Обичате ли танго? Искате ли да се потопите в света на Астор Пиацола? Свят на страст и музика, създадена с гигантско сърце, което неуморно разказва различни красиви истории. Ако отговорът ви е трикратно „ДА“, то отбележете си датата 2 юни 2025 г. в календара. Мястото е зала „България“. Билетите са вече в продажба в мрежата на Eventim. А докато чакаме, ви срещаме виртуално с Кралете на аржентинското танго Quinteto Astor Piazzolla и техния музикален директор Хулиан Бат.
Франко Гоби: как се прави коса за корица
Симона Ферари: „Villa Paradiso e повече от Dolce Vita“
Clos Biblioteque – да затвориш история в бутилка
Това е първият концерт на Quinteto Astor Piazzolla в София. Какво очаквате от българската публика и какво е чувството, когато представяте музиката на Пиацола пред нова публика?
Като музиканти, които обичат и разбират стойността на творчеството на маестро Пиацола, приемаме всяко ново предизвикателство като място, където да споделяме и да развиваме заедно публика, която се възхищава и наслаждава на тази музика, както ние. Разбираме, че е голяма отговорност, както и голямо удоволствие и привилегия да можем да занесем неговото наследство в страни, където маестро Пиацола не би могъл.
View this post on Instagram
Новият ви албум „Oblivion“ излиза тази година. „Oblivion“ е написана през 1982 г. от Астор Пиацола – защо избрахте това танго за заглавие на албума?
„Oblivion“, първоначално създадена като музика за италиански филм, е една от най-популярните мелодии на Пиацола. Въпреки своята простота, тя е перфектна конструкция с гигантско сърце. Винаги се грижим и се опитваме да покажем на нашите концерти всички възможни страни на неговата музика. В този случай простотата, истината и дълбочината я правят уникална и съществена в нашето турне през 2025 г.
Влюбих се в музиката на Пиацола, когато чух „Libertango“ преди години. Мога да го сравня с история, изпълнена с енергия, устрем, желание. История, която искаш да разказваш с безкрайна любов и внимание към детайла. Това ли представлява Nuevo Tango?
Музиката на Пиацола показва и разказва неговата собствена история чрез тангото, жанр, който той култивира като автор, аранжор и диригент, в допълнение към академичното си образование при Надя Буланже и Алберто Хинастера и историята си като съвременник на джаз икони като Майлс Дейвис, Джон Колтрейн и Чарли Паркър, които слуша ежедневно. Това направи музиката му трансцендентна, издигайки тангото на следващо ниво, карайки слушателите на различна музика от цял свят да обърнат внимание и да се оставят да бъдат пленени от уникално творение.
Имате привилегията да работите с Астор Пиацола през последните години от живота му. Какъв беше той като човек извън сцената?
Беше голяма привилегия да го познавам и да споделя някои моменти с него. Срещнах неуморен работник с гигантско постоянство и талант. Уникален изпълнител с желание да пише музика всеки ден. Комбинация, която се среща много рядко в живота.
Всъщност квинтетът съществува благодарение на съпругата на Пиацола, Лаура Ескалада. Тя е създала фондация „Астор Пиацола“, за да съхрани и популяризира неговото наследство. Каква е Лаура? Тя ли ви ръководи или ви дава пълна творческа свобода?
Лаура се обърна към мен, за да сформирам нов квинтет след края на предишния, ръководен от великия Суарес Пас, цигулар на втория квинтет. Предложих ѝ да проведем отворени прослушвания, където всички музиканти, които обичат и разбират музиката на Пиацола, да могат да се представят, да я изучат заедно и след това да започнат да я споделят в различни сценарии. По очевидни причини беше необходима смяна на поколенията, но по-важно беше онези от нас, които поемат тази отговорност, да бъдат убедени и способни да се посветят на този голям ангажимент.
View this post on Instagram
Тангото носи дълбока емоционалност – страст, драма, меланхолия. Едно и също ли е чувството за слушателя и за изпълнителя?
Тази музика е епицентърът на празник между изпълнители и публика, преплетен с произведение, което е едновременно трансформиращо и затрогващо.
Пиацола трансформира тангото и го извежда отвъд границите на традицията. Как според Вас музиката му резонира днес, в 21 век? Ако Пиацола беше жив днес, как смятате, че би реагирал на начина, по който музиката му се изпълнява и възприема по света?
Квинтетът, който ръководя, поема отговорността за музиката на Пиацола със същите стандарти, които той е имал приживе – той е пишел музика не само за инструментите, съставляващи групата, но и за нейните членове. Това преимущество, което маестрото е имал приживе, е в основите на нашата група. Не е достатъчно да четем, разбираме и предаваме неговата музика, защото тя трябва да задава въпроси на всеки един от солистите и те трябва да я интерпретират по уникален и отговорен начин, което непременно прави всеки концерт различен от предишния и от следващия. Музиката на Пиацола е толкова жива, колкото и интерпретаторите, които я изпълняват, като по този начин преминава през душата, ума и сърцето на публиката.
Текст: Деси Найденова
Снимки: ПР/Instagram
