Според наблюдатели нарастващото разпространение на изкуствения интелект в областта на създаването на изображения променя — по-малко или повече косвено и в различна степен — начина, по който много хора се отнасят към определени визуални решения, особено тези, които се виждат онлайн. Теорията по същество твърди, че графиките, които са прекалено чисти, прецизни и подредени, се свързват все по-често — почти автоматично — със съдържание, създадено чрез изкуствен интелект.
Следователно не би било изненадващо, ако в областта на визуалния дизайн стилове и подходи, които умишлено си играят с несъвършенството, се връщат на мода. Например така наречената “chicken scratch” типография – използвана все по-често в много успешни визуални проекти – върви точно в тази посока: буквите са неравни и изглеждат така, сякаш са набързо надраскани, и може би именно това видимо чувство за автентичност ги прави толкова ценени. Продукт с визуална идентичност, която е твърде строга, в някои случаи вече рискува да изглежда прекалено „изкуствен“, докато умишлено по-грубият външен вид би направил всичко по-правдоподобно и „човешко“, особено в очите на по-неопитна публика. Всичко това най-вероятно ще започне „да се превежда“ и в модата.
Вижте тази публикация в Instagram.
Коледната звезда – цветето на Святата нощ
Защо обичаме тъпите коледни филми?
Време е за парти: Fashion Inside x Tequila Residence
С AI истинското съдържание може да изглежда фалшиво вместо обратното
Нарастващата достъпност на инструменти за автоматично генериране на изображения и видеа направи голяма част от визуалното съдържание, което се намира онлайн — и извън него — потенциално подозрително. Наскоро, например, се появиха нови опасения относно специфична употреба на AI софтуер, който вече не се използва само за създаване на дийпфейкове, но и за ретуширане на материал, който сам по себе си е автентичен, като така се кара да изглежда фалшив.
В този случай дебатът възникна около някои промоционални видеа, споделяни от актьора и рапър Уил Смит, които изглежда бяха предназначени да накарат зрителите да повярват, че много голяма тълпа е присъствала на концертите му. Публиката действително е била там, но някои клипове бяха частично дигитално редактирани с целенасочени корекции (като премахване на размазване или увеличаване на остротата), което в крайна сметка произвеждаше ефекти, типични за видеа, генерирани от AI — включително прекалено подчертани контури и сенки. Изправена пред подобни ситуации, съществува риск публиката да повярва, че цялото съдържание е изкуствено създадено, с всички произтичащи последствия.
Вижте тази публикация в Instagram.
Възходът на анти-дизайна
В подобни сценарии много дизайнери често избират да се концентрират върху умишлено „разхвърляни“ и ръчно направени визуални решения. Това е случаят с т.нар. “anti-design”, който използва безпорядък, объркване и непоследователност, за да произведе силен естетически ефект. Наслагващи се елементи, неравномерни интервали и на пръв поглед несъгласувани палитри са част от типичните подходи на това движение: резултатът са идентичности, които са всичко друго, но не и линейни и „оптимизирани“, но въпреки това визуално въздействащи.
Вижте тази публикация в Instagram.
Изправени пред нарастващото присъствие на „синтетични“ изображения, несъвършенството така се превръща в начин за комуникация на оригиналност — поне в определени области като брандинг или, по-широко, визуален дизайн. Тази промяна в перспективата засяга и облеклото, и визуалните стилове, свързани с модата: определени въображаеми образи, типични за 2000-те години — например — може би са се върнали към култов статус, именно защото тяхната умишлено хаотична и понякога игрива естетика се е смятала, в крайна сметка, за автентична.
Вижте тази публикация в Instagram.
Текст: Fashion Inside
Снимки: Instagram
