Траектория на музиката или завръщане към корените с Теодосий Спасов и Иван Шопов

x


Нежно, ефирно и плавно като спокойна река мелодията на „Infusion“ потича и се влива в градската симфония на тракане, спирачки и клаксони… Откраднат миг безвремие, бягство в хармония от звуци, притихване в себе си, завръщане към мигове и спомени. Три минути, които изтичат между пръстите. Три минути, в които да прекосиш улица, да отвориш врата и протегнеш ръка за поздрав. Толкова малко време, а всъщност достатъчно. Не и щом потича разговорът ми с музикантите Теодосий Спасов и Иван Шопов. Тогава времето се превръща в гъвкаво и разтегливо понятие. Поводът е  албумът „InFusion“ или казано иначе – музикалния шедьовър, който двамата творят в продължение на две години (от идеята до финалните записи). За по-пълнокръвен образ към музикантите се присъединяват и полския саксофонист Гжех Пьотровски, канадския барабанист Мерлин Еторе, френския тромпетист Ерик Трюфа, Aса Карсън от Великобритания, норвежката вокалистка Рут Майер, перкусионистът Мино Синелу от Мартиника и пианистът Димитър Бодуров.



Това не е първата съвместна работа на Теодосий и Иван. Творят заедно и в проекти на Balkansky, както и по албума „Канатица“ с „Авигея“. „InFusion“  (в превод – „вливане“) е нещо различно. „Албумът разказва история. За нас беше важно да направим жива, истинска музика, в която електронната е примесена с акустичната, и не може да се категоризира“, споделя Иван Шопов. „Това е концептуален албум. Едно вливане на идеите ни“, допълва Теодосий. „Звукът му дава яснота откъде е музиката: от Балканите, от България. За нас бе важно да се движим по ръба. По ръба, който общува и с другия свят, и хармонично зарежда слушателя. Същевременно го кара да чувства своята принадлежност и своя космополитен произход. Искаме да се сродим, да се слеем със света и да общуваме хармонично.“

 

Споделяте, че албумът ви разказва история. Какъв е лайтмотивът й?

И.Ш.: Лайтмотивът е вливането на различни състояния и музикални преживявания. Поканихме да участват различни музиканти гости, които да се влеят в това музикално пътешествие заедно с нас.

Т.С.: Зад „вливане“ стои споделянето.“ Infusion“ e споделяне. Споделяне на общи гледни точки и вкусове, смесване на енергии. Получи се нещо уникално като присъствие в нашия репертоар. Албумът е излят, а не ръбат. Не разчитаме на резки контрасти, въпреки че в себе си пиесите съдържат такива послания.



През последните години не малко музиканти се обърнаха към българския фолклор като вдъхновение. Как си обяснявате тази тенденция на връщане към корените, към българското?

Т.С.: След промените в България на хората се даде шанс да пътуват по света и да се образоват. Ето ги и резултатите. Отивайки да учат в Европа и САЩ, те разбират, че трябва да покажат своята същност, своята оригинална принадлежност. Затова много от тях се обръщат към корените си, за да покажат на света кои са те и с какво са по-различни. Смесването на европейска или световна култура с българска съществува още със самостоятелността на България. От времената, в които българите не са били зависими в културно отношение, те искат да покажат своята стойност и използват корените си. Това е едно прозрение. Прозрение кои сме ние и с какво сме по-различни от общия световен поток. Макар че т.нар. „мейнстрийм“ много блазни като успех и много български музиканти мечтаят да станат звезди на Европа или САЩ. Напоследък забелязвам, че имената на групите не носят български имена. За съжаление малко се маскираме да бъдем като европейци и американци, но това е комплекс на малките народи, който съществува и няма да се изгуби. Не е само пример за нас, българите.



Какво е за вас българският фолклор?

И.Ш.: Това е да си бъда у дома. Да застана на тераса та на къщата ни на село (там, където съм израснал) и да си спомня песните на баба, да получа усещането, че идвам от някъде. Често в главата си асоциирам фолклора с Троянския балкан, където съм израснал. Но „у дома“ е и селото на баба ми до Варна, а също и различни места, на които затваряйки очи и слушайки музика, си представям как времето е текло, стигнало е до моето появяване и продължава да тече, а аз ще оставя нещо след себе си, за да продължи да тече. Като буен тийнейджър помня как се дразнех на фолклора и мислех, че народната музика не може да се търпи. Но в един момент се появи проблясък: чакай, къде отиваш, на какъв се правиш? Спомни си откъде си! Това ми помогна много в музикалната кариера, за да се осъзная.

Т.С.: Фолклорът е съдба за мен. Насочих се в тази посока благодарение на родителите ми, които ме тласнаха към образованието ми по народна музика в музикалното училище в Котел, а по-късно и в академията в Пловдив. Може би също и средата, в която израснах – Добруджа, село Белица и читалище „Христо Ботев“ с детската музикална школа за народни инструменти, която баща ми организираше. Там направих първите си стъпки напред към професионализма. Там бяха и първите уроци при нашия селски талант – бай Димитър, който ми даде куража и първите крачки в музиката. След това – манастирът Шаолин, както съучениците ми наричаха училището в Котел, където пет години ни изковаха в традиции. Обичам да наричам музикантите, които са започнали от детска школа и минали през музикално училище и академията „музиканти от кариерата“, защото това е една наистина сериозна подготовка. Фолклорът е оня огън на идеи, който ни дава сила да свирим рамо до рамо до всяко световно величие или да създаваме творби, които се разменят със стойност, еднаква със световните.



