5-те продължения на душата ми

Те са 5-те продължения на душата ми. Най-добрите ми приятелки. Моят Волтрон. И началото на всяко голямо приключение.

Понякога се питам как ми се случиха. Как се появиха, за да останат. И никога да не си идат.

И ето го – списъка с (подозрителни) белези за едно такова (идиотско) силно обичане:

Да са първите номера в телефона ти. Които понякога набираш в просъница, за да се увериш, че са добре. Че знаят къде си или просто за да чуеш гласа им. И всичко лошо да си иде.

Да прекосиш половин Европа, за да отпразнувате един ден заедно.

Да са до теб стоически при всяко падане, ставане, падане, ставане, падане, ставане и така нататък.

Да искаш да споделиш с тях всяка смешка, всяка улица в непознат град, всеки полет, порой или гръмотевица в планината.

Да влизате във всеки клуб като бедствие, от което няма спасение. И на всички да им е пределно ясно, че ако ще камъни да валят от небето и токът да спре 16 пъти, пак ще се дерете с пълно гърло.

Да си имате кодови реплики, вътрешни шеги, които никой друг не схваща, но вие да се разбирате с половин мигване.

Да си прощавате тъпите гаджета и лошото пиянство.

Да се вълнуват с теб, докато ти се червиш цялата и преследваш като ученичка някой (много) грешен избор.

Едвам да си долазил до стаята си, ама да мислиш другите има ли как да се приберат.

Да те гледат и да протягат ръка към бузата ти. Преди сълзата да е още там.

Да се смеете, а да сте плакали допреди едно щракване с пръсти.

Да са там, когато не си ги молил.

Да ти кажат излизаме за по едно и да се оставиш да те подхлъзнат.

Да си татуирате нещо глупаво и да разказвате на всички как имате една и съща татуировка, защото… защо не.

Да живеете на филии с лютеница, да спите на хамак и да се къпете с ледена вода. Ама да сте най-щастливите на света, защото посрещате утрото заедно до вълните.

Да се срещнете на 1500 километра от дома и да си носите едни и същи подаръци. Без да сте се наговорили.

Да се издъниш здравата. А те тайно да гледат снимката ти с дни, молейки се само да се върнеш, само да си добре, само да свърши тази глупост.

Да ти кажат, че здравата са загазили. Да чуеш цялата история. Да е мрачно на хоризонта. И да се уловиш само как тихичко издишаш отстрани и с цялата си решимост казваш: “Няма страшно, всичко ще бъде наред.”

Да ви казват с всичката обич на света: “Обичам те, ама си ужасен глупак понякога”, а ти да изхълцваш засрамено: “Знам. Често”.

Да си прощавате.

Да сте спонтанни.

Да сте там един за друг.

Другото е лесно. Щом сте заедно.