„Бавно” е прилагателно, което доста рядко получава своето заслужено време, в забързаното ни ежедневие. Наистина, почти няма къде да го вместим между сутрешната аларма, задръстванията, крайните срокове, оперативката, неотложната среща следобед, списъка за пазаруване и… още поне десетина неща, които трябва да свършим, преди залез. Всичко, което ни се случва през един „обикновен” ден, най-често се движи в ритъма на средно сложен фолклорен танц, или иначе казано – неравноделно и задъхващо бързо. Някои неща в живота обаче имат нужда от повече на брой вдишвания и трябва да се случват бавно! Именно по стъпките на такива малки необходимости е тръгнал Светлозар Желев, който е автор на новата книга „За бавното живеене и насладата от живота”.
Ние, като едни страстни читатели, сме се убедили, че ако някой може да представи една книга наистина добре, то това е нейният автор, затова ви срещаме със Светлозар Желев, в много открит разговор за книгите, правилния ритъм, насладата от живота и малките големи моменти…
Fashion Inside: Книгата „За бавното живеене и насладата от живота” се появява в едно доста различно време или пък точно навреме. Какво очаква читателите между 264-те страници?
Светлозар Желев: Винаги е време за едно интересно, забавно и полезно четиво. А книгата „За бавното живеене и насладата от живота“ е точно това. И когато ми хрумна идеята през миналия октомври, когато никой не си представяше какво ще ни се случи само 6 месеца по-късно, и сега, когато толкова много хора са затворени по домовете си, в едно извънредно, трудно, странно, особено и почти спряло време. Това е много характерно за времето, то не е предсказуемо, и затова максими като „Очаквай неочакваното“ са толкова полезни. Все пак за книга като тази винаги може да се намери време. Защото в нея има художествени текстове, идеи, гледни точки, полезни съвети, препоръки, личен опит, списъци, забавни истории, емпатия, споделяне, съпричастност, и пътешествия в търсене на вътрешната хармония и баланс, която ни дават възможност, чрез „забавянето“ на натиска на околния свят, да се наслаждаваме на живота.
Fashion Inside: А трудно ли се овладява изкуството на бавното живеене?
Светлозар Желев: Нищо не е лесно, когато се изправяш пред предизвикателство, и нищо не е трудно, след като го постигнеш. Така е и с бавното живеене. За мен по-важното е да споделя отношението и разбирането ми за бавното живеене – не като скорост, а като вътрешна хармония с изискванията и препятствията, пред които постоянно ни изправя заобикалящата ни среда. Всеки има своите собствени разбирания за тази хармония, която наричам „бавно живеене“. Можеш да работиш по 15 часа на ден, 7 дни в седмицата, можеш да имаш 5 различни работи едновременно, но да си в хармония със собствената скорост на живеене, да се чувстваш добре, балансиран, спокоен, енергичен и ефективен, да продължаваш да намираш важните неща, да им се наслаждаваш, да отделяш време за близките си, и за всичко, което обичаш да правиш. Това, всъщност, е историята на моя живот. И за това, през годините, говорейки за бавното живеене, винаги съм споделял именно това разбиране за бавното като хармония. И когато го осмислим, когато го приемем, когато намерим своите „забавители“, нещата стават лесни.
Fashion Inside: Какво не знаят хората за Светлозар Желев?
Светлозар Желев: Хубав въпрос, дано да е интересен отговорът му. Всъщност, повечето хора познават мен само в професионалното ми битие. От една страна, съм обществена личност, 6 години съм бил на телевизионния екран в предаването „Библиотеката“ по БНТ, говорил съм десетки пъти в студиата на всички телевизии в България книги и литературата, дал съм стотици интервюта за всякакви медии. Но ме наричат „човека – книга“, човека на книгите, литературен активист, издател, литературен блогър, редактор, преподавател в университета, само неща свързани с това, което реално се занимавам, но не и с мен като личност. И това е много интересно, много често забравяме, че всъщност зад публичните личности – от политици и манекенки, през артисти и музиканти, до спортисти и журналисти, писатели или експерти, всъщност стоят човешки същества. С проблемите, неразположенията си, личните драми, болките, щастия, успехи и неуспехи, тъга, мрак и светлина, доброта и злоба, честност и алчност, егоизъм и емпатия. Често вярваме безрезервно на актьор, който сме гледали във филм и в неговото изказване за епидемиологията, например, вместо да вярваме на специалиста, посветил живота си на това. Емир Костурица говори наскоро в едно интервю за този парадокс и неговото измерение. Ние си създаваме идоли, митове, икони, следваме ги, уповаваме се на тях, и се отказваме от свободната си воля, от критическия ни разум, от скептицизма, от осмислянето и вникването в нещата със собствения си ум. Та и аз, като всички останали, съм нормално човешко същество, и се надявам да има хора, които биха искали да ме опознаят извън публичния ми образ. За това, например, личната ми страница във Фейсбук е публична, там споделям всичко, което ме вълнува, но тя е и професионална, тя ме представя в цялостта ми. С депресиите и болките, с радостите, с пътуванията, любимите хора, книгите, които чета, кривиците, които се опитвам да поправям, текстовете, които пиша. Имам и страница „Литературен гид“, която пък е посветена изцяло на книгите. За това, ако някой ме следва във Фейсбук знае почти всичко за мен, от любимите ми места – Созопол, Алики, на о-в Тасос, Лисабон, Барселона, Боженци, Белгия, Лондон и Шотландия, Ковачевица и Белград, Гърция и Средиземноморието. Сигурно знаят и за burn out-ите, които съм преживявал, и за комплексите ми, маниите ми, и това, че живея в Люлин. Но, за да издам една тайна, обожавам самотата на дъжда. Най-любимото ми нещо, е неделен следобед, да чета книга, и ако навън не вали, да слушам дъжд в слушалките от лаптопа.
