Ако е писано

Реклама

Ако е рекъл Бог,
ще се затворя в кула, и плитката си ще провеся до земята,
ако е писано – ще си направиш стълба и ще се качиш до най-високото, ще ме намериш.

Ако е рекъл Бог, ще потъна – през девет гори в десета, ще ти оставям камъчета по пътеките,
ако е писано – ще събереш до последния, ще се губиш по долове, ще се препъваш във корени, в бодливи храсти, ако е писано, ще дойдеш.

Ако е рекъл Бог, 
ще ослепяват пред очите ми залези, ще гаснат слънца, ще минават години като минути от закъснелите влакове. Ако е писано – ще хванеш последния, но ще стигнеш.

Ако е рекъл Бог, ще се отвори рана – ще я посипеш със сол, ще се пукне зора – а ти ще си лягаш, ще дойде лятото през Януари, ще събираме пшеница през Ноември, ще съмне вятър вързан ако трябва.
Ако е писано, така ще стане.

Аз ходя по земята с плитка, опасала два пъти света.
Не спя отдавна, нощем бродя планини, пресичам лесове, помъкнах планина от камъни в джобовете си …
И в сърцето си.
И нямам сили да попитам Бог какво е рекъл.

Ако е писано – ще дочакам да ми отговориш
Ти

Текст: Ева Колева

Снимка: by Darya Skuratovich on Unsplash