Антония Йорданова и NUQTA като „една точка между два живота“

Интервюто ни с Антония Йорданова е long time coming. Още когато обяви създaването на NUQTA – новият ѝ бранд, passion project и точка в творческия ѝ път – знаехме, че има много за разказване, но съвсем съзнателно решихме да изчакаме малко.

Три месеца след първоначалната еуфорична вълна около бранда, вече можем да разговаряме с Антония така, както взаимно обичаме. С яснота за първите отзиви, с няколко отлежали равносметки и с непоколебима сигурност, че еуфорията не е плод на „новото нещо“, а на истински „красивото нещо“. Красиво както в най-буквалното си измерение (за което никога не сме имали съмнения), така и житейски – за Антония Йорданова, която сама споделя: „Чувствам се свободна. Чувствам се окрилена.“

Следващите редове минават през всички най-важни точки: вдъхновението, осъзнаването, личното щастие, бизнесът, хората, мечтите и – разбира се – модата. Модата, която те окрилява да отричаш всеки компромис.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ANTONIYA YORDANOVA ♓️ (@tunikayo)

Знаем, че точката е многозначен символ за теб. Коя обаче бе най-важната точка, която постави с NUQTA?

Със започването на NUQTA поставих една много важна и неочаквана за мен точка. Тя отбеляза края на една дългогодишна моя илюзия, тази че хората се намират един друг в този живот и непременно извървяват пътя си заедно докрай.

Винаги съм била малко крайна в отношенията си с хората. Вярвала съм, че онези, на които веднъж съм отредила специално място в живота си, го заслужават по подразбиране и завинаги. Но както в любовта, така и в приятелството, нищо не ни е обещано и нищо не е непременно завинаги. Хората се променят, отношенията се променят и вероятно трябва да бъдем по-бдителни към сигналите, които се появяват по пътя. Защото дългото им пренебрегване понякога води до болезнени последствия – в добрия случай са големи и ценни уроци. В лошия могат да са разрушителни.

Така че, ако изобщо може да има негативна страна в една толкова голяма промяна, за мен NUQTA сложи край именно на тези илюзии.

Но „нукта“ на арабски означава точка и не само тази, която поставя край, а тази, началната, от която започва следващата буква, дума, история. За мен NUQTA постави точно тази първа точка. Началото на история, която намерих сили и увереност да започна да пиша именно след раздялата с онези илюзии.

Защото, когато успееш да преработиш нещата, които в един момент са ти изглеждали шокиращо болезнени, изведнъж пред теб се отваря място за нещо съвсем ново – за нови предизвикателства, нови хора, неочаквани срещи и приятни изненади.

И всъщност това е моята NUQTA, освен че е любим мотив, разбира се!

Една точка между два живота – край на стария и начало на новия.

Новият ти бранд е продължение на над 22 години опит, кои са трите неща за бизнеса, които научи за това време?

За бизнеса не мога да кажа, че съм научила нещо ново. По-скоро всеки ден се убеждавам, че талантът има много по-малко място в бизнес като нашия, отколкото позициите и парите. Моят идеализъм и начинът, по който възприемам модата, като огромно удоволствие, като част от начина на мислене, живот и себеизразяване, имат твърде малко общо с това да гледаш на нея като на бизнес, от който трябва да живееш.

Имам щастието да съм развила друга професия, която много обичам – тази на стилист. Равносметката е съвсем проста: това е основната ми професия, защото живея от нея и я упражнявам значително по-дълго, отколкото създавам дрехи.

Може би точно това ми е дало свободата толкова години да правя дрехи, които преди всичко носят удоволствие на мен и на хората, които също възприемат облеклото като изразно средство.

Ако се налагаше да живея единствено от този бизнес, вероятно нямаше да мога да си позволя този лукс. Защото все повече хора избягват индивидуалността и избират бързооборотния комфорт. Аз не мога да избера това просто, защото не ми носи удоволствие.

Искам да запазя възможността да създавам повече от онова, което ми носи радост, отколкото от онова, което непременно ми носи пари. Затова ми е трудно да говоря за NUQTA, както и за марката, която създавах преди нея, като за бизнес в истинския смисъл на думата. В бизнеса дрехата трябва да бъде продукт: да отговаря на търсене, да се продава устойчиво и да носи печалба. За мен тя е преди всичко средство за себеизразяване – начин да преведа мислите, усещанията и отношението си към света във форма, която може да бъде носена.

