Някои хора правят вино. Други създават истории в бутилка. Владислав Атанасов, създателят на Clos Biblioteque, категорично попада във втората категория. В Невша, недалеч от Варна, той не просто отглежда лозя, а превръща всеки грозд в литературен том, който трябва да бъде прочетен – или по-скоро отпит.
Clos Biblioteque (Clos – лозе, оградено с каменен зид, Bibliothèque – библиотека) е един от най-интригуващите и обсъждани нови проекти в българското винарство. С корени, здраво забити в органичните практики, и сърце, туптящо в ритъма на бургундската елегантност, Атанасов преобръща представите за това какво може да бъде българското вино.
Какво е вдъхновението зад тази философия, която смесва строгата дисциплина на тероара с елегантността на бутиков проект? Какво е да замениш рутината с ритъма на лозето и да превърнеш всяка реколта в чисто нова глава? Оставяме Влади (както го наричат приятелите) да разкаже….
Как се роди идеята за Clos Biblioteque? И как се заменя корпоративният свят с винопроизводство?
Всичко започна от това, че живеейки и работейки в Брюксел малко повече от 10 години, аз от една страна имах възможността да вкуся вина от различни места и производители (най-много, разбира се, от Франция), и осъзнах че тези вина са много различни от тези, които познавах дотогава. От друга страна, работейки за японска компания – лидер в световен мащаб в своята дейност – придобих ценен опит за създаване и управление на брандове и компании. Като се върнах в България, продължих да бъда любопитен към хубавото вино и започнах да размишлявам дали мога да направя нещо различно тук. А превключването изцяло към винопроизводството стана някак естествено – след като дълги години си влагал време, енергия и емоции за да създадеш нещо ново, настъпва времето да бъдеш на 100% отдаден на това.
Франко Гоби: как се прави коса за корица
Симона Ферари: „Villa Paradiso e повече от Dolce Vita“
Николай Божилов: българският посланик на European Upcycling Exhibition
Името Clos Biblioteque загатва за дълбочина и история. Каква е връзката между виното и „книжнината“ във философията на бранда? Има ли някакъв исторически контекст?
В исторически аспект, ако се върнем повече от 1000 години назад във времето, вино се е правело както в манастири и духовни средища на територията на тогавашна България, така и навсякъде в Европа, където условията са позволявали да се отглеждат лозя. Търсейки исторически факти за района около с. Невша, се натъкнах на доста материали, описващи откритията на археолозите в средновековен манастир между селата Равна и Невша. Там според археолозите (много от публикациите са от проф. Казимир Попконстантинов), Княз Борис, неговият син Княз Симеон и предполага се ученици на братята Кирил и Методий, са преписвали книги в период веднага след покръстването на българите. В България, а и в целия славянски свят, такова количество надписи от Ранното средновековие, събрани на едно място, са открити за първи път. Неслучайно манастирът е наречен „Каменната библиотека на Европа“.
View this post on Instagram
„Бургундска стилистика“ в България. Защо избра точно този подход и какво е толкова специално в бургундския модел?
Бургундската стилистика и философия на виноправене дойде много естествено. Започвайки от тероара – почви богати на варовик и морски фосили от 80-100 млн. години, източно изложение на лозята с умерен наклон на терена и двата бургундски сорта – Шардоне и Пино Ноар. Следвайки правилото на Toyota – Genchi genbutsu: „Отиди до източника и виж, събери сам информацията която ти е необходима“ – многократно ходих до този регион, включително и до университета в Дижон. Това, което е много важно за бурното развитие и популярността в световен мащаб на целия регион, е фактът, че все още много от винарните са фамилни. Има много лично отношение във всеки един бранд, защото лично собственикът стои зад него и влага цялата си душа и енергия в създаването на едно вино. Друг много важен фактор за просперитета на този регион и задружността на тези малки производители – нещо което „ повдига“ целия регион и вината от там. А философията на тези хора е много ясно изказана от Madame Lalou Bize-Leroy – The Queen of Burgundy в интервю за списание Forbes през 2017г. “There is no winemaking and no winemaker in Burgundy! We are guardians. We watch, we observe, we make some decisions but it is the grapes that come first – they guide us. Our job is to look, observe and try to understand.“ Тези три изречения са фундаментални за разбирането на бургундските вина и аз се стремя да се доближа до тази философия.
View this post on Instagram
Как би описал „тероара“ на Невша и как той допринася за уникалния характер на вината на Clos Biblioteque?
Правили сме много изследвания с моите френски партньори в стремежа си да имаме, колкото се може повече данни за тероара. Както може би много от хората обичащи нашите вина знаят, ние имаме две лозя, намиращи се на около 3 км едно от друго и те са с различни характеристики:
Terre Princière – тероарен профил
Надморска височина: 120 м
Изложение: Изток
Почва: С високо съдържание на мек варовик и морски вкаменелости от късния Креден период (83 – 89 млн. години) произлизащи от плитко и топло море.
