Имаше време, в което можеше да посочиш с пръст онези, които движат визуалния свят напред. Ким Кардашиян промени формите на тялото и начина, по който гледаме на облеклото – от „скулптурирана“ естетика до ерата на неутралното. Алекса Чънг превърна винтидж якетата, мъжките мокасини и момичешката небрежност в мода с главно „М“. Бела Хадид беше безспорната интернет муза – всяка снимка на излизане от хотел се превръщаше в стилов манифест. А Риана? Тя можеше да носи всичко – и да го направи значимо.
Тези жени не просто обличаха дрехи. Те създаваха културни вълни. Диктуваха какво се носи, как се носи и – най-важното – защо. В тях имаше история, конфликт, идентичност. Публиката ги следваше не само заради стила, а заради усещането, че всяка тяхна поява е нова глава от по-голям разказ.
View this post on Instagram
През последните няколко години наблюдаваме не просто застой, а своеобразна тренд-пауза. Естетики като clean girl, blokette, гопник, coquette, Y2K все още доминират визуалния пейзаж – и в Instagram, и в TikTok, и на улицата. Но нищо от това не се усеща като „нова вълна“. По-скоро – като предъвкване на вече преживяното. Иконичността отстъпи място на „алгоритмичността“. Личният стил – на стилистичен продукт. Все по-трудно е да откриеш някого, чиято визия да запомниш.
А модните момичета? Сякаш са изгубени в превода, без компас и без желание да яхнат каквато и да било посока.
Отсъствието на герои
Най-голямата липса обаче е тази на фигури, около които да се гради въображение. Визуалният пейзаж е обезглавен. Старите икони вече не вдъхновяват, новите още не са се родили. Семейство Кардашиян, с цялото си влияние, изглеждат хванати в капана на собственото си минало. Стилът им е все така създаден по калъпа на бившия им стилист – Ye (или както се води днес), и като че ли не смеят да отлепят от тази вече уморена и драматично архитектурна естетика. Визуално – застинали. Хейли Бийбър продължава да бъде кралицата на „clean girl“ естетиката – но дори тя вече не води, а задържа едно течение, което съществува повече като продукт за брандиране, отколкото като личен стил.
София Ричи Грейндж пък въплъщава новия моден консерватизъм – нежен лукс, неутрални тонове, приличие. Но въпреки милионите споделяния на сватбения ѝ стайлинг в Pinterest – няма искра. Те вече не са трендсетъри – те са картинки в рамка. Дуа Липа изглежда зацикли в лъскавите Y2К/Versace визии, които вече не изглеждат актуално, а просто репетиция на предишния сезон. Кендал Дженър никога не изгради модна идентичност – тя е просто красива в скъпи дрехи. Зендая, колкото и да е стилна, е по-скоро холивудска актриса със силен екип зад гърба си, отколкото органичен fashion tastemaker. Кара Делевин напълно се изтегли от модата, а Зоуи Кравиц се появява толкова рядко, че вече не може да поддържа тренд енергия. Сякаш трендсетърите са станали ирелевантни не защото са се провалили, а защото просто вече не интересуват.
Истинската муза? Къде е тя?
Ако днес нещо спира погледа, то не е поредната колаборация между инфлуенсър и бранд. По-вдъхновяваща е онази случайна млада жена, която виждаш случайно на улицата – в кремавобял ленен сет, червени джапанки, огромни очила и криво кокче, стискаща чанта, която видимо е преживяла много, и говореща по телефона, докато чака трамвая. Нейната визия не е създадена, за да продава. Не е планирана, не е хомогенизирана, не е преминала през пет филтъра и moodboard. Тя просто е човек, който има стил, а не стил, който търси човек. И точно затова е по-вдъхновяваща от десетки рекламни reels-и.
Днес влиянието идва от по-близко разстояние. Не от моден подиум, а от споделена разходка. Не от реклама, а от разговор. Бранд очила, които приятелка е намерила в малък магазин в Прага, и които започват да циркулират из цялата компания. Сандали, които сестра ти си е купила от втора употреба, и които изведнъж всички искат. Момичето от твоята йога група, което без да иска се превръща в референция за „как да изглеждаш спретнато, но и непретенциознно“.
Стилът се е преместил в интимното. Музите вече не са знаменитости, а близки. Не гледаме нагоре – гледаме около себе си. И в това има нещо много по-свежо. И истинско.
За съжаление модните инфлуенсъри по цял свят се превърнаха в това, от което хората бягаха, когато зарязаха телевизията – в рекламен блок. Платена, еднотипна, фино напудрена естетика, която не предизвиква емоция, а само мимолетен скрол. Естетиката на „всички сме красиви в едно и също“.
Някога и street style беше естествена територия – разкриваше как реални хора, с реални тела и отношение към модата, интерпретират тенденциите. Беше открит, непредсказуем, жив.
Днес? Street style иконите пристигат на ревю с цялостна визия от главата до петите, предоставена от бранда, чието шоу предстои. Техният стайлинг е толкова хореографиран, колкото всяко дефиле вътре – просто се случва на улицата, а не на подиума. Това е моделство 2.0 – без сцена, но със същата режисура. Уж стилистичен избор – а всъщност комуникационна стратегия. Вместо да провокират и изненадват, тези визии утвърждават онова, което брандът така или иначе ще покаже след 30 минути. Уличният стил се е превърнал в продължение на рекламната кампания – а не в автономна територия на вдъхновение.
Къде и какво се сбърка?
Когато едни и същи лица доминират фийда в продължение на десетилетие, неизбежно идва отдръпване. Публиката търси близост – не нова богиня, а човек от нейния свят. Ето защо новите модни вдъхновения идват от TikTok, от ъндърграунд партита, от mix-and-match културата на second hand ентусиастите.
Модата никога не е съществувала в изолация. В свят, в който геополитическата несигурност се усеща ежедневно – от войни до глобална инфлация – марките стават по-предпазливи. Не е време за игра със смели визии – поне така изглежда на ниво големи модни къщи. Също, много от тях преживяха рокади в креативните си екипи. Chanel, Dior, Gucci, Balenciaga, Valentino, Margiela – всички смениха дизайнери в рамките на годината. Вместо да пускат нови естетики, къщите правят крачка назад и чакат посоката, която ще зададат новите творчески директори.
И все пак – може би новата вълна идва
Погледите вече се насочват към есента, когато ще видим първите цялостни колекции на новоназначените дизайнери в най-големите модни къщи. Това може да се окаже момент на прелом – сезон, в който модната индустрия ще се опита да рестартира стилистичния разговор.
Очакваме маркетинговите екипи да не спят. Защото именно те ще трябва да преведат новите идеи до широката публика и да дадат на трендсетърите храна за въображение. Ако искаме нови икони – първо трябва да има какво да ги вдъхнови.
Модата е в момент на тишина. Не защото е загубена, а защото е между две епохи. Вече не сме там, където един кадър на Бела Хадид променяше цял сезон. И още не сме там, където някой нов ще направи същото. Но тъкмо в това отсъствие има възможност.
Текст: Тереза Восканян
Снимки: Getty/Instagram