Малала Юсафзаи: една история за непримиримата сила на женския глас

„Помня, че микробусът се отклони от главната улица на военния пропускателен пункт и зави покрай празното игрище за крикет. Не помня нищо друго.

Когато сънувам стрелбата, татко също е в пикапа и го прострелват заедно с мен, после навсякъде гъмжи от хора, а аз търся татко.

В действителност внезапно сме спрели. Точно до гроба на Шер Мохамед Хан, финансов министър на първия владетел на Суат. Гробът е обрасъл с трева, а отдясно е захарната фабрика. Трябва да сме били на по-малко от двеста метра от пропускателния пункт.

Не сме видели какво става отпред, където на платното застанал млад мъж с брада и светли дрехи и махнал на шофьора да спре.

– Това ли е микробусът на училище „Хушал”? – попитал той.

Шофьорът ни Усман си помислил, че въпросът е глупав, защото името на училището е изписано отстрани.

– Да – отговорил.

– Трябва ми информация за няколко деца – заявил мъжът.

– Иди в канцеларията – отговорил Усман.

В това време друг млад мъж в бяло приближил отзад към каросерията на пикапа.

– Виж, някакъв журналист идва за интервю – посочила го Мониба.

Откакто започнах заедно с баща си да говоря по разни мероприятия в защита на образованието на момичетата и против талибаните, често ни търсеха журналисти, дори чуждестранни, макар и не така, насред улицата.

Мъжът носел кепе и приличал на студент. Скочил в каросерията и се надвесил над нас.

– Коя е Малала? – попитал.

Никой нищо не казал, но няколко момичета ме погледнали. Само моето лице не било забулено.

След това онзи вдигнал черен пистолет. По-късно разбрах, че бил колт, четирийсет и пети калибър. Няколко момичета изпищели. Мониба ми разказа, че съм стиснала ръката ѝ

Приятелките ми твърдят, че стрелял три пъти едно след друго. Първият куршум ме пронизал над лявото око и стигнал чак под лявото ми рамо. Свлякла съм се върху Мониба и от ухото ми шурнала кръв, а следващите два куршума улучили момичетата от двете ми страни. Единият ранил лявата ръка на Шазия. Третият пронизал лявото й рамо и дясната ръка на Кайнат Риаз.

По-късно ми разказваха, че ръката на стрелеца треперела.

Когато сме пристигнали в болницата, дългата ми коса и скутът на Мониба били окървавени.

Коя е Малала? Аз съм Малала и това е моята история.”

Позволихме си да цитираме част от книгата „Аз съм Малала”, която е на българския пазар, благодарение на издателство „Обсидиан”. Думите на авторката са преживени. Докосващи, без да звучат високопарно или да търсят съжаление. Разказани от първо лице, видени през очите на едно 15-годишно момиче.

Малала Юсафзаи е родена през 1997 година. Днес, на 17-годишна възраст, тя е носител на Нобелова награда за мир. Днес, на 17-годишна възраст, тя е преживяла опит за убийство, предизвикал международен отзвук.

Простреляна три пъти в главата. Оцеляла по чудо. Едно младо момиче, чийто силен глас привлича вниманието на талибаните, окупирали родната ѝ долина Суат в Пакистан.

На 12-годишна възраст тя започва да пише за BBC, описвайки ограниченията, налагани върху жените. Дъщеря на ерудиран мъж, успял с цената на лишения и трудности да отвори училище, тя върви по стъпките му, докато не идва момент, в който успява да надмине стремежите му.

„Мъдрата поговорка, че „Перото е по-могъщо от меча“, се оказа вярна. Екстремистите се страхуват от книги и моливи. Силата на образованието ги плаши. Страхуват се от жените. Силата на женския глас ги плаши.”

Тези думи бяха част от речта на младото момиче пред ООН миналата година. Уверена и горда, Малала се изправя пред целия свят, за да говори за силата и куража на човешкия дух, преследващ уж изначалното му човешко право на достъп до образование.

Строгите правила, наложени върху жените в провинцията ѝ, не успяват да прекършат нейната воля. Тя продължава да ходи на училище, представяйки се за по-малка, защото това е единственият възможен начин. Въпреки крехката си възраст, тя отказва да наведе глава и да се примири със забраните, което я превръща в мишена. Тя е едно-единствено непълнолетно момиче, от което се страхуват стотици, може би хиляди екстремисти. Едно момиче, превърнало се в символ на неравната борба за образование на жените по целия свят.

Благотворителният фонд, носещ нейното име, има за цел да помогне на наистина по-слабия пол да получи това свое право. Рисковете, на които подлага себе си и семейството си, миналата година я отличават с наградата за защита на човешките права „Сахаров”, а тази година ѝ присъдиха титлата за най-млад Нобелов лауреат в историята.

А Малала е само на 17 години. Историята на живота ѝ обаче не се измерва в нито едно летоброене. Защото отпечатъкът, който продължава да оставя, никога няма да бъде заличен.