Ахтопол с главно Ах!

Реклама

За да пишеш за Ахтопол трябва, на първо място да си видял фара – как се потапя под любовта на вълните, как дъга го целува по бузата и как всяка вечер нощта го моли да заспи, а той се усмихва и като своеволен тийнейджър ѝ казва „няма“. Трябва да си седял под дебелата сянка на смокиновите дървета с чаша смокинова ракия в ръка, по възможност с дядо столетник, който се обръща към спомените си и размазано вижда в синьо. Трябва да си чакал на опашка за влакчето в лунапарка, целия омазан в пясък и сладолед и да си се разплаквал, ако някое друго дете седне на първото място. Трябва да си се будил от разговори между птичи Ромеовци и Жулиети. Трябва да си забелязал Афала, Ахтос, Ниня, Росица, Ема, Карина, Циклама и всички останали именни и безименни лодки, които пазят брега – да не му е студено. Трябва да си си купил консерва от паламуд или чернокоп от онова място до кея, което прилича на спирка за хора, които искат да се качат на морето. Без билет. Трябва поне няколко пъти очите ти да се разхождали по лунната пътека. До хоризонта и назад. Да са се пълнили със сълзи от радост, че си тук, а не някъде другаде. Трябва да имаш поне една снимка до котвата на входа на града, която не можеш да покажеш на телефона, защото е у вас, в някой албум от хиляда деветстотин и някоя. Трябва да си бил на преглед при местния доктор, който преди това е преглеждал качеството на същата онази смокинова ракия. Трябва да си спомняш кораба, който дълги години лежеше на плажа и не споделяше с никого пиратските си истории. Трябва да си пребродил всички скали, да си се къпал във всички морски езера между тях, да си ловил раци, да си гонил чадър по плажа, да си удрян от чужд чадър на плажа, да си преяждал с цаца, да си се смял, да са ти се смяли, да си обичал и да са те обичали.

Днес вървя сама из града и събирам всички парчета мен, които съм изпуснала по улиците във всички онези лета. Взирам се в нюансите тюркоазено. Мълча и въпреки че съм преживяла всички тези неща, не мога да кажа, напиша или промълвя нищо друго освен „ах“. Едно ах, съпътствано с усмивка, тръпка, сол, изгрев и един особен мирис. Мирисът на най-голямата любов.

Тази към морето.

Текст: Калина Палавеева

Източник: https://arpacifico.blogspot.bg

Снимкa: Usplash