Очарователният и на пръв поглед вечно бляскав свят на модата е изпълнен с неочаквани обрати и подводни течения. Това е факт, който е като айсберг, от който са видни ревютата на марките и ветровитите постове на креативни директори. Днес ще се гмурнем надълбоко за да уловим причината, поради която две от най-ярките и значими имена изпитваха неприязън до самата си кончина.
Всичко започва през 1954 г., когато Карл и Ив се срещат на конкурса за млади дизайнери на Международния секретариат за вълна. Днес тази традиция е позната като наградата Woolmark.
View this post on Instagram
Победителите през 54-та са младите и непознати Карл Лагерфелд, с награда за най-добър дизайн на палто, и Ив Сен Лоран, с приз в категорията за вечерни рокли. Тези две имена, които едва ли са се познавали, едва ли са предполагали, че ще бъдат едни от най-важните творци дефинирали визията на поколение, което определя модата на следващите няколко десетилетия.
Карл Лагерфелд и Ив Сен Лоран на финала на конкурса на Международния секретариат за вълна
1954 г.
Workin girls и цветовете, които „работят”
Хороскоп за седмицата 16.09.2024 – 22.09.2024
И лелките не са това, което бяха
Въпреки, че е нормално в една творческа сфера да има само неприязън и дори омраза палитрата на чувства между двамата дизайнери е далеч по-богата и се развива стремглаво през годините. Много специалисти и изследователи на модата сравняват техните взаимоотношения с тези на Моцарт и Салиери. Като се замислим, в това има логика – Карл като един истински представител на германската нация е със силна воля и е тотално отдаден на работата. На противоположния моден полюс е Ив, харизматичен, бликащ от идеи, и донякъде чудат. Дизайнерът с германски гени е домошар и малкото си свободно време прекарва в богатата си библиотека. Роденият в Оран, Алжир французин е ярък персонаж от парижката бохема – ослепителни партита с гърмяща музика, леещ се алкохол, наркотици и случаен секс. Тук трябва да се отбележи, че този живот начин на Лоран е характерен след принудителното му напускане на дизайнерския пост на Christian Dior, поради задължението да се бие в Алжир и последвалия престой в психиатрична клиника. Тежки моменти за крехкия психически младеж, описван като скромен и недотам уверен. Дали това не обяснява и неговия купонджийски живот след това? Няма как да не отдадем заслужено място в тази история на Пиер Берже. Бизнесмен и дългогодишен партньор, който измъква Лоран от депресията и със своя бизнес нюх и упоритост и юридически ходове създава модна къща Ives Saint Laurent през 1962. Едва ли историята на младежа с очила щеше да е толкова богата и влиятелна, без този прагматичен бизнес ум.
Пиер Берже и Ив Сен Лоран – октомври 1965 г.
Да се върнем към 54-та, когато като един истински Моцарт на модата младият Ив Сен Лоран е с преднина във всичко. Едва на 18 той печели голям конкурс за дизайн, а само година по-късно е нает в Christian Dior без дори да има професионално образование. Две години по-късно след изненадващата кончината на Кристиан Диор той заема неговото място. Париж и светът с трепет и доза предразсъдъци очакват да видят първата колекция на младока наследил великия Диор. След нея той става най-обсъжданият дизайнер в града на любовта. Светът на модата е в краката му, а неговите стъпки вървят към статута на легенда. През 1983 официално го получава като става първият дизайнер с ретроспективна изложба в The Metropolitan Museum of Art приживе.
Ив Сен Лоран с модели на Dior, хотел Westbury, 1958г.
За Лагерфелд, който е с 3 години по-голям, влизането му през райските порти на модата не е с летящ старт. Дълго време той е втора цигулка, заемайки позиции в къщи с не такова значима роля или е на свободна практика в това число и като илустрации. Дори създава колекция за Jean Patou под псевдонима Роланд Карл. Но методичния дизайнер е като германска машина, която с желязно поддържан курс, съпътстван от упоритост, усърдна работа и пълна отдаденост го водеше напред и нагоре. Той бе способен едновременно да рисува скици, да следи за изработката на пробни модели и да комуникира с журналисти. Тази комбинация от желязна воля и гъвкавост в края на краищата го отведе през 1983 г. до поста на креативен директор на Chanel, който заемаше до кончината си.
Карл в ателието на Chanel на ул. „Камбон“ – Париж.
През същата година която той пое този пост се проведе и ретроспекцията на Лоран в Метрополитън. Нека да не забравяме и факта, че Лагерфелд работи от 1965 г. за известната с кожите си марка Fendi, като през 1977 създава и първата за модна къща ready to wear колекция. Няма как да пропуснем и грандиозните му сценографии, особено за Chanel, които са важна част от представянето на една колекция. За разлика от Сен Лоран, който бе оставил финансовите стратегии в ръцете на Пер Берже, Карл гледаше на марките, които развива като на бизнес машини подплатени с много естетика. Това включва и продажба на множество лицензи, създава модни фотографии и фокусира вниманието си върху съвременни интерпретации на разпознаваеми кодове на подопечните му брандове, като ги прави отново привлекателни и желани.
