Няма невъзможна любов. Има любов на разминаване, на изпреварване и най-вече има споделена любов. В абстрактното дело на живота има любов и нищо друго. Понякога е вечна, понякога си мислим, че не е. Помним я, оставяме я да си тръгне и отново я намираме, защото е една!
Една любов остава завинаги. Любовта на разминаване. Онази, която е стигнала далеч в пространството, в километрите и в дните. Една любов остава завинаги. Онази, която самолетът отнася по пътя на слънцето, а вятърът заличава мириса на познат парфюм по дланите, с които си докосвал.
Една любов остава завинаги, любовта на разминаването. На някое летище пред изхода за полет до края на света. Остава на позната градска улица, по която после минаваш и за пръв път виждаш тротоари и дървета.
Една любов не си тръгва никога. Тази, която се е пръснала в тялото ти като стъкло върху камък, разбита, вечна и единствена. По ръцете ти, по челото, по устните, по масата в единственото и любимо кафене, стои и не помръдва. А момичето, което все още сервира топлите напитки се чуди къде са тези двама, които оставят двойно на сметката и следи от пепел на недопушени цигари и любов.
След тази любов остава по някоя книга, която препрочиташ няколко пъти, а главните герои кръщаваш с други имена. Остава по някоя забравена дреха на другия в гардероба ти, която винаги криеш на тайно място, за да не я докосва никой друг.
Любов на разминаване. Любов на сблъсък и раздели, любов на парчета, които трябва да сглобиш, за да пораснеш. Любов, в която ще намериш себе си и ще загърбиш себе си. В тази любов няма думи.
В тази любов има дела. Нея трябва да събираш и от цялото да се роди живот. И само тази любов на разминаване ще те научи да се престрояваш във вярната посока, за да я срещнеш пак. На някое летище, на някой слънчев, градски площад, на някой плаж, където влюбените се събират, за да тръгнат заедно напред без разминаване и без пространство помежду им.
Текст: Стефи Стоева
Снимка: БГНЕС
Прочетете още:
