Един от най-успешните британски музиканти на всички времена, носител на наградите „Грами” и „Оскар” и една от най-влиятелните личности в света (според сп. TIME) – всичко това и още много постижения можем да отнесем към биографията на невероятната Адел Лори Блу Адкинс. Въпреки целия светски блясък, слава и успех, в нея има нещо, което я прави още по-удивителна. Това е фактът, че Адел продължава да бъде една от най-забавните, земни и страхотни дами на шоубизнеса. А встрани от феноменалния й глас и въздействащи песни, родената на 5 май британка не спира да всява респект с цялата си личност.
Същата тази Адел, която успя да сбъдне мечтата на майка си (и на още много момичета по света): „На мама й харесва, че съм известна! Родила ме е много млада и нямаше много възможност, за да ме подкрепя, но сега толкова много се вълнува и гордее с мен, че някак си живея мечтата й. А това е толкова хубаво!”
В чест на мечтите и смелостта да бъдеш себе си събрахме десет от най-запомнящите се цитати на певицата.
„След като станах родител и прехвърлих 25-те, вече просто нямам капацитет да се тревожа за всички онези неща, за които ми беше дори забавно да се притеснявам преди време. Да, сериозно, дяволски ми харесваше драматизмът във всички тези ситуации, но сега съм майка и нямам достатъчно място в главата си. Трябваше да разчистя доста неща оттам, което всъщност имаше терапевтичен ефект, защото понякога мога да бъда много злопаметна.”
„Звучи очевидно, но смятам, че се научаваш да обичаш отново едва, когато се влюбиш отново.”
„Никога не съм имала проблем с начина, по който изглеждам. По-скоро бих обядвала с приятели, отколкото да отида на фитнес.”
„Не смятам, че тъгата винаги е опустошителна. Тя може да бъде доста вдъхновяваща и щастлива. Понякога трябва да си позволите да бъдете тъжни, за да продължите напред.”
„Бъдете смели и безстрашни, за да осъзнаете, че дори когато взимате грешното решение, го правите за добро.”
„Ако мъж ви подсвирне на улицата, не се обръщайте. Вие сте дама, а не куче.”
„Истински щастлива съм да бъда себе си и ми се иска да вярвам, че и хората ме харесват повече, защото съм щастлива да съм себе си и защото отказвам да се съобразявам с другите.”
„Когато бях на 7 години, исках да съм на 8. Когато бях на 8, исках да съм на 12. А когато станах на 12, исках само да съм на 18. След това спрях да си пожелавам да бъда по-голяма. Имам усещането, че съм прекарала целия си живот в безцелни желания. Винаги исках да бъда по-голяма, да бъда някъде другаде, исках да си спомням, а също така и да забравям. Иска ми се да не бях провалила толкова хубави неща, само защото съм била изплашена или отегчена. Иска ми се да не ми пукаше толкова много през цялото време. Иска ми се да познавах прабаба си по-добре и да не познавах себе си толкова добре, защото това означава, че винаги знам какво ще се случи. Ще ми се да не избързвах толкова много.”
„Забавлявам се с това да бъда себе си; винаги съм го правила. Виждала съм хора, които искат да бъдат по-слаби или да имат по-големи гърди, и това ги изтощава. Не искам това в живота си. Просто никога не е било проблем за мен и никога не съм била близка с подобни ужасни хора, които го правят на проблем.”
„В живота получаваш толкова, колкото си дал в замяна.”
Събра: Велиана Симеонова
Снимки: Press