Всеки концерт на Четиримата пианисти се превръща в празник за почитателите на класическата музика. Енергията и таланта, които Живко Петров, Ангел Заберски-син, Георги Черкин и Иван Янъков споделят с публиката, са несравнимо преживяване.
На 31 май в зала 1 на НДК предстои третият концерт-събитие „Четиримата пианисти”, на който виртуозните пианисти ще поднесат на публиката си селекция от класическа, поп, джаз и филмова музика. Преди зала 1 на НДК, концертът ще бъде представен и във филхармонията в Любляна.
Броени дни преди събитието с композитора Живко Петров говорим за музиката, предимството да твориш в България и щастието да превръщаш всеки миг в изкуство…
С какво този концерт на Четиримата пианисти ще е по-различен от предишните два?
Подготвили сме абсолютно нов репертоар, нови превъплъщения. За първи път на сцената ще сме само четиримата с Ангел Заберски, Иван Янъков и Георги Черкин, с Димитър Семов на барабаните и Борис Таслев на контрабас. Ще свирим филмова музика. Аз съм аранжирал „Замълчи, замълчи” от „Любимец 13”, а Черкин е аранжирал няколко теми от „Междузвездни войни” (много зрелищно и ефектно)… От класиката ще свирим Щраус, Шопен, Рахманинов, Брамс, Петър Ступел. Аранжиментите са основно мои и на Ангел Заберски. Ще има много джаз, но също и класическа поп музика.
Продуцент на концерта отново е НДК. Благодарим на г-н Мирослав Боршош и на целия екип, които застанаха зад нас.
Какво ти прави впечатление в публиката, която идва на концертите ви?
Че е цветна: от малки деца до възрастни хора. А това е концерт със сериозна музика и изисква голяма концентрация, много свирене и познание.
През последните години се наблюдава отлив от класическата за сметка на поп и R&B музиката…
Аз имам други впечатления. Когато един продукт е силен и добре облечен и има отправна точка, той намира своята публика.
Как намираш мотивацията да създаваш такъв продукт в България?
Осланям се на сърцето си. То ме води и никога не ме е предавало. Другото са предразсъдъци. Когато един артист вярва в себе си и е сигурен в това, което прави, той създава продукта и е божа работа, дали когато го представиш, ще има положителна връзка.
Аз сядам, работя от сутрин до вечер – една непрестанна работа в търсене на себе си и на идеята, на изчистването й…
За какво мечтае днес един творящ в България човек?
Да твориш в България има своите плюсове и минуси. Плюсовете са, че тук можеш наистина да правиш каквото искаш, докато навън човек трябва да започне отначало. Музиката е нещо, което няма време и място, а има само състояние и послание. Тя не познава граници. Създаването на чистото изкуство е нещо, което е в теб и ти го изпращаш като информация към хората. Така че за мен няма значение в коя точка на земното кълбо създавам музика. Имам ли условията, а аз ги имам, творя. Трудна е реализацията, защото пазарът ни е много малък.
Криси Верославова – щастлива, когато прави нещо за другите
Георги Милков и срещите, които ни променят
Мария Лалева: „Ако нямаш себе си, кой живее живота ти?“
Спомняш ли си последната ситуация, която те накара да се разплачеш?
Да. На пианото, когато създадох последната си пиеса за JP3. Нарича се “You’re so beautiful”. Супер чиста емоция, която смятам да влезе в следващия ни албум по случай десетата годишнина от създаването на триото. Тази година, есента.
Как се промениха хората и светът през последните години?
Отвсякъде ни заля информация, а ние не сме готови за нея. В края на 80-те години сами си набавяхме информацията, търсихме начини, а тя стигаше до нас и ставаше като втора природа. Сега всичката информация е в интернет и всички си мислят, че са силни, защото могат да се докоснат до това богатство. Но то е и бич, и отговорност. А какво ще направим, ако спре токът? Ще се върнем към основните неща. Ако ги има все още и ако не сме ги унищожили. Говоря за природата, за отношенията между хората, за човечността, децата, семействата, ценностите, изкуството в първоначалния му вид.
Хора, спрете се! Дайте малко назад! Светът стана адски забързан и е вече като един миг. Всичко в съществуването ни става безсмислено така. За да задържиш и да има смисъл съществуването ти, трябва да забавяш. Да се любуваш максимално на онова, което си създал…
Да създаваме мигове…
Именно. Няма следващ миг, който да е същият! В това е смисълът според мен. Надявам се и музиката, която създавам, с годините да става по-мъдра и по-достъпна…
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Личен архив