Fashion Inside: Какъв тип книги обича да чете един човек, който буквално живее между аромата на хартия и мастило?
Светлозар Желев: Всякакви. По жанр, размер, форма, формат, цвят и възраст. Но най-много – на български език. Това е езика, който е необходимото и задължително условие, за да изпитам истинска наслада от една книга. Разбира се, недостатъчно условие, защото има и много книги на български език, които не си струват четенето. И български, и преведени. В различните етапи от живота ми съм харесвала най-много различни книги, като бях съвсем малък, научих се да чета на около 4 години, любими ми бяха книгите на Карл Май и Майн Рид – „Винету“, „Оцеола“ и тн. Мосле любими през годините ми бяха „Робинзон Крузо“ на Дефо, „Стършел“ на Войнич, обожавах фантастика, исторически романи, класиката. Пропуснах, всъщност, детската книги, тях ги изчетох след като навърших 20, беше страхотно връщане. Хубаво е всеки да намери своите любими книги, автори. Моят любим го открих чак през 2010, след много много книги, Милан Кундера, благодарение на една приятелка, която ме насочи към него. И всъщност, всяка година намирам по някой особено интересен автор или книга. За миналата година, това беше Джамал Уариаши и „Глад“, за тази са Мария Попова с нейните „Фигури“ и „Трите тела“ на Лиу Цъсин. Ще излязат скоро надявам се. А чакам и „Времеубежище“ на Георги Господинов.
Fashion Inside: Кой е най-красивият синоним на щастие? А има ли антоним на време?
Светлозар Желев: Споделена любов, за мен това е най-близкия като усещане синоним на щастие. Но има различни видове щастие – раждането на дете, първите думи, първите му стъпки, завършването. Но и цъфналият люляк по пътеката, малките вълнички на океана в летен юлски ден на плажа Коста да Капарика до Лисабон, което всъщност е и корицата на книгата „За бавното живеене и насладата на живота“, първота глътка узо на верандата на „Диаманти“ в Созопол, или под цъфналите глицинии на двора на „Арходиса“ над заливите на Алики на Тасос, прегърбените от сняг борове в планинска утрин, ароматът на мастило на току що разгърната книга, сънят по лицето на любимия човек на възглавницата до теб, глътка зелен чай заедно с изгрева на слънцето, дори и залез над панелните блокове на „Люлин“, когато се прибираш у дома. Всичко това са Щастие.
Антоним на време? Може би „вечност“. Всички се борим за вечност, вечен живот, и парализирани в страха от смъртта и края на личната мечтана вечност, всъщност профукваме и проиграваме отреденото ни време. Вечността е илюзия, времето е истинско. Животът е безсмислен, ако го посветим да търсим вечността, да трупаме материални блага, да станем приказно богати и да завладяваме всичко и всички. Това е именно лъжливото ни усещане, че ще бъдем вечни, че ще ни помогне да измамим смъртта. Животът в страх, от смъртта, от непознатото, от бъдещето, е антонимът на времето, според мен. Времето е добър слуга, но лош господар, ако перифразираме една сентенция за парите.
Fashion Inside: Какво липсва на съвременната българска литература, според Вас?
Светлозар Желев: Нобелова награда. Шегувам се. Но в шегата има и много истина. Може би увереност, малко професионализъм, занаят, повече разнообразие, по-малко завист, уважение от страна на читателите и обществото, подкрепа от страна на държавата при популяризирането й в чужбина, и повече пари за библиотеките, за да може всички добри книги на българските автори да бъдат достъпни за всички български читатели, които не могат да си позволят да си ги купят. Имаме прекрасни поети и писатели, много от тях, за съжаление, недостатъчно известни, като Галин Никифоров, Елена Алексиева, Кристин Димитрова, световни като ниво, но дори тук, в България ние не ги четем достатъчно. Мога да изброявам до безкрай. Но няма. В книгата съм публикувал един списък с книги за бавно четене, сред тях има и български, намерете го, харесайте си нещо. Или отидете в най-близката ви книжарница, попитайте книжаря какво би ви препоръчал на български автор, просто така, оставете се в ръцете му, нека ви изненада. Ето такова едно любопитство у читателите й липсва на българската литература. Проявете го. И приятно четене.
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Личен архив на Светлозар Желев