Дяволът носи Прада 2 е в кината от днес. 20 години след появата на оригиналния филм, накарал света да види модната индустрия като много повече от красиви манекенки и безбожно скъпи дрехи, отново се завръщаме в комедийно-драматичния свят на Миранда Пристли (Мерил Стрийп), Анди Сакс (Ан Хатауей), Найджъл Киплинг (Стенли Тучи) и Емили Чарлтън (Емили Блънт).
Runway вече не е само бляскаво списание, а платформа, която се простира измежду социални мрежи и събития, бореща се да оцелее в кардинално променения медиен пейзаж. Разбира се, списанието все още съществува, но както и героят на Стенли Тучи споменава във филма – почти никой не го купува.
Нищо не е такова, каквото го помним от първия филм – нито в продължението, нито в реалността.
Дяволът носи Прада 2 е центриран повече около лайтмотива за оцеляването на Runway, отколкото около историята за грозното пате (четете: Анди Сакс), което се опитва да оцелее в безмилостния свят на модните авторитети и да се превърне в бляскав лебед. Mодните авторитети (четете: Миранда Пристли и Runway) вече не притежават влиянието, с което са се ползвали две десетилетия по-рано, и картите се обръщат.
Анди е успешен журналист и обикаля света, за да разказва социалнозначими истории. На мястото на легендарния cerulean пуловер вече стои сако Margiela, но наивната жизнерадостност и непохватност (понякога ненужно преекспонирани от играта на Хатауей) все още са в основата на образа ѝ.
Докато получава награда за отличителния си журналистически принос, разбира, че остава без работа, защото изданието, за което работи, съкращава бюджета си. В афекта си изнася реч за значимостта на качествената журналистика, която я поставя в центъра на медийното внимание като борец за правда.
В това време, Миранда и Найджъл – чиито персонажи изглеждат чувствително по-спокойни и улегнали – са изправени пред огромен скандал, свързан с промотиране на неетична fast fashion марка, който заплашва Runway с масово оттегляне на рекламодатели. А няма ли рекламодатели, няма и медия.
Таймингът – като на филм – се оказва чуден, защото на помощ се притичва не кого да е, а самата Анди, повикана от издателя и собственик на въображаемата медийна група, за да изчисти репутацията на изданието в ролята си на Features Editor.
Емили, някога първа асистентка на Миранда, вече е от другата страна на барикадата. На ръководна позиция в Dior, хапливата британка е все толкова проницателна, находчива и заредена със сухи шеги изпод архивния си Dior by John Galliano ръкав. Трябва да призная, че нейната сюжетна линия бе най-интригуващото – поне за мен – решение в целия филм, но за да не издавам прекалено много, само ще загатна: лоялността рядко е праволинейна.
Появяват се и някои нови персонажи, но те по-скоро нюансират, отколкото да изменят общата картина. Миранда, Анди, Найджъл и Емили остават в ядрото на действието. Новата първа асистентка на Миранда – Амари (Симон Ашли), новият съпруг на Миранда, новото гадже на Анди, новото гадже на Емили, новият втори асистент… Не успях да запомня имената им. И все пак, благодарение на тях виждаме Миранда и Анди малко по-уязвими, а Емили все така противоречива.
С малки, но красноречиви детайли сценаристите изграждат необходимия чиклит чар, който да те разсее от иначе гранично корпоративната тематика. Гонейки същата цел, на екрана се появяват и множество известни личности, небрежно разпръснати за цвят и престиж: Лейди Гага, Марк Джейкъбс, Донатела Верасче, Ашли Греъм, Уини Харлоу, Лоу Роуч…
Вижте тази публикация в Instagram.
Хороскоп за седмицата 27.04.2026 – 03.05.2026
Джонатан Андерсън превзе и Coachella
Предстои ли модна „Еуфория“?
Филмът продължава 119 минути. Режисурата е на Дейвид Франкел, а сценарият на Алайн Брош Маккена – адаптация по романа на Лорън Уайзбъргър Отмъщението носи Прада: дяволът се завръща, костюмограф е Моли Роджърс (дългогодишен колаборатор на Патриша Фийлд, която подготвя костюмите за оригиналния филм), позната още от работата си за Просто ей така…
Идентичността на основния творчески екип се пренася през годините – адаптирана, развита и последователна. Темпото е приятно, заснемането и монтажът са динамични, а диалогът – умен (дори и да не мога веднага да отбележа бисери, равностойни на: Florals for spring? Groundbreaking./ Gird your loins!/ That’s all./ Everybody wants this./ Hideous skirt convention. – всички от първата част).
Костюмите, фундаментални за целостта и аурата на продукцията, постепенно градират заедно със сюжета. В началото бях леко смутен от монохромността на визиите, но с течение на времето (и едно Dries Van Noten яке с пискюли по-късно) нещата се (де)стабилизираха към по-добро.
Дяволът носи Прада 2 не разочарова, стига да имаш реалистични очаквания.
Трябва да е ясно, че в продължението не можем да говорим за същинска хумористична критика към модната индустрия – това, което прави оригиналния филм толкова привлекателен.
Първо, защото модната индустрия осъзна влиянието, което филмът оказва върху културата, и капитализира потенциала му в своя полза. При подготовката на оригинала дизайнери отказват да предоставят дрехи за продукцията, защото се страхуват какви последствия може да има това върху отношенията им с Vogue и Анна Уинтър, чието алтер его се осмива. Сега, продължението прилича на дизайнерски каталог, а самата Анна Уинтър застана до алтер егото си на корица.
Вижте тази публикация в Instagram.
И второ, защото демократизацията на индустрията лишава зрителя от своеобразния момент на разобличаване, който първият филм е създал някога. Модата вече е устойчив елемент от популярната култура, а с това и обект на паноптикум от аудиторията. Хората, които ще отидат до киносалона, за да гледат Дяволът носи Прада 2 са същите, които ежедневно потребяват модно съдържание и поради тази причина познават механизмите за неговото създаване, проблемите му, героите му.
Онези, които ще си купят билет, очаквайки Аха! момента отпреди 20 години, най-вероятно ще бъдат разочаровани.
От друга страна, ако ще гледате, за да може отново да се срещнете с Миранда, Анди, Емили и Найджъл; за да се насладите на няколко музикални fashion монтажа; за да търсите easter eggs за модни ентусиасти и за да се посмеете на няколко повърхностни коментара за модните реалности – най-вероятно ще имате два страхотни часа.
Аз бях от втория тип и не се оплаквам.
Текст: Наско Фотев
Снимки и видео: Forum Film Bulgaria/ Instagram/ YouTube