Тези две логики невинаги съвпадат. Те не са изградени според класическите бизнес правила и съответно не носят резултатите на голям бизнес. По-скоро са едно доста скъпо хоби. И би било нечестно да твърдя друго.

Но съвместяването на професията, от която живея, с марката, която ме прави щастлива, е напълно съзнателен избор. Едната ми дава финансова устойчивост, а другата свободата да създавам, не защото пазарът го изисква, а защото имам какво да изразя. И бих казала, че дотук се простира факторът „бизнес“ в това, което правя.

А трите неща за хората?

Разбрах за пореден път, че каквото и лице да искаме да представим пред себе си, пред хората около нас или пред света, в крайна сметка има две могъщи сили, с които трябва да се справяме, ако искаме да останем адекватни в собствения си свят – егото и парите. И бих казала, че егото успява дори малко да изпревари парите като предизвикателство пред всеки от нас.

Затова ми се струва изключително важно да бъдем откровени преди всичко със себе си. Да можем ясно да назовем какво ни прави щастливи, какво ни наранява, какво искаме и какво вече не сме готови да приемаме. Едва тогава можем да очакваме адекватна обратна връзка от хората, които сме избрали да имаме в живота си. И едва тогава можем да вървим по път, който действително сме избрали, а не по такъв, по който просто сме продължили по инерция.

Разбрах и още нещо – всеки има право да се чувства жертва на собствените си обстоятелства, но ние не сме длъжни да приемаме вина и отговорност за нещата, с които хората около нас не успяват да се справят сами. Понякога сме допуснали някого толкова близо, че той започва съвсем свободно да проектира върху нас собствените си проблеми, неудовлетворености и разочарования. А още по-опасното е, че ние самите можем да допуснем, че те действително имат нещо общо с нас.

Много е важно да умеем да различаваме реалните обстоятелства и собствените си недостатъци от чуждите пробойни. Да разпознаваме момента, в който нечий чужд товар е минал през нашите собствени уязвимости и постепенно сме започнали да го носим като свой. Защото чувството за вина може твърде дълго да ни пречи да видим нещо много просто, че не всеки товар, който ни е бил даден, е наш.

И затова смятам, че колкото и талантлив, трудолюбив и всеотдаен да е един човек, ако някъде дълбоко в себе си е нещастен, неудовлетворен или се чувства зле, първият въпрос трябва да бъде към самия него: защо се чувствам така и какво мога аз да направя, за да го променя? Защо върша всичко, с което се занимавам, след като не съм щастлив/а?

Когато този въпрос никога не бъде зададен и причината винаги се търси в другия, егото обичайно взима връх. А когато към него се добавят и парите, отношенията много лесно престават да бъдат това, което сме вярвали, че са. Това вероятно е най-големият ми урок от предходния период. Периодът, на който, както вече казах, поставих точка с NUQTA

Още в самото начало на комуникацията на NUQTA сподели, че това искаш да е бранд, който да си колаборира с другите, не само да конкурира. Как достигна това решение?

Тъй като съм саркастичен и провокативен човек в начина си на изразяване, вероятно не си личи колко лесно се впечатлявам и то с положителен знак. Обичам да се възхищавам, да се вдъхновявам и да откривам неща, създадени от хора по целия свят. Това ми се случва всеки ден. Превърнала съм социалните мрежи, най-вече Instagram, в място за откриване. Изумително е колко много артисти от различни сфери създават красиви, странни, смели и вдъхновяващи неща.

Може би онова, което не е било достатъчно ясно в първата, 22-годишна фаза от професионалния ми път, е колко много обичам да работя с хора – с такива, с които се допълваме, а не се конкурираме.

В свят, в който всичко е в излишък, конкуренцията все повече ми изглежда безсмислена. Модата и изкуството са пренаситени от собственото си свръхпроизводство, а почти всичко може да бъде копирано, мултиплицирано и обезценено. Затова вярвам, че на хората, които все още държат на авторството и истинския процес на създаване, не ни остава друго, освен да правим повече неща заедно – да се откриваме, да си помагаме, да се вдъхновяваме и понякога просто да си даваме шанс.