Ив Сен Лоран1 Карл Лагелфелд и Лулу де ла Фалез
Няколко години преди тези събития между двамата дизайнери избухва сблъсък нямащ нищо общо със света на модата – естетични възгледи или творчески подходи. Не, че периодично нямаше кръстосване на шпаги, но сега летяха истински искри! Ябълката на раздора между двамата се оказва мъж!
Жак дьо Башер за Chloe, прет-а-порте пролет 1974, проби заснети от Карл Лагерфелд.
Това е Жак дьо Башер, син на губернатор на провинция във Виетнам и произлизаща от род на земевладелци майка. Детството си прекарва в тази буржоазно – католическа среда, между апартамент срещу Булонския лес и Шато Бериер близо до Нант. Осъзнавайки, че красотата и изисканите му маниери са голямо предимство ловко съблазнява един от преподавателите си – поне така се твърди. На двадесет години прекарва военната си служба във френския флот. След само девет месеца, един от които в затвора, той е отзован за провокативно и лошо поведени, след което се завръща в Париж. За кратко посещава университета Pantheon-Assas, става и стюард на Air France, но клубовете посещавани от популярни лица го привличат като нощна пеперуда… шума на парите. На 21 години той напуска авиолиниите и живее в студио платено от Лагерфелд, което е съвсем близо до дома на дизайнера. Двамата никога не са живеели заедно и са имали платонична връзка, според думите на Карл. Дизайнерът остава с него до смъртта му през 1989 г. от СПИН. Той цени високо не само красотата на Жак, но и огромната му литературна култура, аристократичният му външен вид, както и премереното безпардонно поведение. През 1973 г. засуканият парижки бонвиван се запознава с Лоран, който изпитва силни чувства към него въпреки, че все още е спътник на Пиер Берже. Нещата се заплитат, придобивайки сюжетни оттенъци на любовен сериал. Карл е дистанциран не показва чувства, но Берже взима нещата в ръце и слага край на тези кипящи от неконтролируеми взаимоотношения връзка. Младият плейбой, който няма финансови постъпления, съвсем логично се връща при Карл и продължава с бохемския живот – луди партита щедро гарнирани с алкохол, наркотици и секс както с мъже, така и с жени. През 1984 г. става ясно, че Жак е ХИВ позитивен, което е удар по егото му. В края на живота си, той се дистанцира от всички, неспособен да приеме физическия си упадък. Умира в болница през 1989 г., до последния му миг до него е Лагерфелд, който има допълнително легло поставено до неговото. Девет години по-късно кайзерът на модата пуска аромат, като го нарича Jako.
View this post on Instagram
„Не харесвам Ив такъв, защото го познавах различен. Той е един от най-забавните хора на света. Той има невероятно чувство за хумор и прави страхотни скечове. Абсурдно е да казва, че не е имал младост, защото го познавах, когато я имаше. Просто той беше обсебен от едно-единствено желание – да стане богат и известен.“ споделя Кайзер Карл в интервю за френско издание, без да уточнява, какво точно е обтегнало отношенията им. За широката публика истината се разплита едва през 2006 г. благодарение на Ашли Дрейк, която публикува книгата Beautiful Autumn: Fashion, Genius and Brilliant Excess in Paris in the 1970‘s, след като разговаря с близките до двамата дизайнери. Преди изданието феновете на модата можеха само да гадаят, защо Карл е толкова саркастичен към иначе срамежливия Ив.
Летящият старт на Лоран приключи през 2002 г., когато окончателно се оттегли от света на модата, а собствениците на марката я повериха изцяло на Албер Елбаз. Карл работеше упорито до края на живота си, като не успя да присъства на ревюто си на колекция есен-зима 2019 г.
Сценография на последната колекция създадена от Карл Лагерфелд за Chanel.
Всички знаем, че марката бе поета от дясната ръка на Кайзер Карл Вержини Виар, която наскоро бе отстранена от поста творчески директор.
Всички сякаш свикнахме вече с честите смени на креативни директори. Но, кой може да замени тези двама дизайнери? Изковали своята история в едни далеч по-романтични за модата времена. Романтични и в творческите ателиета и в личен план. Каквото и да е общественото мнението факта си е факт – светът на модата е изпълнен с любов, омраза и все още не напълно приети лични предпочитания. И нека да не забравяме, днес всичко се случва толкова бързо. Единственото спасение е да създадем своя лична романтична модна история, да, базирана на дизайнерските колекции, но далече от желязната и безмилостна ръка на бизнес конгломератите. Тези, за които всичко е финансов резултат в края на поредната Excel таблица!
Текст: Константин Стойнов
Снимки:Getty/Instagram