Според учените българският фолклор има специфичен код, който разчетен правилно отвежда до гениалност. Успяхте ли да го разшифровате?

Т.С.: Да. Той е много лесен. Нула и едно. (поглеждаме с любопитство) Нула е бъдещето, едно е миналото. Това е дигиталният код за всичко. Нищо повече. Нещата са много прости. Разбира се нула и едно могат да се усложняват. Например при неравноделните размери, ако знаеш две и три, можеш да правиш всякакви комбинации и да броиш. Това е в българската музика. И в световната е така. Ако можеш да комбинираш две и три, си добър. А има и тетрахорди – четиритонни системи, които ако ги знаеш, можеш да бъдеш разнообразен и да влезеш във всяка друга световна музика.

 

Къде се срещат фолклорът и джазът?

Т.С.: Тук вече кодът е манталитетът. Ако хората от фолклора са се издигнали и търсят духовното си извисяване и усъвършенстване нагоре по другите жанрове, те неминуемо срещат поп и рок музиката. И след това отиват в джаза и класическата. И обратното. Като пример ще дам един от големите ни – Панчо Владигеров, който е завършил класическа музика и изведнъж в Германия открива, че е с българска принадлежност. Затова неговите творби придобиват нюансите на фолклорната ни култура. Така се обособява и неговият различен стил от европейските.



През годините имате различни творчески „вливания“ с музиканти от цял свят. Как избирате с кого и как да направите колаборация?

Т.С.: Правя го на базата на приятелство и на интуиция. И на уважение към другия талант. Аз се възхищавам от таланта на други мои съвременници. С Иван имаме разлика в годините, но много харесвам неговата гледна точка в музиката. Иван е завършил Художествената академия и е невероятен график, с отношение към визуалното изкуство. На този принцип интуитивно той работи и с музиката. На много неща съм се научил от него. Такива решения на младите поколения, мен ме зареждат, за да бъда разнообразен в музиката си. Това са и неща, които вливат идеи в общия поток. Затова са изкуствата – за споделяне на открития и зареждане.

 

В този ред на мисли ще попитам: има ли талант, който много бихте искали да притежавате?

Т.С.: Може би визуален талант (усмихва се широко). И се трудя в тази посока. Става дума за фотография и видео. Съветвам се и с близки до мен.

И.Ш.: Доста добре ти се получава.

Т.С. (срамежливо): Благодаря!

 

Да очакваме ли тогава в скоро време фотографска изложба?

Т.С.: Оооо, тя си тече във Фейсбук. (смее се)



А връзка между изкуството и социалните мрежи има ли?

И.Ш.: Те са важни за това изкуството да стигне до всички краища на света. Без интернет може би все още щях да стоя в Троян и да дрънкам на китарата си в някой ъгъл. Технологията, колкото и да погубва света и хората в нас, ако се използва правилно и с мярка, може да е полезно средство за комуникация.

Т.С.: Слава богу, че се появи! Защото скъсява пътя на информация, връзките и сближаването и става лесно да се получи информация на хора със сродни души.

 

Кой бихте искали да чуе албума ви?

Т.С.: Бих искал това да са моите родители… но няма как… (погледът му помръква) Ако бяха живи, щях да им го подаря и докато си работят в градината на село, музиката му щеше да звучи. Така както обикновено звучаха другите ми албуми.

И.Ш.: Тео много ме разчувства сега. Още повече, че една от композициите носи името „Портрета на татко“. И… много бих искал баща ми да чуе този албум, но също няма как… (поглежда към Теодосий) Вероятно ще ги слушаме заедно с тях… някога…

Ще ми се албума да чуят и младите хора и да го открият със сърцето си, а не с Facebook реклама.

Т.С. (усмихва се широко): Аз знам кой ще го слуша. В САЩ има много млади българи, които са почитатели на Иван. Те ще си пускат“ InFusion“ на отворените прозорци на автомобилите си, за да контрират своите съграждани по булевардите. Иван е сложил много суббаси и ще бъдат по-различни, но същевременно актуални. Със сигурност и гост музикантите ни ще разпространят албума в страните, от които идват. И ще се чуе надалече.

 

Официалното представяне на „InFusion“ е на 24 ноември, в „Пространство 108“. Билети можете да намерите в системата на ticketportal.bg – НДК, OMV, На Тъмно и книжарници Booktrading.

 

Текст: Велиана Симеонова

Снимки: Ивайло Петров, Катерина Горанова-Пенчева – www.kare-studio.com

Концепция: Диана Захариева

Локация: Хотел „Ники“

Още по темата



Коментари

FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Панталон от GIORGIO ARMANI

Панталон от GIORGIO ARMANI Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Малка раница от SEE BY CHLOÉ

Малка раница от SEE BY CHLOÉ Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Жилетка от мохер от ANN DEMEULEMEESTER

Жилетка от мохер от ANN DEMEULEMEESTER Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Леопардова пола от ALAÏA

Леопардова пола от ALAÏA Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Петък! Време е за парти…

Ако сте пропуснали
Най-четени