ДА БЪДЕ ЛЮБОВ – автобиографията на Лени Кравиц е в ръцете ни

x

ЛЮБОВТА Е НЕЖНА КАТО РОЗА

И МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ ВСЯКА ВОЙНА.

ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИМ,

БРАТЯ И СЕСТРИ, ДА СЕ ХВАНЕМ ЗА РЪЦЕ.

ДА БЪДЕ ЛЮБОВ.



След Джей Зи, Фреди Меркюри, Роб Халфорд и Пол Стенли Лени Кравиц е поредният велик музикант, който влиза в каталога с биографии на издателство HYBRID BOOKS. Книгата е озаглавена ДА БЪДЕ ЛЮБОВ, което е и името на дебютния студиен албум на музиканта, излязъл през 1989 г. Кравиц ненапразно избира това заглавие за книгата си – историята в нея разказва за годините, които го изграждат като творец, докато снове между Горен източен Манхатън, Болдуин Хилс и Бевърли Хилс в Лос Анджелис, Франция, Англия и Германия.

Не само музиката обаче е в сърцето на книгата. Освен че разказва за развитието си като певец, автор на песни и продуцент, Лени Кравиц разкрива и сложните отношения с баща си Сай, режисьор и продуцент, майка си Рокси Рокър, популярна от телевизионния екран, както и с музата си и най-голяма любов Лиса Боне, от брака с която се ражда филмовата звезда Зоуи Кравиц.



„Моята история е поредица от песни, между които съществува магическа връзка. Никога досега не бях осъзнавал естеството на тази връзка, докато не започнах да пиша. Чак тогава магията подейства. Животът ми е основан на противоположности. Черно и бяло. Юдаизъм и християнство. „Джексън Файв“ и „Лед Цепелин“. Приел съм, че душата ми е зодия Близнаци. Извличам най-доброто от нея. Обожавам я. Ин и ян се смесват в сърцето и в съзнанието ми, осигуряват необходимия баланс, подхранват любопитството ми, дават ми усещане за спокойствие и лекота.“



Дългоочакваната автобиография „ДА БЪДЕ ЛЮБОВ“ на Лени Кравиц излезе на български на 1 юни. Предлагаме ви да се насладите на откъс от нея, който да ви убеди, че трябва да я прочетете.



„Понякога, след като смяната ми в „При Лирой“ свършеше, паркирах пинтото срещу дома на Грийнбърг и заспивах на задната седалка с надеждата, че ченгетата няма да дойдат да хлопат по стъклото. Изчаквах родителите на Джейн да излязат сутрин, след което Джейн ме пускаше у тях да се изкъпя. Икономката им Франсис ми беше като леля и винаги ми намираше нещо за хапване.

С Джейн обичахме да ходим в обществената библиотека в Бевърли Хилс и да се ровим из книги за изкуство и скулптура. И именно заради това загазихме. Веднъж, когато се връщахме от библиотеката, хванати за ръце, някой ни бе видял и ни бе изпортил пред родителите ѝ. Още скандали. Това ни забави, но не ни спря. Продължавах да ѝ пиша любовни писъмца. Продължавахме да се срещаме скришно в „Бейгъл Нош“, където постоянно си мечтаехме за бъдещето: тя ме виждаше като джаз-музикант, живеещ в Ню Йорк, а аз нея – като моя съпруга, пишеща стихове и велики американски романи на стара пишеща машина „Ъндърууд“.

Любовните ни приключения не спираха. През лятото отидох с колата да навестя Джейн в академията по изкуства „Айдилуайлд“ в Сан Джасинто, където Бела Левицки, модерна и иновативна танцьорка, оглавяваше факултета. Сестрите Стайнбърг също бяха там, както и една друга приятелка, Джули, дъщеря на актьорите Мартин Ландау и Барбара Бейн.

Двамата с Джейн прекарахме нощта в стаята ѝ в общежитията. Същински рай.

След това – ад: при друго пътуване някак си бях успял да навия татко да ми даде колата си и я блъснах в дърво. Бях трезвен, ала безразсъден: бях карал с прекалено висока скорост на път с много завои късно през нощта. Смятах, че татко никога няма да ми прости, но този път учудващо прояви разбиране. Плати за изтеглянето на колата и не ме руга, че съм я потрошил. Беше благодарен, че съм останал жив.



Джейн ме разбираше и доразвиваше усета ми за мода. Доста преди Жан-Пол Готие тя разработи дизайна на мъжка пола от жарсе. Реших да я облека в нощта, когато двамата с нея отидохме на танци заедно с Финиъс Нюборн и Джоуи Колинс. Преди това обаче всички заедно се отбихме в Кловърдейл. Татко все още бе в офиса си, така че хоризонтът бе чист.

Когато се появих, облечен с черна риза с едва загатнат флорален принт, черен смокинг… и черна пола от жарсе, Финиъс и Джоуи подсвирнаха одобрително. Джейн засия от гордост. Мама остана безмълвна. Имайте предвид, че мама обожаваше Финиъс, Джоуи и Джейн. Но… в момента пред нея стоеше синът ѝ… с пола. След като одобрителните възгласи затихнаха, мама продължи да се взира в мен. С безизразно лице. Най-накрая проговори:

– Ако ще носиш тази пола, трябва да обуеш други обувки. Тези не си отиват с нея.

Ммм, добре. Повечето момчета, с които движех, бяха гейове. И въпреки че мама никога не ми бе задавала въпроса директно, предполагам, че се е чудела дали и аз не съм минал на другия бряг. Повечето майки никога не биха позволили на сина си да излезе, облечен с пола. Но Рокси Рокър не беше „повечето майки“. Просто ме огледа от глава до пети изпитателно, понеже трябваше всичко да ми е в тон. Все едно ми казваше: „Миличък, трябва да знаеш кое с кое се съчетава.“

Яко, а?


Текст и снимки: ПР

Още по темата
FASHION INSIDE CLUB

Очаквайте нашите отстъпки, промоции, новини и лимитирани предложения.
Запишете се сега!



/


Какво ново

Ежедневна рокля Pluto

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Дамска чанта Kira Черен от Tory Burch

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Ежедневна рокля Rosy от Desigual

Може да купите от тук

Препоръки от седмицата

Сникърси OMIA от Off-White

Може да купите от тук

Look of the day

~LOOK OF THE DAY~

Роклята, с която есента е приемлива.

Ако сте пропуснали
Най-четени