„Напълно разбит съм…“ – с тези думи Ален Делон реагира на кончината на близкия си приятел Жан-Пол Белмондо. Емблематичният френски актьор ни напусна вчера, на 88-годишна възраст.
View this post on Instagram
„Борсалино“ ,1970
„Не се страхувам от старостта. Предпочитам да си остана оптимист“
Жан-Пол Белмондо е роден през 1933 г., син е на скулптор и художничка, но избира актьорската кариера. Едва на 27 години, той става синоним на новата вълна актьори на 60-те. Снима се в над 80 филма, и изпълнява много театрални роли. До средата на 80-те образите на героите на Белмондо са главно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с опасни каскади, които за разлика от много свои колеги почти винаги изпълнява сам. През 1989г. получава награда „Сезар“ за ролята си във филма „Галеник на съдбата“.
Жан Пол Белмондо и Урсула Андерс, 1965
На 8 август 2001 г. по време на почивка в Корсика, Белмондо получава масиран кръвоизлив в мозъка, вследствие на което се парализира дясната половина от тялото му и той губи говора си. Все пак Белмондо проявява силна воля, възстановява се от инсулта и шест години по-късно се завръща с филма си „Мъж и куче“. До вчера, когато реши окончателно да напусне този свят.
Обаятелният му чар и френският му финес обаче остават, и ниe ви ги припомняме в няколко винтидж кадъра и негови мисли, останали през годините.
Сбогом, господин „Професионалист“!
На снимките на „The Night Caller’, 1975
„Живея в настоящия момент. И това е красиво.“
„Трябва да вървиш по своят път. Не мисли за никого. Прави това, което искаш. Всеки играе посвоему.“
„Да се страхуваш е най-лошият от всички грехове.“
View this post on Instagram
View this post on Instagram
„Винаги съм искал да играя. Никога не съм искал да бъда джентълмен, който решава нещо си.“
„За мен причините на сърцето са по-важни от аргументите на разума.“
Със София Лорен в „Жената“, 1960
В Рим, 1960
С Клаудия Кардинале, 1960
View this post on Instagram
View this post on Instagram
Текст: Fashion Inside
Снимки: Getty/Instagram