В книгата „What is Power“ („Какво е власт“) корейският философ Бюнг-Чул Хан ни учи, че властта е невидима, че тя не се налага, а съблазнява, движейки се през живота ни чрез съгласие. Тя може да се проявява всеки ден – в офиса, в група в WhatsApp, по време на сутрешното обаждане в понеделник. В тази система добротата се е превърнала в пречка: онези, които не могат да нападат, изостават – емоционално, а може би и икономически. И все пак добротата може да ни спаси, действайки като механизъм на културна съпротива.
Вижте тази публикация в Instagram.
Връзката между властта и добротата е широка и сложна тема, особено когато се разглежда в професионалната сфера, и най-вече в творческите индустрии. Изследване, проведено от Оливър Скот Къри (преподвател в Оксфордския университет), показва, че в общество, обсебено от ефективността, добротата губи икономическа стойност, но печели социална стойност. Жертвата, а не полезността, се превръща в мярка за искреност.
Да бъдеш мил носи по-малко печалба, защото не генерира приход, а доверие – валута на взаимоотношенията, а не на икономиката. През последните месеци темата за добротата и милите хора се превърна в централен тренд в подкасти и онлайн съдържание, където създателите на съдържание и водещите я препоръчват на публиката като начин за преобръщане на съвременните ценности и въвеждането им в професионалната сфера. Но това е много радикален вид работа и трябва да се подхожда съзнателно, а не като перформативен акт.
Вижте тази публикация в Instagram.
Спрете да сте вечно закъсняващи
Хороскоп за седмицата 01.12.2025 – 07.12.2025
Заслужава ли си Черният петък?
Докато режимите и държавните лидери все повече приличат на истински диктатори, връзката между властта и икономиката се оказва неразрушима. Виждаме това всеки ден, дори по време на работа. Да бъдеш твърде добър може да се окаже контрапродуктивно, особено ако системата награждава онези, които се налагат, а не онези, които слушат.
Обществото, разбирано като машина на властта, непрекъснато ни напомня за това: в политиката се пробутват авторитарни лидери, а на работното място напредват онези, които умеят да опростяват всичко в една посока, които знаят как да налагат командите си на другите. Фигури с твърд тон и „дръзко“ поведение успокояват началниците и подсилват йерархиите, които превръщат добротата в недостатък.
Онези, които предпочитат да изслушват с разбиране, в рамките на остарялата идея, че времето е пари, са наказвани, защото се възприемат като непродуктивни. Един човек може да бъде добър по природа, по възпитание или защото вярва, че отношенията с другите трябва да се ръководят от морален кодекс. Но напоследък надделява грубостта.
Вижте тази публикация в Instagram.
Социалните мрежи все по-често отразяват тази тенденция: повишеният тон се е превърнал в единствения възможен език, изграден от дръзки заглавия и обърнати стратегии като rage-baiting – техника, която използва възмущението, за да генерира ангажираност. Скоростта на комуникацията, дори в ежедневието, е убедила властимащите, че да бъдеш добър означава да си непродуктивен, а спокойствието и уравновесеността вече се тълкуват като срамежливост или неохота.
В работата добротата не носи печалба – тя е символична валута в икономика, която признава само резултата – но днес, повече от всякога, имаме нужда от нея.
Текст: Fashion Inside
Снимки: Instagram
