Трето лице единствено число – Той. Няма да ти казва всеки ден „обичам те“, с повод и без повод да ти обяснява колко си красива. Ще мълчи дълго и замислено, докато ти сплиташ косите си пред огледалото.
Той няма да те буди с целувка и гъделичкане сутрин, да ти бърка яйца и да ти прави кафе. Но ще заспи след теб, ще се увери, че си завита, а на сутринта, докато ти още спиш в ръцете му, ще излезе без да те събуди. Той няма да вземе съня ти, принцесо! Ще забрави някой празник, втрещен от смъртоносния ти поглед, посрещнал празните му ръце на вратата, но един ден, докато разхождате кучето, ще те посрещне с огромен букет цветя. Не се прави на ударена, стига си питала „за мен ли са?!“ За теб са, разбира се – едва ли са за кучето…
Няма да знаеш кога го боли, защо мълчи и колко е обичал бившата си. Няма да ти отговори на въпроса дали обича теб повече, не се инати. Той има „теб“, защо по дяволите да му трябвa „повече“?! Няма да признае чувствата си, независимо от женските ти номера. Колкото и да го осъждаш, този човек е съден за характера си неведнъж, и дали ще го зашлевиш с плесник или горчиви сълзи, ще го заболи еднакво. Но ще предпочита и най-жестокия удар в лицето, отколкото да те види разплакана.
Не търси думите му, тишината им е достатъчно оглушителна. Не рови в раните му, не ги превързвай с въпроси. Недей да дърдориш насляпо! Помълчи малко с него. Отпусни глава, послушай сърцето му. Каквито и въпроси да задаваш, всеки отговор струва колкото едно твое „разбирам те!“.
Но един ден, най-неочаквано, ще се озовеш на мач на любимия му отбор, закичена с шалче, заобиколена от дузината му крещящи приятели и още 30 хиляди други човека. И никога повече няма да си помислиш, че на връзката ви й липсва публичност. А когато удариш лъскавата си служебна кола, телефонът ти ще прегрее от застрахователи и колеги – всички оценяващи щетата. Той ще иска да знае дали си добре. Би застанал срещу целия свят, но ти ще си винаги в безопасност. Ще ти остави последното парченце торта, ще ти купи дъждобран, ще помни какво си носила първия път, когато те е видял. Никога няма да обърне внимание колко си изхарчила за обувки и рокля, но една вечер, докато се разминавате в бара, ще те гушне и тихо ще каже: „Прекрасни сте – ти и роклята ти – като направени една за друга!“
Каквито и да са недостатъците му, колкото и да е мълчалив, не рови в душата му. Не го наранявай, опитвайки се да го променяш. Не обръщай сърцето му наопъки, за да видиш какво място имаш там. Чети по устните му, докато те целува, по погледа му, докато те притежава. Да, в трето лице няма принцове и лоши герои. Той не е такъв. Но ти едва обиколи всички царства, обърна приказките из основи, и се отказа от всички тях, помниш ли?! Никой не се оказа достатъчно силен. Колкото и приказни да бяха, ти искаше повече. Може би това е твоето „повече“ Твоето трето лице, единствено число.
Текст: Ева Колева
Снимка: Thomas Ae – Unsplash
Вижте още:
