Тя е в окото на бурята от слава и внимание вече над 30 години. Спасяваща животи на плажа (макар и само фиктивно) или позираща на корица на “Playboy”, Памела Андерсън е сред най-ярките секссимволи на нашето време. Освен красиво лице и тяло, поставили начало на десетки тенденции в естетичната хирургия, Памела Андерсън притежава способността да разказва истории. Истории, които таблоидите „дъвчат” от десетилетия и такива, в които истината се губи някъде между журналистическите украси и мълвата на обществото. Днес обаче тя сама разказва историята с мемоарите си “Love, Pamela” и документалния филм, продукция на Netflix – “Pamela: A Love Story”. Нейната история, нейните думи, нейната истина.
View this post on Instagram
Родена в малкото градче Лейдисмит, Канада през 1967 г., Памела израства като спортист. Детството й не би могло да се опише като предизвикващо особена носталгия. Изнасилвана множество пъти, първият от които е на 12, тя решава да направи един от най-смелите избори в живота си и да се махне от Канада. Отива в Града на ангелите и става фитнес инструктор, за да може да връзва двата края. Потенциалът й за модел е забелязан за пръв път на футболен мач, където я прожектират на екрана. От пивоварна “Labatt” се свързват с нея и така тя става новото им рекламно лице под наслова: “The Blue Zone Girl”. Оттам нататък, кариерата ѝ се изстрелва нагоре. През октомври 1989 г. излиза първата й корица за Playboy, която поставя началото на поредица от рекордните 14 такива. Последната й е за броя януари/февруари 2015 г. – последният брой, включващ напълно голи фотосесии.
Да бъде модел далеч не е достатъчно за блондинката, затова пренасочва интереса си и към актьорското майсторство. Най-вероятно, всички ние първоначално асоциираме образа й с най-известната й роля – изкусителната спасителка на плажа Си Джей Паркър. С течение на годините секссимволът се възползва от статута си, развивайки дейности в множество насоки, но тази, която се откроява най-много определено е активизмът, насочен към правата на животните и хората, както и предприемането на действия относно климатичните промени. Освен, че е сред най-страстните съмишленици на “PETA”(People for the Ethical Treatment of Animals), основава и своя собствена фондация. “The Pamela Anderson Foundation” има съвсем ясна цел:
„Фондацията подкрепя организации и личности, които са на предна линия в защитата на правата на човека, животните и околната среда. Финансирайки усилията на онези, които информират и защитават планетата и всички, които живеят на нея, фондацията е двигател на промяната и защитник на справедливостта.”
View this post on Instagram
Преди 30 години, Памела Андерсън може би наистина е притежавала “WOW фактора”. Начина, по който е изглеждала е бил нещо, което не всеки е можел да има. Днес обаче, когато кукленският външен вид е по-скоро отживелица, а в други очи – изискване, няма как да не са запитаме поне за миг: Какво прави Памела Андерсън…ами Памела Андерсън?!
Може би отговорът тук няма да е валиден само за самата нея. Вероятно в него се крие същността зад цялата деветдесетарска еуфория, която периодично обзема света и го заключва в розова ретроспекция. Простата истина относно това в какво се крие тайната за бляскавия живот на знаменитости от ранга на Памела е именно способността им да го живеят заради самите себе си. Моментът, в който сам се научиш да се чувстваш като звезда е същия, в който и светът започва да те възприема така. Памела споделя, че никога не е имала интерес към социалните мрежи. Не изпитва нуждата да показва всяко свое действие на стори, папараците се справят достатъчно добре. Дискретна е, ала не крие нищо. Зад гърба си има 5 брака, безбройно много луди нощи в имението на “Playboy” и куп откачени гаджета. Една от безспорно най-емблематичните връзки за 90-те години на миналия век е именно тази на Памела и барабаниста Томи Лий, с когото имат две деца: Брандън Томас Лий (който е и продуцент на документалния филм за нея) и Дилън Джагър Лий.
Същата връзка и ексцентричното ѝ естество водят и до един от най-повратните моменти в живота на Памела – разпространението на секс касета, заснета от двойката на медения им месец, която по никакъв начин не е предназначена за разпространение. Да, ала след като уволняват един от работниците, обновяващ имението им в Малибу, той решава да си отмъсти и разбива сейфа в къщата. Без да подозира, придобива най-голямото си оръжие – записа на двойката. Опитва се да го продаде на няколко порнографски компании, които обаче директно отказват да го закупят без авторизацията на самите участници. Явно обаче това не е проблем, защото дори в средата на 90-те или иначе казано зората на интернета, мрежата играе ролята на перфектния черен пазар за разпространение. Не след дълго, целият свят пламва, обсъждайки страстите на скандалната двойка. Дори днес, години след случилото се, историята продължава да вълнува масите. Доказателство е продукцията на Hulu – “Pam & Tommy”, разискваща случая. В интервю за списание “Variety” Памела казва, че няма намерение да гледа шоуто, и че го определя като „поредния костюм за Хелоуин”, изобразяващ двойката, без да прикрива, че го усеща като „сол в раната”.
Аз пък реших да отделя около 2 часа, за да гледам “Pamela: A Love Story” главно, за да мога поне веднъж да погледна Памела Андерсън през собствената й призма. Без излишно сексуализиране, прожектори или ретуш. Гледайки филма, имам чувството, че преживях катарзис. Това би навело хората на мисълта, че е добър, нали така? Защото аз истински го харесах. Възможността да видиш Памела Андерсън в бяло и феерично домашно облекло, на 55 години, в провинциалния си дом… Това не е изречение, което някога съм очаквал, че ще мине през клавиатурата ми. Да, признавам се за виновен, не съм полагал особени усилия да потърся дълбочината в образа на силиконовото Барби, което се омъжва и развежда през 10 секунди, а междувременно снима корици за “Playboy”. Не се замисляме за много неща, ала понякога никак не е лошо да го правим. Именно тези моменти ни показват, че освен секссимвол и любимка от прослойката на глитератите, жени като Памела Андерсън крият многопластови образи и философия за живота. Винаги да гледаш напред, да вземеш нещата в свои ръце, да се раздаваш, да обичаш да обичаш, да бъдеш себе си. Безспорни клишета, ала достигането и следването им наистина костват много.
Филмът показва Памела отвъд карикатурата, която светът е нарисувал върху нея. Любяща майка, върл защитник на животните, фокусиран професионалист (играещ на Бродуей) и най-искрен мечтател. Фриволна, кокетна, свободна – тя споделя някои от не толкова политически коректните си гледни точки. Напомня, че не всичко, което показва жената като сексуално същество е необходимо да бъде сексуализация или метод за задоволяване на мъжете. Сексът като свобода. Любовта като вечната сила, която ни движи. Децата като онова, без което не може. Животът като загадка, изпитание и приключение. Това е Памела Андерсън. Що се отнася до мен, аз не можех да спра да се усмихвам през последните минути от лентата, а това само по себе си е чудесна причина да й хвърлите едно око.
Текст: Наско Фотев
Снимки: Getty/Instagram
