Гледали ли сте някога емблематичната класика на Дисни – „Красавицата и звярът”? Ако сте, а ние сме повече от убедени, че е така, то тогава няма как да не си спомняте огромната библиотека на Бел. Много вероятно е и дори да сте си мечтали да имате подобна, ако не със същите мащаби, то поне достатъчно голяма, за да можете да се изгубите в нея, а и в света на книгите. Не знаем дали и Виржини Виар, настоящият творчески директор на Шанел, някога е имала подобна мечта. Знаем със сигурност обаче, че ако е имала, то тя я сбъдна в този вторник, като представи първата си Haute Couture колекция за Шанел на фона на… библиотека.
Виар не бе изневерила на стила на предшественика си – Карл Лагерфелд, и новата колекция отново се озова в Гран Пале. Същото място, което Карл бе преобразявал по всевъзможни начини, сега представляваше огромна триетажна библиотека, по чийто рафтове се открояваха заглавия от Стендал и Флобер. Защо точно библиотека ли? Вероятно защото заобикалящите книги чудесно допълваха и подчертаваха силуетите на тоалетите, но и най-вече защото е всеизвестно, че и мадмоазел Коко, и Карл Лагерфелд са били запалени читатели и страстни колекционери на книги. Така чрез едни декори и няколкостотин тома книги Виар не просто бе успяла да създаде уют и спокойствие, но и да отдаде заслужено уважение към модната къща, да докаже, че правилно разчита кодовете на Шанел и да отбележи писането на новата страница… или пък цяла книга. Колко символично!
Самата колекция освен почит беше и чудесно балансирана между Коко Шанел и Карл Лагерфелд: от панталоните с широки крачоли, през белите яки и маншети, та чак до легендарния туид и характерните за Шанел цветове. Имаше от всичко в добре премерени дози и с правилно поставени граници. Виржини Виар успешно бе съчетала частици от световете на двамата най-известни моделиери, но по всичко личеше, че самата тя е наясно, че успехът й не зависи от способността да жонглира изкусно между Коко и Карл. А тъкмо обратното – ще бъде запомнена тогава, когато остави своя собствен отпечатък, огън и дух. И до голяма степен се бе справила отлично с това. Видяхме блузи с перли, пресъздаващи строфи от стихове, болеро, оформено от хаотична смес от розови листа и пера, платове, които силно приличаха на туид, но при по-детайлен поглед се оказваха прецизна бродерия, както и много тюл, стелещ се по роклите и напомнящ за водите на течащ поток.
Силуетите бяха семпли, в повечето случаи удължени и с подчертани деколтета. Роклите-манта с големи копчета и дължина почти до глезена се бяха превърнали в емблема на цялата колекция, докато вечерните тоалети напомняха много за 70-те години на миналия век. Както приляга на една библиотека или пък на моден подиум, превърнат в библиотека, не липсваха и моменти от едуардианската драма (толкова любима на Карл), внесени чрез високи яки и къдрици, както и викториански панделки и рокли с обемни поли (да, и ние отново се сетихме за историята на Бел и звяра). Колкото до цветовете – палитрата бе заплетена между черно, бяло и тъмно синьо, както и нежни докосвания от корал, горско зелено и лилаво. Всичко от цветовете до най-малките детайли създаваше усещането за приказка с интересен прочит!
ТРЕНД РАДАР: тъмносиньото е новото черно
Облечи ме в шоколад – изкушаващ тренд
ТРЕНД РАДАР: новата чанта на Кари
Виар се бе съобразила с факта, че се намират в библиотека, та макар и бутафорна такава, и моделите бяха обути с равни обувки или пък такива с нисък ток, абсолютно подходящи за дървените подове на едно книгохранилище. Видяхме много пантофки със заострени върхове и мокасини с черни панделки, които изненадващо добре допълваха дори и най-официалните визии. Пък и нали не си представяте никоя дама да се разхожда с чифт високи токчета и целия придружаващ шум, който те носят, из иначе тихите читални?
Не можем да не признаем, че внимание бе отделено не само на обувките, ами на всеки детайл от колекцията. Специално внимание, при това! С първия си котюр Виржини Виар разби още едно клише – това за носенето на очила. Голяма част от моделите носеха този аксесоар, който пък на свой ред се превърна и в ключов елемент за цялата колекция. Металните рамки и класическите форми допълваха чудесно книжната атмосфера, но и доказаха, че без значение дали носите строг костюм, тюлена пола или вечерна рокля, очилата могат да бъдат перфектен завършек на визията ви. И определено имат място извън библиотеката!
По всичко личеше, че на мястото на утвърдената прецизна геометрия на Лагерфелд сега бе се настанило лекото, ласкаво и някак малко хаотично докосване на Виар. На мястото на така очакваната булчинска рокля пък имаше сатенен халат с пера… И да, нищо не е същото. И никой не е казал че трябва да бъде! Трудно е да живееш в сянката на предшествениците си, но още по-трудно е да бъдеш себе си! А Виржини се справя!
Въпреки цялата заобикаляща атмосфера, тази колекция не бе опит за пренаписване на историята на Шанел, нито пък добре следван сценарий. Можем по-скоро да я наречем препрочитане или дори нов превод на една от най-красивите приказки от света на модата. Виржини Виар бе успяла да улови основните нюанси на модната къща и сетне написа една добре позната история по съвършено нов начин с нейния почерк. И ни я прочете – красивата приказка, в която Карл и Коко винаги ще намират своето място, но и в която главната героиня остава една дама, жадна за култура, поезия и романтика. Щастливи сме от това, което видяхме, и спокойни – Шанел има бъдеще и полиците на библиотеката ще продължават да се пълнят с добре написани нови томове история!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Vogue
