Градина като градина, ще си кажете. Нищо подобно, ще ви отговорим. Японските градини са частица магия от съвсем различен, нереален свят. Може да ви звучи доста приповдигнато, но имаме основание да ги смятаме за проекции на друга реалност. Те са като донесени отдалеч, идеалистични и смайващо подредени. Именно тази тяхна изчистена хармония попива в душите ни и гали сетивата.
Адачи Музейна градина, Ясуги
Както и всичко друго в японската култура, създаването на тази градина не е просто проект. В нея е вложена толкова изкусност и символика, че е трудно да бъдат обхванати с думи. Създателят й Зенко Адачи я разглежда като шестслойно платно, отразяващо пейзаж, възпят в китайски песни. Градината показва преклонение и пред камъка, като материал над всички останали. Повчето от свещените места в Япония се намират около естетсвени скали. Ивакура (духовните скали) и ивасака (скалните седалки) определят границите на свещените пространства.
Тайдзо-ин, Мьосин-джи
Смята се, че градината е проектирана в началото на 16 век от славния тогава художник Кано Мотонобу, който бил член на училището в Кано. Освен създаването на нови техники в калиграфската живопис, той е известен с пейзажите и портретите си. Градината преминава в свое собствено време докато трае цъфтежа на черешите. Краткият миг, през който дърветата цъфтят се използва и като метафора на мига, който всъщност представлява човешкият живот.
Музей на съвременното изкуство Кахитсукан Киото
На границата между екстериора и интириора, това пространство е разположено в музея за съвременно изкуство в Киото. Проектирано е през 37 години от Кашикава Йошитомо и Акенуки Ацуши. Изработено е от мъх, два камъка и дърво, което расте към светлината и по много естествен начин „пробива“ границата между първия и втория етаж на музейните пространства. Изчистена от натоварващи детайли тази толкова великолепна градина олицетворява силата на природата.
Текст: Ивайла Влахова
Снимки: Pinterest