Най-търсеният човек в Google.
Най-голата жена на наградите Grammy.
Най-горещият картоф в медийното пространство през последните дни.
Жената на Ye. (т.е. Кание Уест.)
Темата на деня, на седмицата, сигурно и на месеца.
Маркетинг стратегията, която някой проектомилионер, ставащ в 5 сутринта, вече преподава на абонатите си в Patreon.
Предмет на статиите на някои от водещите културни критици.
Архитект на Yeezy – модният бранд на Ye. (Каквото и да включва тази длъжностна характеристика.)
Провокация.
Скандал.
Лакмус за свободата на словото.
Жертва?
Определения. Определения. Определения…
Когато видях, че Бианка Ченсори се е появила гола на наградите Grammy, искрената ми реакция беше: ами, абсолютно никаква. Скролнах.
Нито ми е особено интересна, нито се появява за първи път по този начин. Да си гадже/ съпруга/ муза на Ye някак автоматично ме отвежда до мисълта, че ще се вееш гола по улиците (или червените килими) – както би заключила баба ми, ако следеше попкултурните сензации.
Оказа се обаче, че този революционен акт е събудил у обществеността морал, вкус, естетика, желание за справедливост, желание да определя.
View this post on Instagram
Знаете ли на какво ми прилича цялата тази Grammy-гола-Бианка-Кание ситуация? На голите мацки във вестника.
Тяхната формула за успех е следната:
Една млада, красива, пищна жена.
Един танц по тънката граница между еротиката и порното, винаги обвита от плътна естетска полемика.
Едно име, а пред него: определение – обикновено: сладката, палавата или малката… Вики от Стара Загора.
Като допълнение, може би някой интересен факт от сорта на: Вики има големи мечти и още по-големи амбиции. Мечтае да стане HR експерт.
Визуализирахте си го вече, сигурен съм.
View this post on Instagram
Разликата тук е, че поне знаем какво иска, мисли и чувства Вики от Стара Загора, а за Бианка Ченсори нищо не знаем. Тя е mute.
Както един от любимите ми критици в The New Yorker, Наоми Фрай, определи в заглавие: The Mute Spectacle of Bianca Censori. Спектакъл, който всички ние следим с нулева тревожност за синхрона на звука и картината.
View this post on Instagram
Това е нещото, което бъгва мислещите хора. Този фрагмент от историята поражда мистерията.
Бианка не е Джулия Фокс, нито Ким Кардашиян (бившите на Ye), които можеше и да изглеждат като статуетки на артистичното му въображение, но щедро даряваха медиите с бисери – извън образа, needless to say.
Тишината породи у любителите на конспиративните теории желанието да го спасяват това голо момиче. Тя е контролирана; тя е в токсични взаимоотношения, които не разбира; тя е плод на нарцистично-ексцесивния размах на един психопат. ТЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПАСЕНА! Бианка, мигни два пъти, ако си ок.
Спокойно, рицарю! Бианка е 30-годишна милионерка, притежаваща правото да бъде и да не бъде гола. Бианка е и всички определения от началото на този материал, най-вече: жертва с въпросителен.
View this post on Instagram
Тук е моментът някой разгневен почитател на Викита от Стара Загора, който по default е драснал едно Гнусна! или Поне са й големи! (по адрес на Бианка) във Facebook, да ме упрекне, че не съм емпатичен или обективен.
1) Това са си моите 5 стотинки и ще си ги размятам, както искам. #свободанасловото
2) Помисли, рицарю!
Защо точно сега, точно на това свръхкомерсиално събитие, точно след тези резултати от изборите в САЩ, насочваме целия Google към Ye и Бианка?
Защо пробутваме химерните тропи на добрия вкус, каквото и да е това, където видно играе само добрата реклама?
Защо, независимо дали сексът или кринджът продават, вниманието (и парите) отиват на едно и също място?
Защо порицаваме Бианка?
а) Защото е гола, а това не е етично, естетично, прилично, а ние сме резултат от едно (а)сексуално и (а)свободно средище на мисълта и правилното?
и/или
б) Защото е пресметнат шок, който търгува с внимание?
Наблюденията ми ме карат да си мисля, че а) е аргументът в категорично масово обращение. И това е тъжно.
Бианка Ченсори не използва гласа си и това ни предоставя възможността да озвучаваме публичния й образ, като го олицетворяваме със собствените си морални комплекси. Те са там и са много – изследването, разнищването и разрешаването им са много важни, но не и когато монетизират нечии бизнес интереси.
Но предполагам, че така работи маркетингът… И умът на простия потребител (и създател) на съдържание. В тоя ред на мисли: Кой вестник с яки Викита и Бианки може да ми препоръчате?
Текст: Наско Фотев
Снимки: Getty/Instagram