През няколкото свободни дни около празниците, най-накрая имах възможността да изгледам целия втори сезон на Next in Fashion във Netflix. Съмнявам се да не сте чували това заглавие досега, но за тези, които живеят „под камък” в модните среди – Next in Fashion е състезание за дизайнери, които изпълняват различни индивидуални и групови задания и се борят за голямата награда: $200 000. Нищо революционно като концепция, но за любителите на модата е чудно развлечение за запълване на малкото свободно време, което успяваме да си откраднем. Защо ви разказвам надълго и широко за предаването? Причините биха могли да бъдат много. От воденето на Джиджи Хадид до гостите като Донатела Версаче и Оливие Рустен, но в случая се ръководя главно от победителя този сезон – Найджъл Ксавие. Трябва да си призная, че ми беше фаворит още от първия епизод, но съм тук, за да ви разкажа защо…
View this post on Instagram
Като хора, живеещи в 21. век имаме достъп до изключително много информация, в множество различни форми, всяка, от които пристига със различна скорост. Когато говорим за модни тенденции е много вероятно да ги видим първо в Tik Tok, след няколко дни вече неусетно да харесваме снимки на хора, които ги прилагат в Instagram, да прочетем нещо набързо в някой сайт и ако случайно сме ги забравили, любимото ни списание отново да ни напомни за тях след няколко седмици.
Цикълът на трендовете се забързва все повече и повече и изведнъж всичко започва да се усеща като старо, виждано и скучно. Трудно ни е да го приемем и веднага започваме да търсим алтернативи. Индустрията го прави от години, но тук въпросът не е да наричаме черното бяло, а да се замислим: Какво придава истинската стойност на един дизайн, за да може да се превърне във вечен? Жените никога няма да спрат да носят малки черни рокли, а мъжете искрящо бели ризи. Тези дизайни крият в себе си тайните на времето и знаят как да устоят на изпитанията му. Те носят сила, класа и сексапил, а тях ги искат всички. Винаги.
View this post on Instagram
Добре, но да се върнем на Найджъл. Той не прави нито малки черни рокли, нито искрящо бели ризи, занимава се с пачуърк (платове, създадени от различни кръпки). Дизайните му са андрогенни, вълнуващи и показват автентичното лице на културата около уличния стил. Без махленски привкус, кич или претенции.
Естествено, той не е първият, който прави нещо подобно, ала това, което ме грабна бе посланието, което отправи под публикацията си в Instagram, относно победата и финалната му колекция в шоуто.
„…Вложих всичко, което ми беше останало, в тази колекция! Вдъхновен от Уудсток, исках да създам свят на носталгия и сплотеност! Нещо, за което се борим в днешното общество! Единственото, което искам е да създавам изкуство и да оставя наследство, което да вдъхновява другите!…”
View this post on Instagram
Ако модата е огледало на съвремието ни, то концепцията за „закърпено” звучи изключително точна. Не бързайте да поставяте негативен оттенък върху понятието, дайте свобода на въображението си. Точно като през 1969 на Уудсток и днес се борим за равенство, мир и любов. И днес милиони разноцветни парченца от целия свят се обединяват около същите цели, рисувайки идейния пейзаж на нашето време. И днес търсим нишката, която да обедини всички ни около здравия разум и опазването на най-висшите ценности. Правили сме го вчера, правим го днес, ще го правим и утре. Фактът, че модата има силата да отразява всичко това, да индикира чувствителността на времето ни и да го прехвърля в изкуство ни дава надежда. Изключително важно е да даваме гласност на подобни артисти. Спомням си думите на Райна Кабаиванска, които бях чул в едно интервю, което съм гледал отдавна:
„Хората на изкуството са имунната система на едно общество – първи реагират на всяка промяна.”
View this post on Instagram
Това ме навежда на мисълта, че щом реалността се усеща „болнава”, то модата „ще закърпи положението” и ще я излекува. От нас се изисква да я носим с послание и да се надяваме, че някой ще ни разбере. Носете кръпки, но не като тренд, а като индикатор за надеждата.
Текст: Наско Фотев
Снимки: Instagram/Getty