Той – обичащият влиза в любовта сляпо. Оттам идват приказките за „слепите любови“ и „слепите недели“…
Той – обичащият влиза със затворени очи, не само с цветя без повод, с пеперуди в стомаха, с пулс доста над средния. Но дори и с ясното НЕсъзнание накъде изобщо е тръгнал. Но не му и пука особено – нали е влюбен…
Обичащият повече влиза съзнателно с цялата си душа, с всичкото желание и сили, и си мисли, че влиза в любовта като в приказка… а всъщност влиза в „затворен кръг“, в „свирен мач“. В раздаване с пределно ясен и губещ накрая всичко залог.
Някои хора даже го наричат „ад“. Но от ад до ад има разлика – толкова, колкото е разликата от любов до любов. Толкова, колкото е от това да те обичат повече или ти да обичаш повече.
Нека раздаването започне! По няколко карти от тестето за всяка страна – асата при обичания, слабите при обичащия повече.
Нека поиграем на „обречено“… Асата на обичаните – непобедимите карти на егоизма, са познати и на двете страни.
Ако имаме себеотрицание в слабата ръка – срещуположното директно ескалира в егоизъм на обичания. Ако имаме търпение – отсреща ни отговарят с карти от капризи и настроения, на каквито и Английската кралица би се удивила.
Ако в единия залог имаме искреност, то този залог става слаб, буквално губещ, защото искреността, преминала през влюбени думи, от влюбени устни, е толкова наивна, толкова крехка, и толкова нежна, че един по-рязък жест на невнимание я срива. И искреността, бъркана често с наивност, подвела обичащия повече и очакваща само искреност, получава шамар – от силна ръка, държаща силни аса.
И чуваш отнякъде: „Наздраве! Другия път пак иди и пак бъди толкова искрен… Ама недей да се оплакваш, че сърце не ти е останало!“ Та така… Обичащия повече е повече и губещ – на любов, на компромиси, на внимание… На всичко.
Няма равнопоставеност – като в живота бе, хора – едни печелят, други губят, едни вярват, други подвеждат, едни си тръгват, други остават – зависи от коя страна на масата ще те постави съдбата.
Едното сърце да даде една капка по-малко от кръвта си – любовта си я търси от другото и то… обича повече.
Зависи кои карти ще ти изтегли любовта… Зависи колко си готов да умираш за едни-единствени очи… (За които не е много сигурно дали обичат точно теб и колко точно те обичат…) Обречен да дава безвъзмездно, да получава неизвестно кога и неизвестно какво – единият обича повече, и обича повече… Докато може. Да – докато може, защото „докато иска“ не му е позволено. Да иска е приоритет само на обичания – на силната ръка, на печелившата карта. Който му се играе и има смелост, или пък евентуално е хазартен тип и е готов да си заложи сълзите и сърцето, и каквото друго може да му бъде разбито – да се захваща. Но противниците не си ги избирате вие. Срещате ги и започвате да ги обичате… Как, защо, за колко време – колкото ви носят сърцата. Нечестни, даже неустановени правила, ограбващи или подаряващи твърде много, но… това е положението, нещата не се променят – любовта е най-стария хазарт на света. Няма рефери и съдии, няма наказания, няма паузи. Има любов. И ако все пак решим да дадем сърцето си, да обичаме или да ни обичат повече, е добре да помним, че каквито и карти да имаме в ръкава си, без значение дали са силни или слаби, накрая, каквото и да правим – казиното печели – любовта ни побеждава … Все едно дали ни обичат или ние обичаме повече.
Текст: Ева Колева
Снимка: БГНЕС
Вижте още:
