Още от началото на кариерата си Миуча Прада винаги е заявявала недвусмислено своята позиция и факта, че не просто подкрепя феминизма, а главната й цел в работата е „да прави дрехи, които да накарат жените да се чувстват по-щастливи и най-вече по-самоуверени”. За Миуча това да представя силата на жените също винаги е било водещо и в новата колекция Ready-To-Wear Fall 2020 тя за пореден път празнува сложната дамска идентичност, като се стреми да избяга максимално от клишетата и блясъка. И успява – станахме свидетели на една сюрреалистична, но все така осезаемо женствена колекция, която бе пълна с послания и препратки…
Арената на смелостта
Самото място, на което се проведе шоуто също бе смело и различно. Голямата зала Deposito, част от комплекса Fondazione Prada бе превърната в абстрактна арена, от която струеше енергия.
Сцената беше динамична и загадъчна, с поредицата от червени портали, а моделите изглеждаше, че преминаваха през пространството. Появяваха се, изчезваха, после отново се появяваха, сякаш се движеха по невидимо начертани траектории, и чрез тях гравитираха между настоящето и бъдещето. Или пък правеха скок към миналото?
На по-наблюдателните вероятно им е направило впечатление, че квадратната арена бе същата конструкция, на която преди около месец Prada представи своята мъжка колекция. Сега обаче цветовете бяха по-ярки и смели, а на мястото на скулптурата на кон и ездач, която стоеше в центъра на мъжкото ревю, сега бе поставена статуята на Атлас. Защо точно Атлас, вероятно ще се запитате? Атлас е титанът от гръцката митология, който е осъден да държи земята, върху раменете си. А какво прави статуя на мъж в това ревю, представящо дамската сила? Ами точно това – свидетелства за равенството, индиректно напомняйки, че ние-жените също често носим света на раменете си.
Деструктурирана магия
Както вече споменахме за Миуча Прада силата на женствеността и магията на стила съвсем не са противопоставящи се понятия, дори напротив в колекцията за есен/зима 2020 тя се бе погрижила да ги постави в хармоничен баланс.
Визиите бяха монохромни, раменете на саката широки, ризите, придружени от вратовръзки, флоралните акценти – успешно прокрадващите се, а полите… те представляваха цял отделен свят, изтъкан от ресни. Защото Prada не би била Prada, ако няма ресни. В случая имаше в изобилие, а в комбинация с деструктурираните плисета, ефектът бе феерия от движение и изтънченост.
Съвършенство без край
Мнозина критици нарекоха колекцията „недовършена”. За нас тя бе по-скоро сюрреалистична, но дори и да приемем идеята за недовършеността, то следва да подчертаем, че бе оставена недовършена в най-подходящия възможен момент. Защото имаше всичко, което трябва да има и даваше възможност да поканим въображението си на чаша чай, докато мислим „Какво още трябва да се добави?”. Миуча винаги прави така – не се опитва да категоризира и налага, а просто дава база, върху която всяка дама да изгради своята идентичност!
Текст: Ани Георгиева
Снимки: PR