Кадър от премиерата на филма „Виктория“
Силно впечатление правят осезаемата харизма и почти материализиран оптимизъм, които Ирмена Чичикова излъчва. Тя е една от успешните български актриси, която вероятно вече сте гледали в някоя от театралните постановки, в които участва или във филма „Виктория“. Носителка е на награда „Аскеер“, а сигурни сме – очакват я още много успехи.
Ирмена ще познаете по големите очи, а лицето ѝ – с толкова симетрични и красиви черти, сякаш има способността да се променя с всяко различно „докосване“ на камерата и фотоапарата. Освен отличителна визия обаче, Ирмена има и такива гледни точки за живота и професията на актьор, които самата тя споделя с нас. Ето какво научихме от нея за това как се сбъдват мечтите, какво е отношението ѝ към модата и интересни подробности за състоянието на българските кино и театър понастоящем.
Снимка: Boyan Pavlov
Първите ти стъпки във висшето образование нямат нищо общо с актьорското майсторство. Как реши, че е дошъл момент за промяна и откъде дойде идеята да бъдеш актриса?
Има неща в живота, в които човек е абсолютно убеден, неща, в които вярва с цялото си сърце. Да бъда актриса е едно от тези неща. Може би първото истинско нещо. Никога не съм си представяла да бъда друга. Затова и заниманията ми в Софийски Университет с новогръцка филология бяха просто стъпка преди същинското сбъдване на мечтата, нещо като година, в която да събера смелост, сила и да дочакам преподавателите, при които знаех, че искам да уча.
Имаш интересни име и фамилия. Може ли да ни разкажеш от къде произхождат?
Да се казвам Ирмена е най-вече избор на мама. Името ми се споменава в един разказ на Елин Пелин, „Напаст Божия“, в едно единствено изречение. А фамилията идва от корените на баща ми в Родопите.
Снимка от спектакъла „Изкуството да смиташ боклука под килима“
Кои са качествата, които един актьор в България трябва да притежава и с какви трудности трябва да се пребори, докато името му започне да бъде популярно и разпознаваемо?
Трудности в тази професия винаги има, независимо дали си в България, или извън нея. Мисля си, че по някакъв начин възприятието на това да бъдеш известен тук е изкривено, криворазбрано. Тук популярността се мери не с това колко си добър и в колко качествени представления и филми си участвал, колко признание за тях си получил, а с това дали са те давали по телевизията, или дори дали си се изложил публично. В този смисъл актьорът, поне според мен, трябва да е надарен с търпение, с устойчивост, с воля и силна вяра, че онова, което прави има смисъл и ще докосне хората.
Снимка: Венцислава Василева
Случвало ли се е литературата да те „вземе“ толкова навътре в сюжета, че да искаш моментално да бъдеш героиня в някоя книга? И в тази връзка, ролята на коя героиня от любима книга би изиграла?
Литературата е една от моите слабости и винаги отправна точка за откривателство, за вдъхновение в собственото творчество. Героини безброй, предизвикателства безброй. Трудно ми е да се спра само върху една, а и голямо значение има дали ще е екранна или театрална провокацията. В момента чета Труман Капоти и с удоволствие бих изиграла малката му приятелка побойничка в „Други гласове, други стаи.“
Снимка: Венцислава Василева
Има ли и каква според теб е разликата между актьорите от Холивуд и тези у нас?
Нямам голямо лично наблюдение върху холивудски актьори, но това, което знам със сигурност е, че истински големите и известните, са най-обикновени, земни, прекрасни хора, които обичат и вярват в това, което правят; които не звездеят и не се „помпат“ изкуствено. Тук има такова разминаване в ценностите, разбира се, не навсякъде в средите ни, но се среща. Мисля, че актьорът трябва да се посвещава на работата си и да бъде огромен професионалист, когато се е захванал с нещо, независимо дали в случая работи за 100 лева или за 100 000.
Снимка: Венцислава Василева
Знаем, че в света на киното голотата е нещо нормално, но тя все пак е някакъв вид откровение от страна на актьора към публиката и зрителя. Какво е твоето отношение към голотата?
Никога не съм се притеснявала от голотата на сцената или екрана, стига да е оправдана. Не харесвам голи сцени заради скандалност или от безпомощност.
Каква е цената, на която се сбъдват мечтите?
Цената се променя. Но със сигурност мечтата изисква постоянство, упоритост, непрестанно трептене на сърцето и здраво стъпване по земята.
Снимка: Лиляна Караджова
Мечтаеш ли да покоряваш по-големи върхове като тези на световното кино? Мислиш ли, че има формула, която може да изведе един български актьор на ниво световна слава?
Разбира се! Отново ще повторя думата постоянство, вътрешна вяра, амбиция в разумни количества и забравяне за страха от провал. А, да, и много добър английски. Всичко останало го притежаваме в изобилие.
Снимка от спектакъла „Лов на диви патици“
Коя изиграна роля от теб до този момент е любимата ти и успяла ли е досега някоя от героините да те промени в реалния живот? Какви уроци научаваш от тази толкова интересна професия?
Може би заради дълготрайността на представлението „Нирвана“, мога да кажа, че Лора Каравелова е една от най-любимите ми сценични роли. По хода на годините непрекъснато откривам по нещо ново от нея в мен или аз й давам от себе си. На екрана за момента имам по-малко роли, но от трите големи досега, Боряна от „Виктория“ на Майя Виткова, ми е най- на сърце. Уроците са непрестанни; най-вече, че трябва да си верен на себе си и онова, което съдържаш и също толкова верен на режисьора, който единствен може да изкара същинското ти аз наяве.
Снимка: Dimitar Variysky
Участваш ли в някоя театрална постановка понастоящем, къде и кога можем да те гледаме? Кой филм с твое участие препоръчваш да гледат някой, който до сега не е виждал как играеш?
В момента играя за пета поредна година „Нирвана“ на Иван Добчев, от Константин Илиев, в Сфумато и съвсем новото „Мърлин Мърло“ на Стайко Мурджев, от Николай Коляда, в Хасковския театър с тенденция на есен да се пренесе в София.
Прави впечатление, че имаш афинитет към модата, последно те видяхме в прекрасната фотосесия за ИВАН АСЕН 22. Какво е отношението ти към модата? Може ли да се тълкува според теб модата като инструмент за комуникация между хората?
С Нели Митева и ИВАН АСЕН 22 имаме дълга и романтична история. По някакъв начин отношението ми към модата и обличането се промени през годините на нашето познанство. Винаги съм имала любопитство към модния свят, модната фотография и дизайнерските дрехи. Начинът, по който човек се облича, издава много от душевността му. Това е възможност за себеизразяване, независимо дали си облечен в секъндхенд дреха или рокля от прет-а-порте колекция. И да, определено, е силен инструмент в комуникирането. А и в крайна сметка, дрехата ти подава роля от само себе си, гримът, прическата, всичко може да те отведе до някой персонаж, стига да му се оставиш.
За интервюто: Стефи Стоева
Снимки: Автори посочени под снимките/кадри от филма „Виктория“ и от представленията „Изкуството да смиташ боклука под килима“ и „Лов на диви патици“
Вижте още:
ТЕОДОР ЛОЗАНОВ: ИЛЮСТРАТОРЪТ, ЧИЯТО ФАНТАЗИЯ НЕ ПОЗНАВА ГРАНИЦИ
НЕЛИ МИТЕВА – ЖЕНАТА, КОЯТО ПОДАВА РЪКА НА МЛАДИТЕ ДИЗАЙНЕРИ В БЪЛГАРИЯ
