Здравейте,
Не ме познавате и аз все още не познавам вас, но добре дошли в Just Try It, с мен Анджи. Място за истински истории, честни мисли и неподправени изживявания. Защото ако има нещо, което ни научи предишната година, то е: няма по-важно нещо от истинските хора и истински взаимоотношения. Ще се опитам тук да намирате източник на вдъхновение, чрез интересни и „счупили“ типичното хора, нови места и хоризонти – за да не спираме да откриваме и преоткриваме, нови изживявания и начини, по които да намираме и обичаме себе си.
Аз съм Анджи, а днес ще се потопим в:
Аромат на лимон и уют с Beyond the Yummy – Гери Баева.
Много трудно реших как да започна тази история. Защото е първа, а и защото имам толкова много впечатления и неща, които искам да кажа. За да се концентрирам, пускам „cooking pasta & drinking wine“ плейлиста на Spotify (ето линк: http://bit.ly/beyondtheyummy), който слушахме в дома на Гери докато си говорихме, препоръчвам и да четете на него и START.
To the point:
За Гери Баева могат да се кажат много неща. И съм сигурна, че всички до едно ще са положителни. Няма човек, който да се е докоснал до тази магия – човек и да не се е повлиял от топлината и уюта, който носи.
Успешен предприемач, всеотдайна майка и истински кулинарен ентусиаст, затова и избрах точно тя да даде старта на Just Ty It тук, във Fashion Inside. За да ни върви ей така… позитивно, с вкус към детайла и усещане за цялост.
Познавам Гери от няколко години. Първоначално служебно, покрай бизнеса й подаряващ едно от доста ценните днес неща – „време за теб“ (a.k.a. Coco Dry Bar, Coco Nail House, The Barber Shop), след това и като последовател на едно от най-вкусните и мили местенца из Instagram по нашите ширини – Beyond the Yummy. Винаги съм се възхищавала на спокойствието и някак приказната й магия.
И понеже съм обещала, че тук ще разказвам именно за хората, местата и нещата, които живеят по един различен начин, и бягайки от комфортните си зони откриват нови смисли и хоризонти, Гери беше първият човек на който писах с идея да направим нещо заедно.
За деня си с Гери обличам НАЙ-голямата си пола. Много Кари Брадшоу и някак точно като за готвене на торти! И не съм сбъркала:
Озовавам се в синхрон със самата нея и от вратата чувам:
„Днес няма да готвя аз, ти ще готвиш и ще аранжираш и снимаш!“
Не ме разбирайте грешно, аз готвя и обичам да правя всичко по-горе, НО истински не-очаквайки горната реплика се озовавам директно в емоцията MASTERCHEF и това как самата тя се е чувствала, участвайки в предаването. Но все пак, правя това именно за да ви показвам как се престрашавам да излизам от комфортните си зони така че усмихнато отговарям: „Окей, както кажеш“.
„Приготвила съм ти две рецепти – имам една нова форма за кекс, спираловидна и за нея ще направим безглутенов лимонов кекс с айсинг и бели цветенца… красота! И имам една идея за торта с рози в блата и розово сладко в крема“. Ангела тук изпада все повече в „Да, chef” state of mind-a, но всичко е толкова уютно и мило, че само кимам и друго освен: „Ок, от къде започваме”, не мога да кажа.
Звучи La Vie on Rose в изпълнение на Madeleine Peyroux, говорим си за миксера на баба, бъркаме бадемови блатове и опитваме сладко от рози с малини и розова вода за готвене и се чудим колко точно от това божество е „твърде много“, има ли изобщо такава величина в живота като цяло и си говорим за това, кога нещо е СТИГА и си казваш: „ей сега в този момент ви тегля една майна и започвам да правя това, което ми доставя удоволствие“.
Между другото, розовите продукти са наистина ТОП, български, изкусителни и произведени от две момичета, които също са история, с която съм почти сигурна, че рано или късно ще ви срещна. Но това за друг път.
Музиката минава на Etta James – At last и питам: “Добре, как се роди Beyond the Yummy?”
“Beyond the Yummy се появи в момент, в който след работа в и с рекламни агенции, малко по-късно със салони за красота и най-накрая след управлението на верига салони, подаряващи „време за теб“ се озовах в ситуация, в която вече нямах от какво да се изненадам. Или пък дори разочаровам. Във всеки един момент знаех какво точно и кога да очаквам от всеки. Имах нужда от себе си и времето за мен, нещата и хората, които обичам. И съм сигурна, че хората дошли до моето място, намират нещо ценно. Затова се старая и искам да работя с партньори, които допринасят да развиваме Beyond the Yummy като място, на което откриваш интересни, вкусни и полезни неща за теб и ежедневието си, но и където намираш приятели“.
Тук идваме и до темата и причината да започна тази „колонка“, както обичам да я наричам. Тя е посветена именно на това да намираш начини да провокираш себе си, да се изваждаш сам от ежедневно установените си навици и да преоткриваш малките неща и красоти. Първо в главата си, в последствие и наистина да преобръщаш света около себе в едно по-приятно и леко място за живеене. Защото всичко е в главите ни. Дори когато не ни е много до розови облаци и пухкави мечти.
„Аз много се чудех дали да не отложим, след като видях че Тома е паднал“ (два дни по-рано синът на Гери беше паднал с колело и си беше у дома, с гипсирана ръка).
