Как self-help стратегиите на работа могат да бъдат и вредни

Някои self-help стратегии са не само погрешни, но и напълно вредни. Една от тях е митът за ранното ставане с цел, най-общо казано, постигане на успех. Оказва се, че минимум 20% от хората, спазващи този съвет, ще се чувстват нещастни.

Мит 1 – Ставайте рано

Много от нас работят от вкъщи, което неизменно е свързано със самодисциплина. Чели сме, че сутрин човек е по-продуктивен, затова в много наръчници за самопомощ и самоусъвършенстване пише, че е добре да ставаме рано и да отмятаме най-неотложните и сложни задачи за деня сутринта. Е, готови ли сте да ставате в 5:00 ч.? И как тази мисъл ви кара да се чувствате? Мен лично ме напряга. Всеки човек е различен и няма общовалидна рецепта. Освен това е важно да си набавяме по 8 часа пълноценен сън на денонощие, което означава, че ако искаме да станем в 5:00 ч., трябва да си легнем в 21:00 ч. – не, трябва да сме заспали тогава вече. Съгласете се, че е почти невъзможно. Основният ми съвет е „Слушайте организма си и се водете по него“. Ако работите от дома си, спокойно можете да ставате в 8:00 ч., да си приготвяте кафе и закуска, да им се насладите и да стартирате в 8:45-9:00 ч. Така ще си спестите и стреса със snooze бутона на алармата. Изградете си рутина и се придържайте към нея. Ако имате деца, разбира се, нещата ще изглеждат по различен начин, но не забравяйте да щадите себе си.

Вижте още:

Мит 2 – Не отлагайте

Знаете ли какво е прокрастинация? Първия път когато прочетох тази дума, ми прозвуча като нещо много лошо, като диагноза. Накратко, това е отлагане. Почти навсякъде пише, че прокрастинацията води до понижена ефективност и продуктивност, до неспазване на срокове, свързана е с мързел, безотговорност, демотивация, неорганизираност. Чувстваме се виновни. Отлагането всъщност може да бъде и част от стратегия, базирана на приоритизиране. Тогава прокрастинацията влиза в полето на тайм мениджмънта – управление на времето, планиране. Можем да отложим нещо за края на седмицата не защото не ни се занимава с него, а защото има други, които са по-важни и спешни, не е задължително да свършим всичко наведнъж. Не казвайте веднага, че така се оправдаваме пред самите себе си, погледнете го от друга гледна точка. Понякога е по-добре да спрем да бъдем толкова самокритични, в реалния живот нещата не са „на всяка цена“ или „за нищо на света“, не са само черно и бяло. Също така последната почти една година ни научи да сме адаптивни и гъвкави и да ценим онова, което преди сме приемали за даденост. Звучи клиширано, но никой не може да го обори, нали?

Мит 3 – Упражнявайте мултитаскинг

Мултитаскинг е синоним на висока продуктивност – това сме чели всички също, нали? Според различни изследвания твърдението е доста далеч от истината, освен това вършенето на няколко неща едновременно влияе негативно върху мозъчната дейност и здравето. Сред последствията от този метод са повишени нива на стрес и тревожност, намален капацитет на паметта, понижаване на креативността, често допускане на грешки. И някак в съзнанието ми изплува думата „бърнаут“. Постоянното „превключване“ между две или повече задачи „поглъща“ сумарно два работни дни. Да, парадоксално е, но мултитаскингът на практика не спестява време и няма нищо общо с продуктивността и оптимизацията. Затова, ако наистина искаме да помогнем на себе си, е добре да се фокусираме върху една задача. Можем да преминем към следващата, когато я приключим.

Мит 4 – Бъдете перфекционисти

Аз съм перфекционист и от опит ви казвам „Не бъдете като мен“. Вторачването в детайлите, за да бъде всичко максимално изпипано, до някакво невъзможно и болезнено съвършенство, повече отнема, отколкото дава. Попадате в собствения си капан и най-важното – губите време и енергия, които можете да вложите в нещо конструктивно. В резултат страдат продуктивността и ефективността ви. Не казвам, че трябва да претупваме нещата, далеч съм от мисълта, че количеството трябва да е водещо пред качеството. Перфекционизмът обаче често буди тревожност и безпокойство, а това е един от най-сигурните начини човек да саботира сам себе си. Забравете за мотото „Или всичко, или нищо“. Не се притеснявайте, че няма да можете да направите нещата безупречно. Положили сте усилия, дали сте най-доброто, на което сте способни в момента – това също е достатъчно. Целете се в 95-те процента, така ще приключвате със задачите си, без да губите ценно време. Съсредоточете се върху голямата картина и не забравяйте да предизвиквате себе си с нови идеи, проекти, подходи. Така човек натрупва опит, който на някакъв етап ще му бъде от полза.

Текст: Десислава Найденова-Вичева

Снимки: Pexels