Oткакто съществува NUQTA, срещам и наблюдавам и други хора, които мислят така. Всеки поставя своята цена на това да върви до теб – понякога буквално, понякога не. Но ми се струва много по-смислено да опитаме, отколкото да се наблюдаваме отстрани и никога да не разберем какво би могло да се роди от съвместната ни работа. След толкова съмнения, въпроси и човешка болка NUQTA ме накара да се погледна от друг ъгъл. Парадоксално, разочарованието не ме накара да вярвам по-малко в хората, а да оценя още повече човешкия и творческия фактор. Благодарна съм, че съдбата ме среща с хора, с които откриваме колко зареждащо може да бъде да направим нещо заедно и просто да видим какво ще се получи. Може би това е най-добрият начин да продължим да вярваме, че все още има смисъл да създаваме.

Има ли артист, дизайнер, криейтив, с който много искаш да си сътрудничиш?

Разбира се! Но съм реалист и знам докъде мога да стигна. Въпреки това всеки ден се появява някой артист или бранд, за който си фантазирам.

В NUQTA отличаваме редица твои стилови подписи: разкошни обеми, принтове и – разбира се – точки. Самата ти ли си основния източник, от който черпиш вдъхновение?

Първата обратна връзка, която получих за NUQTA от хората, които ме познават, беше почти една и съща: „Това си много повече ти.“ И за мен това беше важно.

До известна степен то даде отговор на нещо, което дълго ме беше тормозило – внушението, че в предишната марка не съм се съобразявала достатъчно или не съм говорила достатъчно за приноса на останалите хора, участвали в създаването ѝ. С NUQTA много държах на едно – в нея да присъствам абсолютно непогрешимо аз.

С натрупването и на човешки и на професионален опит, все повече оценявам личния почерк, личното присъствие и личното участие във всичко, което човек избира да създава. А след като толкова години, понякога с цената на много, съм бранила собствената си индивидуалност – от начина, по който говоря и общувам, до начина, по който изглеждам, ми се струва напълно естествено марката, която вече създавам сама, да носи същата тази индивидуалност. Не искам NUQTA просто да предлага дрехи. Искам около тях да има целия свят, който мога да създам – начина, по който бих ги носила, комбинирала, стилизирала и комуникирала.

И в сайта, и в социалните мрежи ще има стайлинг съвети, лични идеи и думи, доколкото думите все още имат значение. Искам към самата дреха да добавя и онова, което мога да дам като Антония, като стилист и като човек със собствена гледна точка към модата. По този начин за мен се затваря един много естествен кръг между нещата, които създавам, начина, по който мога да ги нося и начина, по който мога да разказвам за тях. Много се надявах още първата колекция да бъде разчетена точно така.

Радвам се, че първата реакция беше именно: „В NUQTA си много ти.“

Как да носим NUQTA? Виждаме чудесната работа на дизайнера, нека да чуем и присъдата на стилиста.

Хубавото на моята марка е, че ако веднъж си я избрал, значи знаеш как да я носиш.

Почеркът е толкова разпознаваем, а дрехите толкова характерни, че не мисля, че човек без собствен стил и без осъзнато отношение към дрехата като средство за себеизразяване естествено би се спрял на тях.

Разбира се, винаги може да съществува и другата мотивация – „А, тази има нова марка, трябва да имам нещо от нея.“ Само че при тези дрехи това няма да свърши работа. Те изискват увереност, характер и собствен стилистичен почерк. И да, има хора със стил и хора без стил. Не виждам причина да се преструваме, че това разграничение не съществува. Както има хора с музикалност и такива без, хора с усет към пространството, цвета, езика или храната и такива, за които тези неща просто не са важни.

Мога да давам идеи, но не искам да давам инструкции как да се носи NUQTA. Ако трябва да обясня на някого как да носи една от тези дрехи, вероятно тя просто не е неговата дреха. Не искам да уча хората как да имат стил. Искам да създавам за хората, които вече имат свой.

