Днес, в този предпоследен мартенски ден избрахме да си говорим за една изключително важна тема, която, присъства в живота на всяка дама – LBD. Спокойно, това не е някакво заболяване или вид наркотик, а краткото английско наименование на малката черна рокля (Little Black Dress).
LBD притежава това, което много хора искат да постигнат със своя стил: елегантност без усилие. Ако елегантността без усилие изглежда като парадокс, това е така, защото е истина. Изисква се голямо майсторство да бъдеш като Одри Хепбърн, без да полагаш никакъв труд. Но малката черна рокля чудесно се справя с това предизвикателство. Тя е нещо, което феята ни кръстница би сътворила мигновено с вълшебната си пръчица, за да се превърнем в елегантни дами.
Вижте тази публикация в Instagram.
Е, сама по себе си черната рокля е вълшебство. Тя едновременно толкова семпла и изчистена, но и сякаш безупречно ласкаеща. Малката черна рокля не говори за себе си, облечена, тя оставя цялото внимание върху притежателката си. Може би точно такова е предназначението й – да бъде безмълвна. И може би точно затова е измислена – да бъде дрехата за мързеливи случаи, когато не знаем какво да облечем. И всъщност простотата превръща роклята в шедьовър именно защото оставя вниманието върху собственичката си.
И понеже сме запленени от феномена на LBD, днес решихме да ви разкажем накратко откъде идва.
Одри Хепбърн, Лейди Даяна Спенсър и Кейт Мос – всички тези стилови икони са известни с безупречния си вкус за рокли, по-специално малките черни такива. Всяка от музите е имала по един паметен момент в малка черна рокля, а най-широко разпространеното вярване е, че Коко Шанел я е създала.
Вижте тази публикация в Instagram.
Има една малка теория обаче, че князът на Нормандия от ХVІ век, Филип Добрият – е един от първите хора, които оказват влияние над това да се носи изцяло черно. Възможно ли е създателят на LBD всъщност да е мъж? Четиринадесети век е основен момент в историята на модата, когато дрехите се развиват от занаят в изкуство. Филип е един от първите забележителни европейци, които импровизират с черни одежди. А после фламандският художник Ян ван Ейк-Филип носил винаги черни роба или мантия, за да се разграничи от своите съграждани, облечени във всички цветове на дъгата. Този моден момент помага черният цвят да бъде поставен на картата като изискан и ясен избор на стил. Впоследствие, тъй като хуманистичната философия придобива популярност, ренесансовите портрети започват да показват хората, носещи черно, именно за да подчертаят индивида. На пръв план излизат неговото или нейното тяло и черти, за разлика от статута, обозначен с богато украсени дрехи. Така черният цвят се превръща в „нормален“ за европейците до XIX век, когато той отново става символ на траур. Едва след Първата световна война черният цвят се превръща в основен за хората в Европа и Америка. Черното не само изразява колективната скръб и опустошение след войната, но и има утилитарни цели. По-тъмните нюанси са по-практични за жени като мадам Кюри, които работят навън и се цапат в новия индустриален свят
Boat shoes – най-тренди мокасините за тази пролет
„Kitten heels“ за грациозна походка
Tommy Hilfiger – смелият дух на класиката
Поради същата причина размерът на женските рокли се свива заради финансови ограничения. Типичната рокля от 20-те години изисква само два ярда плат, за разлика от десетте или повече ярда, необходими за модните преживявания, популярни в предвоенния стил.
Което ни връща към Шанел и нейнaта малка черна рокля. Вярно е, че LBD е дреха, достъпна за жени с всякакъв социален статус. През 1926 г. Габриел Коко Шанел публикува снимка на къса, обикновена черна рокля в американския Vogue. Роклята е с дължина до прасеца, с права кройка и украсена само с няколко диагонални линии. Този, както и някои други проекти на Шанел, помагат да спре асоциирането на черното с траур.
Вижте тази публикация в Instagram.
Не можем да не споменем „Закуска в Тифани“ и как Одри направи малката черна рокля легенда. Тя обаче носи Givenchy през 1960-те за филма си. Други дизайнери, които впоследствие са използвали LBD на Коко, за да подпомогнат развитието на своята марка са: Dior през 1950-те, Vivienne Westwood през 1970-те, Azzedine Alaïa през 1980-те, Yohji Yamamoto през 90-те.
А днес – през 2019 – сме сигурни, че почти всяка от нас има поне по една малка черна рокля, която свързва с далеч по-интересни неща. Оставяме се на въображението си за появата на LBD и на свободното си време да се сдобием такава, ако нямаме. Дали се брои, че така ще станем част от историята?
Текст: Мила Стоянова
Снимки: Instagram
