Всяка среща с Елена Филипчева е вдъхновяваща. Визуален артист, фотожурналист, работил дълги години в БНТ, автор на над 2000 фотопубликации и един от създателите на културната и естетска инициатива Bon Marché. Представете си само какво удоволствие е да гостуваме в дома на естет и аристократ по дух като нея в навечерието на един от най-красивите празници – Коледа! Цяла приказка е оживяла между стените на светлия семеен апартамент в сърцето на София: нестандартна коледна елха, направена от стар шивашки манекен, миниатюрни елхички с саксии, люлеещо конче антика, което ни посреща още с влизането в дома… На масата с много обич и артистичен финес са поднесени знаменитият владишки хляб на Елена и ароматът на прясно сварено кафе. Всяко ъгълче, всеки детайл издават, че коледният дух вече се е настанил в този дом.
„Коледата е вярата в чудесата, в мечтите и надеждите… това е семейството”, споделя с усмивка Елена. „А най-хубавите празници са семейните. Аз съм от хората, които много обичат и сами си правят празник, дори когато няма повод. Коледа – това са ароматите, които се разнасят един месец преди празника. По традиция през ноември цялата ни къща вече е украсена, за да можем у дома да живеем с празника. Така най-хубаво може да се изживее празничния характер, а не когато в последния момент правиш всичко набързо. Владишкият хляб, който правя от много, много години, приготвям преди Коледа, за да може къщата да ухае още по-приятно. По някакъв начин свързвам Коледа с децата. Вече имаме внуци и покрай тях отново се появи тази радост как малкото дете ще открие Коледата. За мен е важно малкото да вярва в това, че дядо Коледа съществува (както аз съм вярвала), да вярва в приказките…”
Домът ти изглежда вдъхновяващо! Следвала ли си определени тенденции за коледната декорация?
Както има тенденции в модата, така има тенденции и в декорирането на къщата. Особено на Коледа. При мен всяка е различна. Следя тези тенденции – какво следва и какво е модерно.
Какви са тенденциите тази година?
Нещата започнаха да се събуждат в цвят, ако може така да се каже. Защото по времето на Световната криза всичко в декорацията стана много семпло: предимно в цвета на естествено дърво, в бяло… Това продължи доста дълго време. Червеното изчезна от декорацията. Само сребро, бяло, дърво… Преди две години златото отново започна леко да се прокрадва. Сега виждам, че и червеното плахо навлиза. Но още не е в силата си. Моите прогнози са, че през следващите години в коледните декорации ще има много червено. Засега обаче сме с неутралните и децентни цветове. Както виждате, и при мен е така. Харесвам и много използвам в декорацията на дома естествените мини елхички, които след празника могат да се засадят. За децата украсяваме традиционно голяма естествена елха, за която винаги слагам едни и същи играчки, които са уникални – ръчно изработени стъклени топки, във всяко от които има различна фигурка. Тази елха винаги присъства по един и същи начин!
В декорацията за дома обичам да комбинирам естествени и изкуствени елементи – изкуствени са например малките ябълки, клоните… Включвам и много природни елементи: шишарки, клонки с шипки… И още нещо, което е много деликатно: препарираните животни. От десетина година имам афинитет към тях. Във всички замъци и дворци присъстват препарирани животни и това вдъхновение най-вероятно ми е останало от там.
Дразнят ме картините, окачени на стената, затова махнах много от тях и започнах да ги колажирам. Това е тренд, който в последно време много се използва. Призовавам хората да не окачват картините си на стената, а да измислят друг начин за излагането им…”
Масите ти са известни с начина, по който ги декорираш…
О, да! За декорация съм използвала какво ли не! Не в класическият вариант, по който хората са свикнали. Изпитвам афинитет към животните и затова винаги имам някакви животни на масата. Имам страшно много свещници с животни – кон, мечки, които използвам и които ще са някакъв център за Коледа.
Декорацията обаче по никакъв начин не измества храната. Абсурдно е да имаш една красива маса и да ядеш фаст фуд или сандвичи. Винаги е свързано с хубавата храна. А докато подреждаш трапезата си, ти разказваш някаква история. Масата е центърът на празника, а сърцето му винаги са хората, насядали около нея.
На масата на Бъдни вечер се събираме всички – синът ми, снаха ми, дъщеря ми и съпругът й, децата им. Събираме се около 12-20 човека на тази маса, която става и по-голяма. Весело е и хубаво! Винаги се казва молитвата от най-възрастният на масата, след която се разчупва питката. Абсолютно традиционните неща присъстват на масата – седемте ястия, които са напълно безмесни. Спазваме всичко до последно, подреждаме подаръците под елхата, а децата пеят и изпълняват стихотворения.
Какво е мястото на цветята на коледната маса?
При мен цветята са нещо, с което много се съобразявам, защото къщата ми е шарена. В нея както виждате, има много елементи. Обикновено използвам за декорация зелени растения – обикновено листа. Много използвам за декорация нестандартни листа. Или специални клони. За Коледа взимам клончета бор или елша. Много използвам различни видове опаковъчни хартии вместо покривки. На тях може да се пише или рисува. Към тях слагам скъпи салфетки с монограми и сребърни прибори. Микса между антики и евтини, достъпни като цена предмети са много ефектни – но това е и умение за правилно съчетаване. За мен е вид любов към дома. А аз много обичам моя. Обичам да се прибирам и да правя красиво около себе си. Обичам, когато на мъжа ми и децата им е приятно да си бъдат у дома. Всичко трябва да е направено красиво. Освен това трудно се разделям с любимите си вещи и винаги намирам начин да ги използвам дори след като се счупят.
Прозорец за душата: витрината на ALL-U-RE
Есен в интериора у дома – 4 топ тенденции
Уаби-саби – красота в несъвършенството
Откъде идва вдъхновението за украсата на коледната трапеза всяка година?
Това е може би е свързано с насъбрани през цялата година впечатления. Пътувания, посещения в галерии и музеи, музика, мода… много неща, които събирам в главата си цяла година и в един момент избухват. Отсега не знам как точно ще изглежда масата ми на Бъдни вечер. Когато застана, започвам да мисля и идеята идва в момента.
Правила съм коледна украса на маса с Lego, с прежди (в цилиндри бях сложила различни кълба с прежда), с кори от дърво, с елементи от кахлена камина, която преди години открих изхвърлена в Австрия (всяка част от нея беше като скулптура)…
Къде е границата между стила и кича в коледната декорация?
Трудно бих казала за нещо, че е кич. Човек трябва да има свободата да създава. Хората често наричат кич нещо, което не приемат. В много случаи е така. За мен кич е поп-фолк културата. Но за подредена маса трудно мога да дам такова определение. Важно е човекът да се наслаждава на това, което прави. Ние можем да покажем различни неща като идеи, но не и да налагаме. Колкото повече се показва красота и различност, толкова по-добре.
Текст: Велиана Симеонова
Снимки: Елена Филипчева, Press
