Срещата с Ангелика Радева ми припомни защо разговорите с хора на изкуството ми доставят истинска наслада. Тя е искрена и думите ѝ не карат хората да четат между редовете. Открита е към света и общува с него най-вече чрез своите творби. А те, до една, носят послания.
Галерия А+ е мястото, което им подарява. Можете да го откриете в София, на ул. „Шипка” №23. Там, където между една традиция в архитектурата, оживява модерното изкуство.
Как изглежда Ангелика Радева като артист и като човек? Живеят ли в синхрон двата образа?
Двата образа, които описваш, са неразривно свързани. Ангелика е артист, тя не може да живее, без да изразява себе си чрез изкуство. Всяка стъпка, която правя, е свързана най-напред с това да бъда художник. Да създавам произведения, които силно ме вълнуват, зареждат и дори експлодират със заряда и енергията, заложени в тях. Двата образа са свързани, но смело ще заявя, че артистът Ангелика е много по-силният и категоричен образ.
Какви послания носи твоето изкуство?
Вълнува ме идеята да предизвиквам зрителя, да предизвиквам публиката. С всяка една творба, била тя обект или пърформанс, се стремя да „погъделичкам” публиката, често пъти да ѝ се присмея или да я поставя в трудна, неудобна, дори необичайна за нея среда, защото смятам, че това е основната роля на Артиста в обществото – да предизвиква зрителите, да ги подтиква към това да се замислят повече и да излязат от рутината, в която са, дори и само за секунда в собственото си съзнание. За мен шокът като инструмент е най-доброто средство!
Създаваш обемни картини, които нямат еквивалент. Разкажи ни повече за тях.
Дълго време разработвах темата за излизане извън рамката на плоското живописно платно. За излизане извън живописта като вековно утвърден модел на себеизравняване. Стремя се картината да губи стандартното и класическо разбиране за живопис чрез създаване на обемни изображения, базирани изцяло на топли и студени петна, изграждащи форма, което е и определението за живописта. Създавам работи, чието изображение излиза извън плоската рамка на картината и едновременно с това бива наричано живописна картина.
Обемните картини са едни „мерители” на сетивата. Свикнали сме да се доверяваме на сетивата си, за да улавяме реалния свят около нас. Но не си даваме сметка, че всичко, което улавяме, е твърде субективно и базирано изцяло на изградения вече опит, който имаме. Наблюдавайки обемните ми картини, хората възприемат обекта, базирайки се на вътрешната субективна представа за него. А той сам по себе си е дълбоко скрита форма отвъд видимия обект платно.
Къде можем да ги разгледаме?
В момента мои обемни картини са изложени във фоайето на хотел Sense на бул. „Цар Освободител” в София.
Трудно ли беше решението да създадеш собствена галерия? Как се реши на тази стъпка?
Има моменти в живота, когато човек трябва да се гмурне дълбоко. Тогава той не си задава въпроси, не се колебае, просто го прави.
Човек понякога отхапва повече, отколкото може да сдъвче, но въпреки всичко трябва да се опита да сдъвче и преглътне хапката, защото винаги, ако не успее, знае, че може да я изплюе. Трябва да се изправи гордо, да избере пътя си и да го следва.
През месец май наблюдавахме страхотния ти пърформанс Make Me, в който гостите сами създаваха изкуство. Какво те провокира да ги включиш в работата си и какво научи от творенията им?
Обичам нещата, които правя, да провокират и шокират публиката, както казах и по-рано. Да поставям хората в неочаквана за тях ситуация. Make Me беше една успешна провокация от моя страна и от страна на изкуствоведа Кирил Георгиев, който изнесе част от тежестта, пишейки резюмета, които обявяват изложба, без да бъде дадена конкретика какво зрителите да очакват.
Открих, че хората винаги стоят зад една преграда, която те самите си поставят. Преграда, която в началото на пърформанса пролича ясно. Всеки се страхуваше да вземе четка и да рисува смело. В един момент гостите обърнаха внимание на това, че двама от групата наистина се забавляват, рисувайки и разпръсквайки боя навсякъде по платната, дори и по стените… Тогава преградите паднаха и всичко започна! Да си призная, трудно беше да поставя край на пърформанса, защото всеки вече се беше отпуснал и правеше искрено това, за което беше дошъл. Без да знае, разбира се, за какво е дошъл.
Бих искала да ни върна година назад, за да обсъдим изложбата „Начин на употреба”. Какво означава „Манипулирана фотография”?
Фотографиите, които носят посланието, са изцяло моделирани. Всичко, което е заснето, е една постановка, случваща се в Националната художествена галерия, сред безценните ни национални художествени експонати.
За съжаление обаче те документират действителното отношение на части от обществото ни, чиито разбирания са променени и „деформирани”. Културният статус на хората е силно изкривен и те не виждат заобикалящите ги нравствени и духовни ценности.
А ако се пренесем към една друга твоя творба, би ли споделила с нас за какво използваш рулетката?
Това е една концептуална творба, която носи много препратки със себе си. Но аз лично използвам рулетката, за да меря.
За да не те питам какво те вдъхновява, ще задам въпроса си по друг начин: къде откриваш изкуството в момента?
Изкуството е там, където го правиш. Откривам изкуството в себе си.
Какво да очакваме от Ангелика и А+ в най-скорошен план?
Като артист не спирам да работя по своите проекти, концепции и реализирането им. Същото е като с дишането – без него не можеш.
Интервю: Станислава Добрева
Снимки: личен архив Ангелика Радева
Вижте още:
A+: новото арт пространство на София
Златин Орлов – артистът, който „заверява“ портрети с печат „Вярно с оригинала“