Започвам този текст от първо лице и с уточнението, че заглавието е условно. Представям своята гледна точка, която ще аргументирам, без, разбира се, да опитвам да я налагам. Когато става въпрос за индивидуални решения, без значение дали са в лична, или в професионална сфера, всеки човек е свободен да се довери на своята интуиция. Моята е малко критична, но положителното в случая е, че все пак успявам да извлека хубавите ѝ страни.
Наясно съм, че почти никой не харесва колегите, които гледат „под лупа” всеки детайл от работата. Често са досадни и сякаш издребняват. Или без „сякаш”. Пропускат голямата красива картина, взирайки се в малката част от нея, в която са открили нещо не толкова бляскаво. Чашата им винаги е наполовина празна, вместо наполовина пълна, но в тяхна (наша) защита ще кажа, че просто са максималисти. И в това няма нищо лошо.
Критиката не е насочена към конкретен човек, когато става въпрос за работа. Основната идея е задълженията да бъдат изпълнени, като това автоматично превръща хората от личности в колеги. Целта не е омаловажаване на личността, а превръщането ѝ в професионалист. Затова и забележките, които почти неизменно възникват, не бива да бъдат приемани като персонални обиди, а като способ за подобряване на общата професионална цел.
Ако и вие пресявате през ситно сито процеса на работа, няма как да пропуснете отделните специфики на всеки детайл. Тази може би свръхотдаденост ще ви помогне да видите пропуска, който останалите не забелязват. Няма значение дали той е малък, или голям – и преди сме чували, че понякога най-малкото камъче обръща каруцата, нали?
Някои хора казват, че когато очакваш нещо лошо, не си разочарован, а доброто може само да те зарадва. Аз казвам, че когато очакваш нещо лошо, в главата си имаш идея как да го превърнеш в добро. В професионален аспект това означава План Б. Нека никога не стигаме до него и всичко да се случва от първия път! Но, ако съдбата ни изненада, няма нищо лошо в това да бъдем подготвени.
В повечето случаи критичният начин на мислене се отличава от масовия, практикуван в дадена фирма, което го прави забележим и не особено харесван. Дори и градивна, никой не обича критика. Различната гледна точка обаче, както личи и от името ѝ, е насочена в съвсем друга посока. И е възможно точно там да се крие даден професионален проблем, който за другите остава незабележим. Затова и „извън рамката” може да се окаже решението, а понякога пътят към нея е по-трънлив, отколкото си го представяме.
Положителните резултати никога не идват от отрицателни действия. Но границата между старание и издребняване понякога е много тънка. От личен опит мога да кажа, че се старая да не я прекрачвам, но понякога, все пак, се подхлъзвам. По-важното обаче е, че ме води не лошо чувство, а съвест. И между тях двете пропастта е огромна.
Текст: Станислава Добрева
Снимка: The Devil Wears Prada
Вижте още:
Топ 10: Най-бързоразвиващите се компании в Щатите, управлявани от жени
Искам да избягам от работа… за 5 минути! Имаме ли нужда от това?
