След пищните си издания в Ню Йорк, Лондон, Париж и Лос Анджелис, беше съвсем естествено Vogue World да се отправи и към Италия. Още през ноември Vogue Italia обяви, че следващото издание на глобалния моден спектакъл ще се състои в Милано, в първия ден на Седмицата на модата в града. Основната тема? Да постави на фокус „майсторството и човешкото докосване“ в ерата на технологиите.
Резултатът, който видяхме вчера обаче, остави множество въпроси у публиката и няколко недоволни гримаси върху лицата на действителните италиански майстори като Миуча Прада и Алесандро Микеле…
Вижте тази публикация в Instagram.
Това е петото издание на Vogue World, но целта на спектакъла все още не е особено ясна за широката публикa (или която и да е било публика, tbh). Затова се обръщаме към учебникарското определение, към което Condé Nast ни насочват: „Vogue World е ежегоден глобален live формат на Vogue, който превръща модното ревю в по-широк културен спектакъл – комбинация от fashion show, performance, entertainment, градска култура и дигитално съдържание, излъчвано към международна публика. Всяко издание е свързано с конкретен град и използва неговата културна идентичност като концептуална рамка.“
И ако това поне донякъде отговаря на въпроса „Какво?“, публиката (и голяма част от индустрията) все още не може да разбере „Защо?“. Защо Vogue World?
Вижте тази публикация в Instagram.
PR отговорът е благотворителност. Всяко издание дарява средства за организации, свързани с града домакин. Лондонското например събра над 2 млн. британски лири за организации за сценични изкуства, а холивудското 4.5 млн. щатски долара за Entertainment Community Fund. Да, на пръв поглед, пословичната филантропия на Vogue и Condé Nast заслужава адмирации, но ако поставим в перспектива това, което компанията взима и онова, което дава, оставаме с малко по-различни впечатления.
Vogue World e много повече целенасочен опит за поддържане на релевантността на медията и монетизация на достъпа ѝ до внимание, отколкото благороден акт за модата. (За разлика от The Met Gala например, където максимата е: първо благотворителност, после печалби.) Именно това поражда недоволството както във fashion insider средите, така и в широката публика, за която уж изначално се планира форума.
Вижте тази публикация в Instagram.
Новият сезон на ИВАН АСЕН 22 започна с NECOMERS WEEKS
Кристофър Кейн дебютира в Mulberry
Защо модата отказва да порасне?
Плеяда от рекламни възможности, значителни приходи от билети, милиарди импресии в социалните мрежи – по думи на самите Condé Nast: „borderless content experience“. В момент, когато традиционните формати на медията имат по-малка тежест като самостоятелен продукт, Vogue World превръща най-ценния актив на бранда – културния му авторитет и достъпа до индустрията – в нещо, което може директно да се монетизира. Градът домакин, дизайнерското участие, пълният със знаменитости първи ред и благотворителният момент са просто макиаж за своеобразната бюджетна патерица на компанията.
Концепцията и изпълнението са посредствени не защото липсва потенциал в темата, града или участниците, а защото няма нужда да са непосредствени. Комплексните послания са трудни за позициониране на рекламодатели, а тук те отново са основния двигател. ALO, eBay, Eli Lilly and Company, Meta Glasses, FedEx, OpenAI не са точно синоними на „непреходната история на Made in Italy – история на гения и майсторството“ – както бе промотиран форума от Франческа Рагаци, ръководител на редакционното съдържание на Vogue Italia.
Вижте тази публикация в Instagram.
Затова, когато публиката пляска повече на хуманоидните работи, разхождащи се из Galleria Vittorio Emanuele II, отколкото на Витория Черети (истинското Made in Italy съкровище) – ние абсолютно разбираме гримасите на Прада и Микеле. Защо, Vogue World?
И все пак, on the bright side, негативният отклик ни дава позитивна прогноза: модните аудитории не са загубили сетивността си за радикалния и кух комерс. Когато го видят, имат какво да кажат. И знаят как да покажат, че не е добре дошъл.
Текст: Наско Фотев
Снимки: Instagram
