Имаше време, когато модата искаше да изглеждаме така, сякаш сме опънали палатков лагер пред огледалото в стремежа си да изглеждаме безупречно. Безупречна коса, безупречен грим, безупречен аутфит. Много често с помощ от приятелки, защото “make up dates” си бяха съвсем реален феномен, за да сме сигурни, че всичко е изпипано до последния детайл и нито един топ няма да бъде дублиран.
И тъкмо когато модата развиваше 150 км/ч към новия тренд, оставяйки “barbiecore” на първата бензиностанция, изведнъж реши да направи обратен завой.
Най-интересните естетики в интернет все по-често изглеждат така, сякаш човекът зад тях е станал преди пет минути, изпил е едно кафе набързо и е излязъл през вратата. Небрежен кок. Леко размазан грим. Широки ризи. Големи очила. Винтидж дънки. Дрехи, които не крещят за внимание.
Вижте тази публикация в Instagram.
Ефектът Осака: Wimbledon като моден подуим
Paris Haute Couture: дебюти, изкуство и вдъхновение
Дрехите, които ни разкриват
Разбира се, това е илюзия. Зад „небрежния“ външен вид често стои същото внимание към детайла, което стоеше и зад перфектния Instagram от преди няколко години. Разликата е, че днес не искаме да изглеждаме перфектни. Искаме да изглеждаме истински.
След десетилетие на филтри, селектирани кадри и безкрайно сравнение с чужди животи, умората от съвършенството започна да си личи. Поколението, което беше възпитано да документира всяка красива чаша кафе и всяко ново палто, постепенно започна да копнее за нещо по-човешко.
Затова и все повече хора се влюбват в естетики като „messy girl“, „office siren“, „frazzled English woman“ или различните версии на така наречения controlled chaos. Те не продават идеята за съвършен живот. Продават усещането, че животът се случва в момента.
Парадоксът е, че умората се превърна в естетика. Да изглеждаш така, сякаш си заета, мислеща, малко разпиляна и напълно човешка, започна да носи повече културен капитал от това да изглеждаш недостижимо съвършена. Луксът вече не е непременно лъскав. Често е тих. Скрит в добре ушито палто, удобни мокасини или любим пуловер, който изглежда така, сякаш е преживял няколко живота във „втората ръка“ и се е върнал по-силен от всякога.
Вижте тази публикация в Instagram.
Всъщност изобщо не сме спрели да се интересуваме от външния си вид, но започнахме да се уморяваме от цялата презентация. Както се казва „I am not an early bird or a night owl. I’m a permanently exhausted pigeon”.
След години, прекарани в опити да изглеждаме като най-добрата версия на себе си, модата сякаш ни махна пренебрежително с ръка à la Миранда Прийстли, давайки ни разрешение да изглеждаме просто като себе си.
И ако трябва да сме честни, това вероятно е най-освежаващата тенденция от много време насам.
Текст: Елица Христова
Снимки: Instagram
