Една от най-трудните задачи, пред които се изправя всеки мениджър, е усвояването на баланса. Той придобива много и различни форми – проявява се между работата и личния живот, между приятелските и колегиални отношения в екипа, между личните и професионални чувства, които се влагат в проектите. В момента, в който една от везните започне да се накланя в някоя от посоките, хармонията на работното място започва да се губи. И оттам всичко останало.
Добрият мениджър трябва не само да умее да контролира емоциите си, но и да взема управленски решения, повлияни само и единствено от професионализма му. Но добрият мениджър също е човек и допуска грешки. Кои са някои от тях, вижте в следващите редове.
Поемането на твърде много роли. Шансът да бъдете едновременно отличен мениджър, невероятен специалист по човешки ресурси, прекрасен администратор и дори програмист не е много голям. Вярно е, че не всяка прохождаща компания разполага с капитал, за да наеме нужните професионалисти веднага, но всички знаем народната мъдрост за многото дини. Вършенето на много и различни задължения едновременно не позволяват съсредоточаването върху едно и накрая може да се окаже, че нищо не е направено правилно.
„Микромениджинг”. Ако най-сетне сте намерили нужните служители за всяка длъжност, значи имате време да се съсредоточите върху своята работа. Или не? Ако проверявате под лупа всяко тяхно действие и „се хващате” за най-малкия пропуск, не само създавате напрежение в работната обстановка, но и се разсейвате от вашите задължения. Никой не казва, че не бива да следите работата на екипа си, но не издребнявайте, повтаряйки си, че никой няма да я свърши, както вие бихте могли.
Липса на почивен ден. Наясно сме, че обичате компанията си и искате да дадете всичко от себе си за нея. Но наясно ли сте, че вие също сте човешко същество, което има нужда да освободи ума си и тялото от офисния дух? Ако работите нонстоп, съвсем няма да бъдете толкова продуктивни, колкото очаквате, защото умът ви ще бъде под ежедневно напрежение. Дайте си почивка, сигурни сме, че я заслужавате.
Липса на граница между личен живот и работа. Тази точка е донякъде свързана с предходната. Улавяте ли се колко често проверявате служебната си поща през мобилния телефон, докато сте в почивка, или пък през уикенда? Или как превръщате личните си занимания в работни? Запознавате се с нов човек, например, оказва се, че имате сходно кариерно поприще и вече мислите как бихте работили с него по някакъв начин. Колкото и да е трудно, опитайте се да разделяте двата живота, които водите – този в офиса и този извън него.
Преследвате само парите. Заплатата е фактор, който няма как да бъде пренебрегнат. Но само за пари ли работите? Ако не изпитвате удоволствие от професията си и я практикувате само заради финансовата ѝ част, никога няма да успеете да вложите душата си в нея и тя да ви се отплати за това – не само с валута, но и с отлични кариерни резултати. Казват, че времето е пари. Но то е и още нещо: невъзвръщаемо. Не го губете, защото го имате само веднъж.
Текст: Станислава Добрева
Снимка: Press
Вижте още:
Позитивната сила на критичното мислене
Кога да напуснете работата си? Знаците, за които да бъдете нащрек
