Ако сте фенове на театъра, то е повече от вероятно да сте били зрители на моноспектакъла „Duende” в Театър 199. Ако пък сте запалени по киното, и в частност – българското, със сигурност поне веднъж сте гледали „Топло” или „Опасен чар”, нали? Дори и да съществува обаче малкият шанс да не сте правили нищо от изброеното, то със сигурност сте чували името на Татяна Лолова и го асоциирате с онази енергична дама със златни къдрици и слънчева усмивка.
Актрисата твърдеше, че между всичките си роли най-много обича да бъде себе си, но и по неповторим начин пълнеше сцената, снимачната площадка и сърцата на публиката. Тя просто твореше изкуство, равняващо се на магия.
На 22.03.2021, на 87-годишна възраст, Татяна Лолова отнесе цялата тази магия със себе си, оставяйки усмихнати спомени, вяра в доброто и много светлина, защото бе от онези хора, които светят ярко, за да осветяват пътя на следващите.
С признателност, благодарност и не малка тъга, събрахме част от енергията и силата й, останали в думите, които е изричала през годините…
„Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш“.
„Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават.“
„Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества.“
„Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам.“
„Без пари нищо не може – нито младост, нито красота, нито настроение. Човек трябва да си поддържа фасона, а това струва средства. Парите са свобода, но ги няма тук.“
„Аз не съм високорелигиозна, но независимо от моето мнение, Господ явно съществува и от време на време се грижи за мен. И Господ, и Космосът.“
„Животът е тежък, но кратък – да го живеем с усмивка.“
Благодарим на People of Sofia за прекрасния кадър!
Текст: Ани Георгиева
