеря подреденост в този хаос. Вместо статичен списък от “правилни” дрехи – жива, развиваща се колекция. Колекциите не са създадени, за да бъдат константни – те са променливи, пълни с истории без край и начало. И вместо като съвършено напаснати брънки от веригата, подобно на Микеле, реших да погледна отвъд функционалната цел на дрехите си  към потенциала да разкрият нова версия на личността ми. А моята личност… тя е богата на такива. Как изобщо ми е хрумнало, че нейната флуидност подлежи на рестрикция?

Така започнах да изграждам своята – без да зная, че ще има име – антибиблиотека. Сребърна пола, обвита сякаш в намачкано фолио – отразява вътрешната борба между футуризъм и носталгия дълбоко в душата ми. Кобалтово син, капитониран колан, попаднал в гардероба ми много преди цветът да се окаже в тренд репортите – не пасва винаги и навсякъде, но понякога се връзва неочаквано… В антибиблиотеката (както и на нощното ми шкафче) винаги ще има още едно празно място, но това не означава, че всяка рокля, панталон или клъч принадлежат в него. В противен случай – връщам се обратно към ултракомерсиалното начало. В нея подреждам дрехите, които ми говорят, макар и да не разбирам смисъла на тяхното прозрение. Засега. 

ЛИЧЕН ДРЕШНИК е новата седмична рубрика на Илияна Дадарова за Fashion Inside. Тръгва от конкретен аутфит и стига до преживяване или прозрение на жената, която го е облякла.  Защото историята на жената е историята на модата. А историята на модата е историята на жената.

Текст: Илияна Дадарова

Снимки: личен архив/Getty Images