Без много излишни думи продължаваме с увлекателния разказ на Мани за духовното богатство, което носи рисуването с къна. Насладете му се максимално, както се случи с мен.
Къната и духовния свят (символики на изображенията)
В продължение на хилядолетия украсяването на тялото с къна е било използвано в моменти на уязвимост и преход, когато човек е изпитвал притеснение от преминаване на някакви граници или му е предстояла лична трансформация – зрелост, пътуване, брак, раждане, смърт.
Отпечатъкът на къната е благоприятен символ и пазител по време на тези ритуали на прехода.
Рисуването на тялото с естествени пигменти е открито в рисунки, датиращи от 5000 години пр. н. е. в Египет. Изобразяването на слънчеви символи и различни диаграми било част от ритуалите на жреците в древността. Открити са мумии с червено боядисани коси, длани и стъпала. Считало се, че това ще ги пази от злите сили по пътя към отвъдния свят. Споменава се и за използването на къната за медицински цели.
В Мароко, употребата на естественото багрило може да се проследи до първите Бербери. Хена е играла съществена роля във всеки голям фестивал и все още е така. Трите марокански празника, в които присъствието на Хена е особено важно, са Id-al-Adha, обрязването и по време на сватбените празненства.
Хена по време на бременност е древна практика, която има за цел да повиши тонуса и успокои духа на бъдещата майка. Рисуването се прави в третия триместър. Вярва се, че къната защитава и благославя майката и детето, пази ги от всякакви зли духове, които са в близост по време на раждането.
Червеният цвят, както и използваните символи целят да предпазят от зли очи и да закрилят майката и бебето в този труден момент – появата на детето на този свят.
Специално внимание е отделено на ръцете и краката, тъй като те се считат за уязвими връзки към света.
В Индия за употребата на куркума (Thumeric) и къна (Henna) се споменава и в ранните древно- индийски Веди. Haldi (оцветяване с паста от куркума) и Mehndi (рисуване с къна) са ведически обичаи, предназначени да бъдат символ на пробуждането на вътрешната светлина. Оттам поизлизат и традиционните индийски модели за изобразяване на слънцето върху дланите и стъпалата.
В Индия рисуването с къна съпровожда повечето големи празници и фестивали до наши дни. По време на предбрачния ритуал булката се изрисува с мотиви, които да я дарят с много любов, плодородие и семейно щастие.
Бременните жени след осмия месец участват в церемония наречена Athawansa – тялото се обтрива с ароматни масла, къпе се в парфюмирана вода и ръцете и краката се изрисуват до китките и глезените по начин, подобен на сватбения ритуал. Майката, облечена в нови дрехи, накичена с украшения, сяда на специална церемониална дървена седалка (cauki). Жените (от семейството и приятелки) пълнят скута ѝ със сладкиши, плодове и кокосови орехи. Този ритуал е бог Bharna или пълнене на скута.
След раждането ноктите на краката и ръцете отново се оцветяват с къна по време на церемония известна като Jalva Pujani, за прочистване и освобождаване от стреса.
Дизайнът на рисунките е различен според страната или региона, в рамките на културните граници и традиции.
Северно-африкански стил
В рисунките си берберите, които населяват планинските и пустинни райони на Северна Африка, включват ясно очертани геометрични форми със много точки и вълнообразни линии. Декорациите са отражение на това как артиста вижда тяхната околна среда, съчетана с религиозните вярвания. Формите лесно се виждат от разстояние.
Северно – африканският артист се нарича Negassah.
Индийски стил
Mahndi в Индия и Пакистан включва изображения на птиците и тропическите растения, характерни за регионите им. Богато украсените рисунки могат да се състоят от деликатни пейсли, дантелоподобни плетеници, лотуси, пауни, мангови листа и лица.
Арабски стил
Хората на Арабския полуостров предпочитат декорации, които включват лозя, спираловидни елементи и цветя. Както в северно-африканската традиция, така и последователите от ислямския регион обикновено не рисуват образи на животни и хора.
Къната е възхвалена в следната Арабска поговорка:
“Hinna, lil Far’ah wil Sa’adah wil Ha’lawah wil Jamal, ha’tah tah’futh’nah.”
(”Ние използваме къната, за да празнуваме, да бъдем щастливи, да бъдем красиви, за да ни предпази.“)
И за финал остана един от най-важните въпроси, от който като резултат се получава всичко останало – фините и неповторими рисунки, които Мани твори върху хората.
Какво е за теб рисуването и как се чувстваш, когато го правиш?
В днешно време дизайните не отговарят изцяло на местните декорации, традиции и вярвания, но съдържат смесица от импресии, които свързват миналото и настоящето.
Рисунките са вдъхновени от въображението и креативността на дизайнера.
Всичко, от което се нуждаете, е стабилна ръка, търпение и изобретателен дух.
За мен рисуването с къна е като медитация – голямо вълшебство и абсолютно удоволствие. Според гледната точка може да е и работа, но аз предпочитам да го приемам като начин да попътувам, да срещна прекрасни хора и, не на последно място, да си почина от ежедневието си и да се заредя със … себе си!
Рисувам от много години и идеята да използвам човешкото тяло като платно беше вдъхновяваща за мен.
Започнах да рисувам Мандали на хартия по време на първата ми бременност и тогава срещнах и изобразени такива с къна. Почуствах ги много близки. Разпознах се в тях.
Светът на символите винаги ме е изпълвал с възхищение, защото от много мъничка чувствам, че живота не е само това, което изглежда.
Възхищават ме неща, които повечето хора не забелязват.
Често пък аз не разбирам нещата, които будят възхита у тях…
Невидимата част на този свят, животът извън физическите параметри (вярвам всеки е усещал дори и за кратко това, когато е сам в природата, в моментите между вдишванията или пред огъня с приятели) – това са нещата, които ме интересуват, които ми дават сили и вдъхновение.
„Силата на преходните неща“ беше темата на първата ми изложба от Мандали. Включих в нея и рисунките на голямата си дъщеря. Тя беше само на година и девет месеца, но имаше поглед за света около себе си и го изразяваше с бои.
Вниквайки в процеса на създаване на Нетрайно изкуство, усетих в себе си радостта от временното… И някак неусетно се стигна до заниманията ми с Къна. Решавайки да правя това, усетих в себе си спокойствие, търпение и удоволствие от факта, че хората, на които го предлагам ме разбират и участват наравно с мен в сътворяването на тази Магия.
Често ме питат какво означават символите, които използвам в работата си. Всъщност, както казах по-горе, аз не подчинявам работата си на философията, родила това изкуство. По-скоро се опитвам да създам радост в клиентите си, предавайки моите усещания от досега с Къната. Най-щастлива съм, когато човекът срещу мен започва да си мечтае какво да получи и така заедно правим магията реална.
Послевкусът от споделеното удоволствие ме зарежда за дълго време и ме мотивира за нови идеи. Много ме радва работата с деца. Те не страдат от условности, решават бързо и искрено се радват на крайния резултат. А ако им дадеш да рисуват, започват веднага, без колебания и страх, наслаждавайки се на новото усещане. Прекрасно е!
Благодарна съм, че мога да се занимавам и работя това, което обичам!
Разговор: Ивайла Влахова
Снимки: Николай Апов
Вижте още:
Маноела Игнатова за загадъчния свят на рисуването с къна – първа част
