След като Карл Лагерфелд ни напусна през февруари тази година, всички си задавахме въпросите: как ще продължи да съществува модния свят без Кайзера; ще бъдат ли ревютата на Chanel така неповторими и откъде сила в екипа му да продължи неговия подвиг… Отговорите на свой ред започнаха да идват сами – първо с колекция есен/зима 2019, която бе последната под негово ръководство, после и с круизната колекция от преди няколко седмици, която бе първата на Виржини Виар без него. Видяхме много и малко, очаквано и неочаквано, и въпреки това не бързаме да съдим, защото знаем, че всяко начало е трудно, а навярно и още по-трудно, когато трябва да съградиш свят без Карл.
Колко различно изглежда, когато е написано… свят без Карл! Особено след като Кайзерът (по свое предсмъртно желание) нямаше публично погребение, а бе кремиран на малка частна церемония в Нант, Франция, и реално приятелите и почитателите му, макар да показаха изблик на любов и уважение, не можаха да си вземат официално „сбогом” с него.
Именно заради това в този четвъртък следобед модните къщи Chanel и Fendi, както и собствената марка на дизайнера – Karl Lagerfeld – се обединиха и създадоха „Karl For Ever” – мемориално събитие в памет на дизайнера, което по особено емоционален и артистичен начин успя да отбележи големия му принос към модата.
Мястото бе най-очакваното на света – Гранд Пале в Париж, там където Лагерфелд обожаваше да представя колекциите си. Отговорната и трудна задача да обхване житейската интелигентност и обширната, многостранна кариера на един от най-великите хора от света на модата пък бе поверена на Робърт Карсен.
„ГОЛЯМАТА МАСА“ ни кани на 60-метрова трапеза
Творби на Бистра Льошевалие за първи път в София
Педро Паскал, Дензъл Уошингтън и много зрелища в „Гладиатор“2
Макар „Karl For Ever” да беше очаквано тъжен повод, организаторите всъщност бяха успели да го превърнат в празник, посветен на живота на дизайнера. Представяха ни не Карл, който почина преди 5 месеца, а човекът, който остроумно отхвърляше всеки опит да бъде дефиниран, отказваше да отвръща поглед към миналото, не проектираше твърде много бъдещето, беше здраво стъпил на земята, тук – в настоящето и обичаше литературата, философията, филмите, новите технологии… И Шупет, разбира се! За къде без котката!
Сигурно вече се питате как е възможно не просто да уловиш духа на такъв човек, ами и да го материализираш. Отговаряме ви – „Трудно!”. Въпреки това обаче всеки детайл беше съвършен – от поканите с неговия нарисуван образ, през огромните 56 черно-бели портрети по стените на двореца, които без думи разказваха историята на дизайнера, та до любимите му литературни произведения, прочетени от на Тилда Суинтън, Кара Делевин и Хелън Мирен и огнените танго танци, след които разбрахме, че това е една от малко известните му страсти. Обстановката пък бе вдъхновена от любимите му цветове – черно и бяло. Очаквахте ли друго освен емблематичното за Chanel… и Карл?
В кулминация на мемориала безспорно се превърна видеото, в което 60 човека – колеги, близки и приятели на Карл, по много емоционален начин споделяха спомените си с и за него. Видяхме и чухме дизайнерите Никола Гаские, Мария Грация Киури, Хайдер Акерман, моделите Джиджи Хадид, Клаудия Шифър, Карла Бруни, принцеса Каролин от Хановер, ръководителя на LVMH – Бернар Арно, и дори любимата котка на Карл – Шупет. Е, добре де – тя се бе притеснила от снимачния екип и не каза нищо, но самото й присъствие бе важно, особено след като всички знаем колко много я обичаше той. Защо точно видео ще попитате? Защото Карл бе известен със своята анти-сантименталност, а речите по време на събитието щяха да бъдат неделимо свързани с голяма доза емоционалност, която едва ли щеше да се понрави на дизайнера. Именно заради това всичко бе такова, каквото самия Карл Лагерфелд би го направил – много смислено и наситено с малки детайли.
Всъщност кой може да разкаже по-добре за Карл Лагерфелд от самия Карл Лагерфелд? Организаторите бяха помислили и за това – множество кадри, взети от десетките телевизионни интервюта на Кайзера, бяха монтирани във видео, в което той интервюираше сам себе си. Иновативният подход прилягаше много на стила му и беше особено емоционално за хилядите гости да чуят отново гласа на Кайзера и неговия безупречен френски! Благодарение на новите технологии и неограничените възможности на монтажа видяхме и чухме как Карл отхвърля неудобните въпроси, разказва за Chanel и Fendi, скицира и чете, а пухкавата бяла топка, наречена Шупет, се катери по купчините с книги и скици в кабинета му. Беше красиво и пораждаше усмивки и паралелно много тъжно и пълнещо очите със сълзи. Карл нямаше да се радва на тези емоционални реакции, но вярваме, че ще ни прости, усещайки цялата любов, която спомените за него пораждат!
Той успя… макар и посмъртно Карл Лагерфелд стана домакин и на това събитие. Събитие от Карл и за Карл! Неповторимо, бихме казали! И въпреки всичко пак не успяхме да кажем „Сбогом, Карл”. А може би и не трябва, не можеш да се сбогуваш с човек, чийто дух и ярък отпечатък са още тук. Около нас! Карл ще бъде винаги в Гранд Пале, ще недоволства, ако декорите за поредното ревю не са съвършени, ще сяда до Виржини Виар, за да я съветва, докато подготвя скиците за предстоящите колекции, ще минава зад кулисите да се порадва на моделите и сетне ще излиза на сцената за последните аплодисменти, които винаги ще бъдат и за него! Защото не може човек, живеещ в сърцата на толкова хора, да се превърне просто в спомен…
Текст: Ани Георгиева
Снимки: Harper`s Bazaar