Дневна/Нощна температурна разлика Август – Септември: 20 -22 градуса.
Характеристика на вината: свежи и минерални, с много добре балансирана структура.
L’Amphithéâtre – тероарен профил
Надморска височина: 210 м
Изложение: Изток
Почва: С високо съдържание на варовик примесен с глина и морски вкаменелости от ранния Креден период (126 млн. години).
Дневна/Нощна температурна разлика Август – Септември: 17 -20 градуса.
Характеристика на вината: отлична структура, балансирана с много добра киселинност и изразителност на сортовите аромати.
Работиш с френски консултанти. Какво е значението на техния опит за Clos Biblioteque и как се работи с тях?
Този проект е изцяло разработен с помощта на едни от най-отдадените на лозарството и винарството френски професионалисти. Много ясно дадох да се разбере от самото начало на нашата съвместна работа, че знанията ми по тези теми са много ограничени, но имам голямо желание да се уча от тях. Те работят с повечето от най-реномираните френски изби и държат да видят, че отсрещната страна има убедеността и търпението да изпълни всеки един детайл от начертания план.
В този ред на мисли: как виждаш позицията на Clos Biblioteque на българския и международния винен пазар?
Имам много ясна идея къде искам да позиционирам вината ни. Това е демонстрирано още от първия момент на появяването им пред винената публика, още от засаждането на първата лозичка аз и моите френски партньори знаехме къде искаме да видим тези вина. За краткото ни съществуване като винен бранд ние имаме вече няколко ревюта от световноизвестни винени критици – Jancis Robinson, Jeb Dunnock, Adrian van Velsen и др. Техните коментари са много позитивни и окуражаващи, но в същото време и много задължаващи за това как трябва да продължим да се развиваме. Със сигурност нашата идея от самото начало е била вината да имат своите почитатели далеч извън пределите на България.
View this post on Instagram
Промени ли се отношението на българите към родните вина?
Това е динамичен процес и той се влияе до голяма степен от два фактора. От една страна, качеството на родното вино постоянно се подобрява и българските любители на виното виждат и оценяват това. От друга страна, българите пътуват много до различни точки на света и имат възможността да опитат вина от всички държави производителки на вино – това пък повишава и изискванията към нас – производителите и изпитва привлекателността на нашите вина спрямо вината от цял свят. Тези два фактора генерират коментари и мнения в целия спектър на харесване и нехаресване…
Вината получиха много висока оценка от международни критици като Тамлин Кърин от екипа на Джансис Робинсън. Какво означава това признание за Вас и за българското вино като цяло?
Както споменах по-рано, и Тамлин Къррин от екипа на Джансис Робинсон и няколко други световно известни критици дадоха високи оценки на нашите вина. Но ревюто на Тамлин беше първото за нас и то беше много силно както заради оценките, които получихме, но и заради поетичния изказ, с който Тамлин описа вината. Това беше за нашата първа реколта 2021. В същото време Jeb Dunnock е критикът, който е тествал както реколта 2021, така и следващата реколта 2022. И радващото е, че всички вина от реколта 2022 получиха по-висока оценка от него спрямо реколта 2021 – отново доказателство, че пътят ни е правилен.
Отворена ли е Винарната за масов туризъм в момента?
Винарната е отворена за посещение – след предварителна уговорка с мен. Аз държа лично да представям вината и да разказвам как сме стигнали дотук. Приемаме групи до 10-12 човека.
Какво би посъветвал хората, които обмислят да започнат винен проект в България – какво е най-важното, което си научили по пътя?
Виното като продукт е един от най-конкурентните в световен мащаб. По света има над 100 000 винени бранда, които в повечето случаи нямат значими бариери да предлагат продуктите си в други точки на света. В този смисъл, аз вярвам че единственият начин да създадеш устойчив във времето винен бранд е да са изпълнени едновременно две важни характеристики за твоите вина: 1) да произвеждаш продукт с изключително качество (според международните стандарти за качествено вино – fine wine) и 2) този продукт да има ясна идентичност. Постигането на тези две цели е много повече от познаването на технологията на правене на виното.
Има ли мода в производството на вино?
Има и мода, и тенденции – някои идват и преминават бързо, други се задържат и дори се увеличават. Факторите за това са икономически, социални, генерационни и много други. Тук рецепта няма: коя мода ще отшуми бързо и коя ще стане значим фактор е въпрос, на който няма лесен отговор.
И традиционният ни въпрос: кое е твоето INSIDE и твоето OUTSIDE към момента – в живота, в работата, в отношенията?
Нямам времето и желанието да бъда навсякъде и във всяка точка на света. Нямам времето и желанието да познавам всички вина по света. Нямам времето и желанието да управлявам големи корпорации, за да се чувствам значим. Старая се да се обграждам и да се обменям с хора с подобни на моите ценностна система и разбирания за правенето на вино. С чисти намерения и отворени сърца да изучават заобикалящия ни свят.
Текст: Диана Захариева
Снимки: Личен архив