Моите дрехи викат точните хора. И в това съм напълно сигурна

От първата колекция на NUQTA, най-лесно за стайлинг е:

Определено цветният панталон! Великолепна дреха за повече от един сезон, който предполага много и различен стайлинг.

А най-предизвикателно?

Тренчкотът на червени точки!

Вижте още:

NUQTA много ще отива на:

На всеки, който все още оценява отличителния стил и жадува за свой начин на себеизразяване.

Не държа никой да притежава NUQTA просто, заради идеята.

Какви са първите отзиви? Как се чувстваш, когато вече всички разбраха за новата точка от личния ти и професионален път?

Чувствам се свободна. Чувствам се окрилена. И чувствам, че всичко, което се случва с NUQTA, независимо с какъв знак е, е моя лична отговорност.

Не дължа обяснения, не дължа съобразяване с никого, освен със себе си, със собствената си логика и, разбира се, със сигналите, които ми дават хората, които избират и купуват NUQTA. Създаването ѝ ми показа и още нещо много важно – хората, които харесват мен, начина ми на мислене и това, което мога да правя, го следват независимо какво е името, изписано отпред. И може би точно това се оказа най-големият двигател за мен. Защото какъвто и товар да съм носила дотук и в каквото и да са се опитвали да ме накарат да се съмнявам, поведението и реакциите на хората ми показаха нещо съвсем различно. И за мое щастие доказаха именно онова, в което най-много ми се искаше да вярвам.

Една от големите разлики между NUQTA и предишния бранд е скоростта, с която NUQTA започна да излиза извън пределите на България. По някаква причина естетиката, енергията и посланието ѝ се оказаха много по-категорично разпознаваеми от потенциалната ѝ аудитория по света. Буквално за месец към мен се присъединиха няколко хиляди нови последователи от различни точки на света. За мен това беше невероятно – не само като резултат, а най-вече като усещане. Върна ми вярата в нещо, което понякога забравяме: че невинаги има логика. Понякога влагаш огромни усилия и нищо не се случва. Понякога просто правиш онова, което можеш и в което вярваш и отнякъде ти отговарят. Дали е онази Вселена, за която обичаме да говорим или просто правилно подаден сигнал, който най-после е стигнал там, където трябва, не знам. Но знам, че този път отсреща има отговор и определено е повече от добър

Най-голямата ти мечта за NUQTA?

Най-голямата ми мечта за NUQTA е да изкарва достатъчно пари, за да мога да я показвам все повече на света.

Не мечтая непременно да я превърна в голям бизнес. Мечтая да стигне до онзи момент, в който сама да може да финансира следващата си крачка – следващата колекция, следващия проект, следващото място, на което да бъде показана, следващата възможност повече хора да я открият. За мен това е единственият логичен начин тя да расте, без да се налага да променя причината, поради която изобщо съществува.

Може би това е моето определение за успех с NUQTA – да печели достатъчно, за да ми позволява да продължавам да я създавам такава, каквато искам и да я показвам все повече на света.

А в какво никога не искаш да се превърне?

В компромис.

За финал, въпросът на Fashion Inside винаги е един и същ: 3 неща, които са IN + 3 неща, които са OUT за теб към момента – в живота, модата, отношенията и изобщо.

За мен винаги ще бъде IN да си максимално откровен. Да имаш топките да заявиш позицията си и да не се нагаждаш към това, което се очаква от теб.

IN е да браниш индивидуалността си и да я търсиш и в начина, по който се обличаш. Това съвсем не означава непременно да бъдеш най-забележимият човек в стаята – може да си супер семпъл и пак това да е твоята категорична заявка за индивидуалност.

В чисто модно отношение в момента много ме вълнува една цветова комбинация: червено и циан. Определено е моето IN в момента.

OUT винаги ще бъде голямата Y2K тенденция, която цялото ми същество отхвърля като нещо изключително неестетично. Нямам търпение да излезе веднъж завинаги и до края на този си живот повече да не я срещам в списъка с тенденции.

OUT за мен е и пасивната агресия. Както и липсата на адекватно усещане за това къде стоиш във вселената – онова вътрешно убеждение, че си много по-важен, отколкото всъщност си.