Движи се равнопосочно.
Нищо не може да го изкара извън пътя.
Занася. И влиза в насрещното.
От там нататък започвам аз.
Твърди, че всички пътища водят към мен…
И за да ме спаси, за да не ме премаже, натиска спирачка.
На сутринта намира спирачен път, постлан от мен до дома му.
Твърди, че през нощта се е изгубил. Отрича да е принц.
Събудете го, моля ви!
Завоите към мен са обрат(н)и.
Аз съм виража.
….
На сутринта оценяват щетите, суетят се, мерят нещо от мен до колата.
Аз мръзна. Чувам някой на ухо да шепне: „да си ляга вече, не е мигнала. ИзмЕрената принцеса“ …
А искаше да каже „Изморената“.
Текст: Ева Колева
Снимка: Nick Karvounis – Unsplash