„Но защо да отлагаме, той вече е една идея по-добре. Учи си в стаята. Милите, видяха им сметката с тази учебна година. Някак твърде много е. Но това, че нещо извънредно се е случило не значи, че трябва да спрем всичко останало, така ще се и запознаете.“
Това мигновено ми припомня нещо, което една позната ми беше казала: трябва да се фокусираме ясно и конкретно върху нещата, които искаме. И ако получаваме обратни на тях, да сме сигурни, че негативните обстоятелства са доказателство за това, че Вселената работи в наша полза и ни проверява до къде сме стигнали и дали случайно изпускаме или се отказваме от целта.
Около 30 минути по-късно, с три блата във фурната, забъркано второ тесто с лимонови корички и емоции за това, как то ще излезе от фурната и на коя страна трябва да се завърти формата за да не се наруши красотата му… усещам как съвсем съм забравила за всичко останало. За това, че трябва да организирам едни хора да отидат на кастинг. Затварям телефона на куриери и на хора, с които подчертано не искам или не ми е спешно да говоря. Безвремие. Толкова е момичешко, магическо и леко, че някак все едно си е точната активност, по точното време, на точното място. Хубаво е.
Тома пристига, в почивка за обяд са от онлайн часовете и спираме всичко за да може Гери да приготви нещо на мъника за хапване. А той е толкова прекрасен! От онези деца, които ти връщат вярата, че не всичко след години ще е пошло, студено, консуматорско и без емоция. Докато правят равиоли за обяд аз се възползвам и се връщам се за миг в личния си битовизъм, няколко обаждания, един-два мейла. Дигитален номад, какво да се прави.
„И остави за малко устройствата, почини си“ ме връща обратно към това СЕГА и как изпуснах да му се наслаждавам. Балансирайки в една ръка с чиния, друга с гипс и „Добре“ изпращаме това сладко човече и се връщаме към готвенето.
Обградени сме от аромат на лимон и уют. Звучи Dream a little dream of me, а около нас цветя, детайли и внимание: от златната лъжичка за кафе, през мерителните чаши с дървени дръжки, до колекцията от чинии, панички и всякакви домашни аксесоари. Сещам да попитам:
„Значи може да се каже, че готвенето и всичко свързано с процеса му е твоята медитация“
„Ами защо не. Готвенето, ме откъсва от всичко. Но понеже винаги мисля и за финалния резултат редовно ходя из магазините и вече почти на всякъде са свикнали да избирам и взимам по едно, две неща. Две чинии, две вилици… нямам къде да прибирам вече. Ето виж, оставила съм тук тиганите и няма да взема нов докато не трябва да изхвърля някой от тези. Любимата ми част обаче, наистина са снимките. Понякога правя нещо, защото визуално си представям кадъра, който ще излезе от него. И като се получи, това ми доставя огромно удоволствие.“
И като казваме снимки, часът някак неусетно вече е 15 и сме на set up-a за снимки.
„Аз ще ти наглася апарата пък ти ще снимаш“, казва Гери. Аз никак не съм сигурна, че това ще се случи. Имайки предвид, че фокус с професионален фотоапарат мога да хвана в един от четиресет и пет случая си мисля колко смело го заявява… Que sera sera е положението.
„Преди време влезнаха у нас и ми отмъкнаха абсолютно цялата техника. Всичко, до последното кабелче. Върнаха ме повече от година назад“.
Тук е момента, в който разказвам за Вселената, целта и нещата, които писах по-горе. И колко е хубаво в моменти когато ни се сполети нещо такова, истински разочароващо и потенциал да ни срине, да спрем преди да сме изпаднали в дупка и да си помислим как всичко това е преодолимо, случва се и да, никак не е готино, но пък е резрешимо и няма да ни спре да вървим напред. Доказателство за това е, че точно тези дни година след случая с обира, тръгва и сайта BEYOND THE YUMMY. Всичко с времето и на мястото си. Не се предавайте!
И докато Dean Martin ни пее за вечерите “a Roma”, навън се свечерява… ние с Гери приключваме със снимките и сядаме за малко преди да тръгна. Бързо селфи и пробваме!
„Да, розите са малко в повече на тортата и да не си помислиш, че ще си тръгнеш без храна“, казва тя. А аз честно да си кажа, не си и помислям да се дърпам много. Искам да се прибера и да споделя всичко от днес и у дома. Защото именно това е силата на храната и споделената емоция. Усещаш човек, неговата чувствителност и внимание дори само от една хапка. И не… никога розите не са в повече. Защото са характера в нашата торта. А няма такова нещо като характер в повече.
Докоснете се и вие до това вълшебство и наистина хвърлете едно око и опитайте рецептите на BEYOND THE YUMMY.
Празник е!
За финал:
Пускаме това днес за да ни е на късмет, но и за да успеем по различен начин да зарадваме това истинско, градско, цветно момиче с име на победоносец. Честит Имен ден, Гери! Бъди!
А на всички успели да стигнат до тук, благодаря че споделихте времето си с нас и не забравяйте, Just Try It! Не можете да знаете дали нещо е за вас, докато не се докоснете лично до него.
Излизайте по-често от битовизма, винаги е за добро!
До следващия път!
Xoxo,
Angie
Малко повече за мен:
Казвам се Ангела Ангелова и работя „модерната“ професия content creator или … създавам съдържание и добавям добавена стойност в комуникацията и визията на марките, за които работя.
Тук в рубриката Just try it with Angie, любезно приютена от Fashion Inside разказвам истории. Истории за хора. Истории за места. За начини на живот и за това как да живеем една идея по-нормално, истинско… тук и сега. Добре дошли! А повече за мен и това какво ми се върти постоянно в главата и как по розов начин се справям с него можете да видите тук.
Текст и снимки: Ангела Ангелова
