През няколкото свободни дни около празниците, най-накрая имах възможността да изгледам целия втори сезон на Next in Fashion във Netflix. Съмнявам се да не сте чували това заглавие досега, но за тези, които живеят „под камък” в модните среди – Next in Fashion е състезание за дизайнери, които изпълняват различни индивидуални и групови задания и се борят за голямата награда: $200 000. Нищо революционно като концепция, но за любителите на модата е чудно развлечение за запълване на малкото свободно време, което успяваме да си откраднем. Защо ви разказвам надълго и широко за предаването? Причините биха могли да бъдат много. От воденето на Джиджи Хадид до гостите като Донатела Версаче и Оливие Рустен, но в случая се ръководя главно от победителя този сезон – Найджъл Ксавие. Трябва да си призная, че ми беше фаворит още от първия епизод, но съм тук, за да ви разкажа защо…
View this post on Instagram
Да обичаш клишетата или декември в червено
Как да носим: шантави шапки
Седем Селфита Стил: Марта Игнатова
Като хора, живеещи в 21. век имаме достъп до изключително много информация, в множество различни форми, всяка, от които пристига със различна скорост. Когато говорим за модни тенденции е много вероятно да ги видим първо в Tik Tok, след няколко дни вече неусетно да харесваме снимки на хора, които ги прилагат в Instagram, да прочетем нещо набързо в някой сайт и ако случайно сме ги забравили, любимото ни списание отново да ни напомни за тях след няколко седмици.
Цикълът на трендовете се забързва все повече и повече и изведнъж всичко започва да се усеща като старо, виждано и скучно. Трудно ни е да го приемем и веднага започваме да търсим алтернативи. Индустрията го прави от години, но тук въпросът не е да наричаме черното бяло, а да се замислим: Какво придава истинската стойност на един дизайн, за да може да се превърне във вечен? Жените никога няма да спрат да носят малки черни рокли, а мъжете искрящо бели ризи. Тези дизайни крият в себе си тайните на времето и знаят как да устоят на изпитанията му. Те носят сила, класа и сексапил, а тях ги искат всички. Винаги.
View this post on Instagram
Добре, но да се върнем на Найджъл. Той не прави нито малки черни рокли, нито искрящо бели ризи, занимава се с пачуърк (платове, създадени от различни кръпки). Дизайните му са андрогенни, вълнуващи и показват автентичното лице на културата около уличния стил. Без махленски привкус, кич или претенции.
Естествено, той не е първият, който прави нещо подобно, ала това, което ме грабна бе посланието, което отправи под публикацията си в Instagram, относно победата и финалната му колекция в шоуто.
„…Вложих всичко, което ми беше останало, в тази колекция! Вдъхновен от Уудсток, исках да създам свят на носталгия и сплотеност! Нещо, за което се борим в днешното общество! Единственото, което искам е да създавам изкуство и да оставя наследство, което да вдъхновява другите!…”
View this post on Instagram
Ако модата е огледало на съвремието ни, то концепцията за „закърпено” звучи изключително точна. Не бързайте да поставяте негативен оттенък върху понятието, дайте свобода на въображението си. Точно като през 1969 на Уудсток и днес се борим за равенство, мир и любов. И днес милиони разноцветни парченца от целия свят се обединяват около същите цели, рисувайки идейния пейзаж на нашето време. И днес търсим нишката, която да обедини всички ни около здравия разум и опазването на най-висшите ценности. Правили сме го вчера, правим го днес, ще го правим и утре. Фактът, че модата има силата да отразява всичко това, да индикира чувствителността на времето ни и да го прехвърля в изкуство ни дава надежда. Изключително важно е да даваме гласност на подобни артисти. Спомням си думите на Райна Кабаиванска, които бях чул в едно интервю, което съм гледал отдавна:
„Хората на изкуството са имунната система на едно общество – първи реагират на всяка промяна.”
View this post on Instagram
Това ме навежда на мисълта, че щом реалността се усеща „болнава”, то модата „ще закърпи положението” и ще я излекува. От нас се изисква да я носим с послание и да се надяваме, че някой ще ни разбере. Носете кръпки, но не като тренд, а като индикатор за надеждата.
Текст: Наско Фотев
Снимки: Instagram/Getty
